Ꙇ҅ бꙑстъ егда съконьча ис҃. всѣ словеса си. рече оученикомъ своꙇмъ.

Вѣсте ѣко по дъвою дьноу пасха бꙑваетъ. ꙇ҅ сн҃ъ чс҃къꙇ прѣдаетъ сѧ на распѧтие.

Тъгда събърашѧ сѧ арⸯхиереи. ꙇ҅ кънижьници. ꙇ҅ старци л̑юдьсциі. на дворъ архиереовъ. нарицаемаго каꙇѣфа.

ꙇ҅ съвѣтъ сътворишѧ на ис҃а. да льстиѭ ꙇ҅мѫтъ ꙇ ꙇ҅ оубиѭтъ ꙇ.

гл҃ахѫ же. нъ не въ праздьникъ. да не мльва бѫдетъ въ л̑юдехъ.

!Исѵ же бꙑвъшю вътаниі. въ домоу симона прокаженаего.

пристѫпи къ н̑емоу жена. ꙇ҅мѫшти алавестръ мѵра драга. ꙇ҅ възлиѣ на главѫ его възлежѧшта.

видѣвъше же оученици его. негодовашѧ гл̑ѭште. чесо ради гꙑбѣль си.

можааше бо се мѵро. продано бꙑти на мнозѣ. ꙇ҅ дано бꙑти ништиімъ.

разоумѣвъ же ис҃ рече ꙇ҅мъ. чьто троуждаете женѫ. дѣло бо добро съдѣла о мнѣ.

всегда бо ништѧѩ ꙇ҅мате съ собоѭ. мене же не всегда ꙇ҅мате.

Възлиѣвъшиѣ бо си. миро на тѣло мое. на погребение мѧ сътвори.

аминь гл҃ѭ вамъ. ꙇ҅деже аште проповѣдано бѫдетъ. евађ҃лие се. въ вьсемь мирѣ речетъ сѧ. ꙇ҅ еже сътвори си въ !пть еѩ.

Тъгда шьдъ. единъ отъ обою на десѧте. нарицаемꙑ ꙇ҅юда ꙇ҅скариотьскъꙇ. къ архиереомъ

рече. чьто хоштете ми дати. ꙇ҅ азъ вамъ прѣдамь и. они же поставишѧ емоу !ђ. съребрьникъ.

ꙇ҅ отътоли ꙇскааше подобьна врѣмене. да ꙇ прѣдастъ.

въ пръвꙑ же дьнь опрѣснъкъ пристѫпишѧ оученици кꙑ ис҃ѵ. гл̑ѭште къ н̑емоу. къде хоштеши ꙇ҅ оуготоваемъ ти ѣсти пасха.

онъ же рече ꙇ҅дѣте въ градъ къ етероу. ꙇ҅ рьцѣте емоу. оучител̑ь гл̑етъ. врѣмѧ мое близъ естъ. оу тебе сътвор̑ѫ пасхѫ съ оученикꙑ своꙇ҅ми.

ꙇ҅ сътворишѧ оученици. ѣкоже повелѣ ꙇ҅мъ ис҃. ꙇ҅ оуготоваш̆ѧ пасхѫ.

Вечероу же бꙑвъшю. възлеже съ обѣма на десѧте. оученикома.

ꙇ҅ ѣдѫштемъ ꙇ҅мъ рече. аминь гл̑ѭ вамъ. ѣко единъ отъ васъ прѣдастъ мѧ.

ꙇ҅ скръбѧште зѣло начѧшѧ гл҃ати емоу. единъ кождо ꙇ҅хъ. еда азъ есмь г҃и.

Ѡнъ же отъвѣштавъ рече. омочиі съ мноѭ въ солило рѫкѫ. тъ мѧ прѣдастъ.

сн҃ъ же чс҃къꙇ ꙇ҅детъ ѣкоже естъ псано о н̑емь. горе же чк҃оу томоу. ꙇ҅мьже сн҃ъ чс҃къꙇ прѣданъ бѫдетъ. добрѣе емоу би бꙑло. аште сѧ би не родилъ чк҃ъ тъ.

Ѡтъвѣштавъ же ꙇ҅юда прѣдавъꙇ его рече. еда азъ есмь равⸯви. гл҃а емоу тꙑ рече.

*̆ѣдѫштемъ же ꙇ҅мъ. приімъ ис҃. хлѣбъ ꙇ҅ !блгвивъ. прѣломи і. ꙇ҅ даѣше оученикомъ своꙇ҅мъ ꙇ҅ рече. примѣте ѣдите. се естъ тѣло мое.

Ꙇ҅ примъ чашѫ. ꙇ҅ хвалѫ въздавъ дастъ ꙇ҅мъ гл҃ѧ. пиіте отъ н̑еѩ вси.

се естъ кръвь моѣ. новаего завѣта. проливаемаѣ за многꙑ. въ отъпоуштение грѣхомъ.

гл̑ѭ же вамъ. ѣко не ꙇ҅мамь пити отъ плода сего лозънаго. до того дне. егда пиѭ съ вами. новъ въ цр҃си оц҃а моего.

ꙇ҅ въспѣвъше ꙇ҅зидошѧ въ горѫ елеоньскѫѭ.

тъгда гл҃а ꙇ҅мъ ис҃. вси вꙑ съблазните сѧ о мнѣ въ сиѭ ношть. псано бо естъ поражѫ пастꙑрѣ. ꙇ҅ разидѫтъ сѧ овьцѧ стада.

по въскръсновени же моемь. варѣѭ вꙑ въ галилеи.

Ѡтъвѣштавъ же петръ рече емоу. аште ꙇ҅ вси съблазнѧтъ сѧ о тебѣ. азъ николиже не съблажн̑ѫ сѧ о тебѣ.

рече емоу ис҃. аминь гл҃ѭ тебѣ. ѣко въ сиѭ ношть прѣжде. даже коуръ не възгласитъ. три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене.

гл҃а емоу петръ. аште ми сѧ кл̑ючитъ ꙇ҅ съ тобоѭ оумрѣти. не отъвръгѫ сѧ тебе. такожде ꙇ҅ вси оученици рѣшѧ.

Тъгда приде съ н̑ими ис҃. вь всь нарицаемѫѭ. ђенⸯсимани. ꙇ҅ гл҃а оученикомъ. сѧдѣте тоу. донⸯдеже шьдъ помол̑ѭ сѧ тамо.

ꙇ҅ поемъ петра ꙇ҅ оба сн҃а зеведеова. начѧтъ скръбѣти. ꙇ҅ тѫжити.

тъгда гл҃а ꙇ҅мъ ис҃. прискръбъна естъ дш҃а моѣ до съмръти. пожидѣте сьде ꙇ҅ бьдите съ мноѭ.

ꙇ҅ прѣшьдъ мало паде ниць. молѧ сѧ ꙇ҅ гл҃ѧ. !оче мои. аште възможьно естъ. да мимоꙇ҅детъ отъ мене чаша си. обаче не ѣкоже азъ хоштѫ. нъ ѣкоже тꙑ.

ꙇ҅ въставъ отъ молитвꙑ приде къ оученикомъ. ꙇ҅ обрѣте ѩ съпѧштѧ. ꙇ҅ гл҃а петрови. тако ли не възможе. единого часа побьдѣти съ мноѭ.

Бьдите ꙇ҅ молите сѧ. да не вьнидете въ напасть. дх҃ъ бо бьдръ. а плъть немоштьна.

Пакꙑ въторицеѭ помоли сѧ гл҃ѧ. !оче моі. аште не можетъ чаша си мимоꙇ҅ти отъ мене. аште не пьѭ еѩ. бѫди вол̑ѣ твоѣ.

ꙇ пришьдъ пакꙑ обрѣте ѩ съпѧштѧ. бѣсте бо очи ꙇ҅мъ тѧготьнѣ.

ꙇ҅ оставь ѩ пакꙑ шьдъ помоли сѧ. третицеѭ тожде слово рекъ.

тъгда приде къ оученикомъ. ꙇ҅ гл҃а ꙇ҅мъ съпите. ꙇ҅ прочее почиваꙇ҅те. се приближи сѧ година. ꙇ҅ сн҃ъ чс҃къꙇ прѣдаетъ сѧ въ рѫцѣ грѣшьникомъ.

Въстанѣте поꙇ҅дѣмъ. се приближи сѧ прѣдаѩи мѧ.

Ꙇ еште гл̑ѭштю емоу. се ꙇ҅юда единъ. отъ обою на десѧте приде. ꙇ҅ съ н̑имь народъ многъ. съ орѫжиі. ꙇ҅ дрⸯколⸯми. отъ арⸯхиереи. ꙇ҅ старць л̑юдьскъꙇхъ.

прѣдаѩꙇ҅ же і. дастъ ꙇ҅мъ знамение. егоже аште лобъжѫ. то естъ. ꙇ҅мѣте и.

ꙇ҅ абие пристѫпл̑ь къ ꙇс҃ви.

рече емоу. дроуже на н̑еже еси пришьлъ. тогда пристѫпьше. възложишѧ рѫцѣ на ис҃а. ꙇ҅ ѩшѧ и.

Ꙇ҅ се единъ отъ сѫштиіхъ съ ꙇс҃омь. простьръ рѫкѫ ꙇ҅звлѣкъ ножь свои. ꙇ҅ оудари раба арⸯхиереова. ꙇ҅ оурѣза емоу оухо.

тъгда гл҃а емоу ис҃. възврати ножь свои въ свое мѣсто. Вси бо приемъши ножь. ножемь погꙑбнѫтъ.

ли мⸯнитъ ти сѧ. ѣко не могѫ нꙑн̑ѣ. оумолити оц҃а моего. ꙇ҅ приставитъ мⸯнѣ. вѧште. ли дъва на десѧте леђеона ађ҃лъ.

како же оубо събѫдѫтъ сѧ кънигꙑ. ѣко тако подобааше бꙑти.

Въ тъ часъ рече ис҃ къ народомъ. ѣко на разбоꙇ҅ника ли ꙇ҅зидосте. съ орѫжиемь ꙇ҅ дрьколⸯми. ѩти мѧ. по вⸯсѧ дⸯни сѣдѣхъ съ вами. въ цр҃къве оучѧ. ꙇ҅ не ѩсте мене.

се же все бꙑстъ. да събѫдѫтъ сѧ кън̑игꙑ пророчьскꙑѩ. тъгда оученици вси оставьше и бѣжашѧ.

Они же [по]ꙇ҅мъше ис҃а ведошѧ и къ каꙇѣфѣ. арⸯхиереови. ꙇ҅деже кънижьници. ꙇ҅ старци събърашѧ сѧ.

петръ же ꙇ҅дѣаше по н̑емь ꙇ҅здалече. до двора архиереова. ꙇ҅ въшьдъ вънѫтрь сѣдѣше съ слоугами. видѣти кончинѫ.

арⸯхиереи же ꙇ҅ старци. ꙇ҅ съньмъ вьсь. ꙇ҅скаахѫ лъжа съвѣдѣтел̑ѣ на ꙇс҃а. ѣко да оубиѭтъ ꙇ.

ꙇ҅ не обрѣтѫ. ꙇ҅ многомъ лъжемъ. съвѣдѣтел̑емъ пристѫпьшемъ. послѣдь же пристѫпьша два съвѣдѣтел̑ѣ

рѣсте. сь рече могѫ разорити црⸯковь бж҃иѭ. ꙇ҅ трьми дⸯньми съзъдати ѭ.

ꙇ҅ въставъ архиереи рече емоу. ничесоже ли не отъвѣштаваеши. чьто си на тѧ съвѣдѣтел̑ьствоуѭтъ.

ꙇс҃ же мльчааше. ꙇ҅ отъвѣштавъ арⸯхиереи рече емоу. заклинаѭ тѧ б҃мь живъꙇмь. да речеши намъ. аште тꙑ еси х҃ъ сн҃ъ бж҃іи.

гл҃а емоу ис҃ тꙑ рече. обаче гл̑ѭ вамъ. отъселѣ оузьрите сн҃а чс҃кааго сѣдѧшта о деснѫѭ силꙑ. ꙇ҅ грѧдѫшта на облацѣхъ неб҃скъꙇхъ.

тъгда архиереі растръза ризꙑ своѩ гл҃ѧ. ѣко власвимиѭ рече. чьто еште трѣбоуемъ съвѣдѣтел̑ь. се нꙑн̑ѣ слꙑшасте. власвимиѭ его.

чьто сѧ вамъ мьнитъ. они же отъвѣштавъше рѣшѧ. повиннъ естъ съмръти.

тъгда запл̑ьвашѧ лице го. ꙇ҅ пакости емоу дѣашѧ. ови же за ланитѫ оударишѧ

гл̑ѭште. прорьци намъ !хе къто естъ оударьꙇ тѧ.

Петръ же вьнѣ сѣдѣаше на дворѣ. ꙇ҅ пристѫпи къ н̑емоу едина рабꙑн̑и. гл҃ѭшти. ꙇ҅ тꙑ бѣ съ ꙇс҃омь галилѣꙇ҅скъꙇмь.

онъ же отъвръже сѧ прѣдъ всѣми гл҃ѧ. не вѣмь чьто гл҃еши.

ꙇ҅шьдъшю же емоу въ врата. оузьрѣ и дроугаѣ. ꙇ҅ гл҃а емоу. тоу ꙇ҅ сь бѣ чк҃ъ. съ ꙇ҅с҃омь назарѣниномь.

ꙇ҅ пакꙑ отъвръже сѧ съ клѧтвоѭ. ѣко не знаѭ чк҃а.

не по многоу же пристѫпьше. стоѩштеі рѣшѧ петрови. въ ꙇ҅стинѫ ꙇ҅ тꙑ отъ нихъ еси. ꙇ҅ бесѣда твоѣ авѣ тѧ творитъ.

Тъгда начѧтъ ротити сѧ ꙇ҅ клѧти сѧ. ѣко не знаѭ чк҃а. ꙇ҅ абие коуръ възгласи.

ꙇ҅ помѣнѫ петръ гл҃ъ ꙇс҃въ. ꙇ҅ рече емоу. ѣко прѣжде даже коуръ не възгласитъ. три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене. ꙇ҅ ишьдъ вънъ плака сѧ горⸯко. !ко!ц.