ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ МАТѲЕꙖ
12:1
Въ то врѣмѧ приде ис҃. въ сѫботѫ. сквозѣ сѣаниѣ. оученици же его възлакашѧ. ꙇ҅ начѧшѧ въстръгати класꙑ ꙇ҅ ѣсти.
12:2
фарисѣꙇ҅ же видѣвъше рѣшѧ емоу. се оученици твои творѧтъ. егоже не достоꙇ҅тъ творити въ сѫботꙑ.
12:3
онъ же рече ꙇ҅мъ. нѣсте ли чьли. чьто твори да҃дъ. егда възлака самъ. ꙇ҅ сѫштеи съ н̑имь.
12:4
како вьниде въ храмъ бж҃іи. ꙇ҅ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ сънѣстъ. ꙇ҅хъже не достоꙇно емоу бѣ ѣсти. ни сѫштіимъ съ н̑имь. тъкмо ꙇ҅ереомъ единѣмъ.
12:5
Ли нѣсте чьли въ законѣ. ѣко въ сѫботꙑ. ꙇ҅ереи въ цркъве. сѫботѫ скврънѧтъ. ꙇ҅ не повиньни сѫтъ.
12:6
гл̑ѭ вамъ. ѣко цркъве ꙇ҅ бол̑иі естъ сьде.
12:7
аште ли бисте вѣдѣли. чьто естъ. милости хоштѫ. а не жрътвѣ. николиже оубо бисте осѫдили неповинъ[нъ]ꙇхъ.
12:8
г҃ь бо естъ сѫботѣ сн҃ъ чс҃кꙑ.
12:9
Ꙇ прѣходѧ отътѫдѣ ис҃. приде на сънъмиште ꙇ҅хъ.
12:10
ꙇ҅ се чк҃ъ бѣ тоу рѫкѫ ꙇ҅мꙑ соухѫ. ꙇ҅ въпросишѧ и гл̑ѭште. аште достоꙇтъ въ сѫботѫ цѣлити. да на н̑ь възглагол̑ѭтъ.
12:11
онъ же рече ꙇмъ. къто естъ отъ васъ чк҃ъ ꙇ҅же ꙇ҅матъ овьчѧ едино. ꙇ҅ аште въпадетъ сѧ въ сѫботѫ въ ѣмѫ. не ꙇ҅зъметъ ли его.
12:12
кольми оубо лоучиі естъ чк҃ъ овьчѧте. тѣмже достоꙇ҅тъ въ сѫботѫ добро творити.
12:13
тъгда гл҃а чк҃оу. простьри рѫкѫ твоѭ. ꙇ҅ простьрѣтъ рѫкѫ ꙇ҅ оутвръди сѧ емоу. ꙇ҅ бꙑстъ цѣла ѣко ꙇ҅ дроугаѣ.
12:14
Фарисѣꙇ же ꙇ҅шьдъше. съвѣтъ створишѧ на н̑ь. како и погоубѧтъ.
12:15
ꙇс҃ же разоумѣвъ отиде отътѫдѣ. ꙇ҅ по н̑емь ꙇ҅дошѧ народи мноѕи. ꙇ҅ ицѣли ѩ всѧ.
12:16
ꙇ҅ запрѣти ꙇ҅мъ. да не авѣ его сътворѧтъ.
12:17
да събѫдетъ сѧ пророкомь ꙇ҅саꙇемь гл̑ѭштемь.
12:18
се отрокъ мои егоже ꙇ҅зволихъ. възл̑юбл̑енꙑ мои. на н̑ьже благоꙇ҅зволи дш҃а моѣ. положѫ дх҃ъ мои на н̑емь. ꙇ҅ сѫдъ ѩзꙑкомъ вьзвѣститъ.
12:19
не прѣречетъ ни възъпиетъ. не оуслꙑшитъ никⸯтоже. на распѫтиꙇхъ гласа его.
12:20
трьсти съкроушенꙑ не приломитъ. ꙇ҅ пръта не вънемъша сѧ не оугаситъ. донⸯдеже възведетъ на побѣдѫ сѫдъ.
12:21
ꙇ҅ на ꙇ҅мѧ его ѩзꙑци оупъваѭтъ.
12:22
Тогда привѣсѧ емоу бѣсъноуѭшть сѧ слѣпъ ꙇ҅ нѣмъ. ꙇ ицѣли і. ѣко слѣпъ ꙇ҅ глоухъ ꙇ҅ гл҃аше ꙇ҅ глѧдааше.
12:23
ꙇ҅ дивл̑ѣахѫ сѧ вси народи. гл̑ѭште. еда сь естъ сн҃ъ !давъ.
12:24
Фарисѣи же слꙑшавъше рѣшѧ. сь не ꙇ҅згонитъ бѣсъ. тъкмо о вельзѣволѣ кънѧзи бѣсъ.
12:25
вѣдꙑ же ис҃. мꙑсли ꙇмъ ꙇ҅ рече ꙇ҅мъ. всѣко цр҃ство раздѣл̑ь сѧ на сѧ. запоустѣетъ. ꙇ҅ вьсѣкъ градъ. ли домъ. раздѣл̑ь сѧ на сѧ не станетъ.
12:26
ꙇ҅ аште сотона сотонѫ ꙇ҅згонитъ. на сѧ раздѣлилъ сѧ естъ. како оубо цр҃со его.
12:27
ꙇ҅ аште азъ. о вельзѣволѣ ꙇ҅згон̑ѭ бѣсꙑ. сн҃ове вашѧ о комь ꙇзгонѧтъ. сего рити вамъ бѫдѫтъ сѫдиѩ.
12:28
аште ли о дс҃ѣ бж҃іи. азъ ꙇ҅згон̑ѭ бѣсꙑ. оубо пости же на васъ цр҃сие бж҃ие.
12:29
ли како можетъ кто. вьнити въ домъ крѣпъкааго. ꙇ҅ съсѫдꙑ его расхꙑтити. аште не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ҅ тъгда домъ его расхꙑтити.
12:30
ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ. ꙇ҅ иже не събираетъ съ мноѭ растачаетъ.
12:31
Сего ради гл̑ѭ вамъ. всѣкъ грѣхъ ꙇ҅ власвимиѣ. отъпоуститъ сѧ чк҃омъ. а ѣже на дх҃ъ власвимиѣ. не отъпоуститъ сѧ чк҃омъ.
12:32
ꙇ҅ иже колижьдо речетъ слово на сн҃ъ чс҃къ. отъпоуститъ сѧ емоу. а ꙇ҅же речетъ на дх҃ъ ст҃ъꙇ. не отъпоуститъ сѧ емоу. ни вь сь вѣкъ. ни въ грѧдѫштиі.
12:33
Ли сътворите дрѣво добро. ꙇ҅ плодъ его добръ. ли сътворите дрѣво зъло. ꙇ҅ плодь его зълъ. отъ плода бо дрѣво познано бѫдетъ.
12:34
ꙇ҅штѧдиѣ ехиднова. како можете добро творити зьли сѫште. отъ ꙇзбꙑтъка бо сръдьцю оуста гл̑ѭтъ.
12:35
Добръꙇ чк҃ъ отъ добрааго съкровишта. ꙇ҅зноситъ добраа. ꙇ҅ зълъꙇ чк҃ъ отъ зълааго съкровишта ꙇ҅зноситъ зълаѣ.
12:36
гл҃ѭ же вамъ. ѣко всѣко слово праздьно. еже аште. рекѫтъ чц҃и. въздадѧтъ о н̑емь. слово. вь дьнь сѫдънъꙇ.
12:37
отъ словесъ бо сво̑ꙇхъ оправьдиши сѧ. ꙇ҅ словесꙑ своꙇ҅ми осѫдиши сѧ. !ко!ц.
12:38
Тъгда отъвѣшташѧ етериі. отъ кънижьникъ ꙇ҅ фарисѣи гл̑ѭште. оучител̑ю хоштемъ отъ тебе знамение видѣти.
12:39
Ѡнъ же отъвѣштавъ рече ꙇ҅мъ. родъ лѫкавъ. ꙇ҅ л̑юбодѣи. знамениѣ ꙇ҅штетъ. ꙇ҅ знамение не дастъ сѧ емоу. тъкмо знамение ꙇ҅онꙑ пророка.
12:40
ѣко бо бѣ ꙇ҅она вь чрѣвѣ к̑итовѣ. три дни. три же ношти. тако бѫдетъ сн҃ъ чс҃къꙇ въ !срдци земл̑ѧ. три дни ꙇ҅ три ношти.
12:41
мѫжи невьђитьсці. въстанѫтъ на сѫдъ. съ родомь симь ꙇ҅ осѫдѧтъ ꙇ. ѣко покаашѧ сѧ пропов̆ѣдиѭ ꙇ҅ониноѭ. ꙇ҅ се бол̑е ꙇ҅онꙑ сьде.
12:42
!црица южьскаа въстанетъ на сѫдъ съ родомь симь. ꙇ҅ осѫдѧтъ ꙇ. ѣко приде отъ конць земл̑ѧ. слꙑшатъ прѣмѫдрости соломон̑ѧ. ꙇ҅ се бол̑е соломона сьде.
12:43
Егда же нечистъꙇ дх҃ъ ꙇ҅зидетъ отъ чк҃а. прѣходитъ сквозѣ бездънаѣ мѣста. ꙇ҅штѧ покоѣ ꙇ҅ не обрѣтаетъ.
12:44
тъгда речетъ. възвраштѫ сѧ въ храмъ мои. отьноудоуже ꙇзидъ. ꙇ҅ пришьдъ обрѧштетъ праздьнъ. пометенъ ꙇ҅ оукрашенъ.
12:45
тъгда ꙇ҅детъ. ꙇ҅ поꙇ҅метъ съ собоѭ. !ж. ꙇ҅нѣхъ дх҃ъ л̑юштьшь себе. ꙇ҅ въшедъше живѫтъ. ꙇ҅ бѫдѫтъ послѣдьн̑ѣѣ чк҃а того. горьша пръвъꙇхъ. тако бѫдетъ ꙇ҅ родоу семоу лѫкавъноуемоу.
12:46
Еште емоу гл̑ѭштю къ народомъ. се мати ꙇ҅ братриѣ его стоѣхѫ вьнѣ. ꙇ҅скѫште гл҃ати емоу.
12:47
рече же етеръ къ н̑емоу. мт҃и твоѣ ꙇ҅ братриѣ твоѣ. вьнѣ стоѩтъ хотѧште гл҃ати къ тебѣ.
12:48
онъ же отъвѣштавъ рече къ гл̑ѭштоумоу. къто естъ мати моѣ. ꙇ҅ къто сѫтъ братриѣ моѣ.
12:49
ꙇ҅ простьръ рѫкѫ своѭ на оученикꙑ своѩ рече. се мати моѣ ꙇ҅ братриѣ моѣ.
12:50
ꙇ҅же бо аште творитъ вол̑ѭ оц҃а моего ꙇ҅же естъ на нб҃схъ. тъ братъ мои. ꙇ҅ сестра. ꙇ҅ мт҃и естъ.