ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ МАРЪКА
4:12
да видѧште видѧтъ. ꙇ҅ не оузьрѧтъ. ꙇ҅ слꙑшѧште слꙑшѧтъ. ꙇ҅ не разоумѣѭтъ. егда обратѧтъ сѧ. ꙇ҅ отъпоустѧтъ сѧ ꙇ҅мъ грѣси.
4:13
ꙇ҅ гл҃а ꙇ҅мъ. не вѣсте ли притъчѧ сеѩ. ꙇ҅ како всѧ притъчѧ оумѣете.
4:15
се же сѫтъ ѣже на пѫти. ꙇ҅деже сѣетъ сѧ слово. ꙇ҅ егда оуслꙑшитъ. абие придетъ сотона. ꙇ҅ отъꙇ҅метъ слово. сѣаное въ сръдьцихъ ꙇ҅хъ.
4:16
ꙇ҅ си такожде сѫтъ. ꙇ҅же на каменихъ сѣемиі. ꙇ҅же егда слꙑшѧтъ слово. абье съ радостиѭ приемл̑ѫтъ е.
4:17
ꙇ҅ не ꙇ҅мѫтъ корене вь себѣ. нъ врѣменни сѫтъ. потомь же бꙑвъши печали. ли гон̑ению. словесе ради. абье съблажн̑ѣѭтъ сѧ
4:18
а си сѫтъ. сѣани въ тръниі. слꙑшѧштеи слово.
4:19
ꙇ҅ печали вѣка сего. ꙇ҅ льсть богатьствиѣ. ꙇ҅ о прочиіхъ похотиі. въходѧштѧ подавл̑ѣѭтъ слово. ꙇ҅ бес плода бꙑваетъ.
4:20
а си сѫтъ сѣаниі на добрѣі земли. ꙇ҅же слꙑшѧтъ слово. ꙇ҅ приемл̑ѫтъ е. ꙇ҅ плодѧтъ сѧ. на...........
4:21
ꙇ҅ гл҃ааше ꙇмъ. Егда приходитъ свѣтильникъ. да подъ спѫдомь положенъ бѫдетъ. ли подъ одромь. не да ли на свѣштьникъ възложѧтъ і.
4:22
нѣстъ бо ничьто же таꙇно. еже не авитъ сѧ. ни бꙑстъ потаено. нъ да придетъ въ авл̑ение.
4:23
ꙇ҅же ꙇ҅матъ оуши слꙑшати да слꙑшитъ.
4:24
ꙇ҅ гл҃ааше ꙇмъ. Бл̑юдѣте сѧ чьто слꙑшите. въ н̑ѭже мѣрѫ мѣрите. намѣритъ сѧ вамъ. ꙇ҅ приложитъ сѧ вамъ слꙑшѧштеꙇ҅мъ.
4:25
Ꙇ҅же бо аште ꙇ҅матъ дастъ сѧ емоу. а ꙇжь не ꙇ҅матъ. ꙇ҅ еже ꙇ҅матъ отъꙇ҅метъ сѧ отъ н̑его.
4:26
ꙇ҅ гл҃ааше. тако естъ цр҃сие бж҃ие. ѣкоже чк҃ъ въмѣтаетъ сѣмѧ въ земл̑ѫ.
4:27
ꙇ҅ съпитъ. ꙇ҅ въстаетъ ношть ꙇ҅ дьнь. ꙇ҅ сѣмѧ прозѧбаетъ. ꙇ҅ растетъ ѣкоже не вѣстъ онъ.
4:28
вь себѣ бо земл̑ѣ плодитъ сѧ. прѣжде трѣвѫ потомь же класъ. потомь же пьшеницѫ въ класѣ.
4:29
егда же съзьрѣетъ плодъ. посълетъ сръпъ. настоꙇтъ жѧтва.
4:30
ꙇ҅ гл҃ааше. Чесомоу оуподобимъ цр҃сие бж҃ие. ли коеі притъчи. приложимъ е
4:31
ѣко гороушьнѣ зрънѣ. еже егда въсѣно бѫдетъ въ земл̑ѭ. мьн̑е всѣхъ естъ сѣменъ. земънъꙇ҅хъ.
4:32
ꙇ҅ егда вьсѣно бѫдетъ въздрастетъ. ꙇ҅ бѫдетъ бол̑е всѣхъ зелиі. ꙇ҅ творитъ вѣтви вельѩ. ѣко мошти подъ сѣниѭ его. птицамъ неб҃скъꙇмъ витати.
4:33
ꙇ҅ тацѣми притъчами многами. гл҃ааше ꙇ҅мъ слово. ѣкоже можаахѫ слꙑшати.
4:34
бес притъчѧ же не гл҃ааше ꙇ҅мъ. единъ же съказааше оученикомъ своꙇ҅мъ вⸯсѣ.
4:35
ꙇ҅ гл҃а ꙇ҅мъ. въ тъ дьнь вечероу бꙑвъшю. прѣꙇ҅дѣмъ на онъ полъ.
4:36
отъпоуштьше народъ. поѩшѧ и ѣкоже бѣ въ ладиі. ꙇ҅ инꙑ же ладиѩ бѣахѫ съ н̑ими.
4:37
ꙇ҅ бꙑстъ боурѣ вѣтръна велиѣ. влънꙑ же въливаахѫ сѧ въ ладиѭ. ѣко оуже погрѧзнѫти хотѣаше.
4:38
ꙇ҅ бѣ самъ на кръмѣ. на дохъторѣ съпѧ. ꙇ҅ възбоудишѧ и. ꙇ҅ гл҃аахѫ емоу. оучител̑ю. не родиши ли ѣко погꙑбаемъ.
4:39
Ꙇ҅ въставъ запрѣти вѣтроу. ꙇ҅ рече морю. мльчи. ꙇ҅ оустани. ꙇ҅ оулеже вѣтръ. ꙇ҅ бꙑстъ тишина вельѣ.
4:40
ꙇ҅ рече ꙇ҅мъ чьто тако страшиви есте. како не ꙇ҅мате вѣрꙑ.
4:41
ꙇ҅ възбоѣшѧ сѧ страхомь вельемь. ꙇ҅ гл҃аахѫ дроугъ къ дроугоу. къто оубо сь естъ. ѣко і вѣтри ꙇ҅ мор̑е послоушаѭтъ его.