ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ МАРЪКА
12:1
Ꙇ҅ начѧтъ ꙇ҅мъ притъчами гл҃ати. виноградъ чк҃ъ насади. ꙇ҅ огради і оплотомь. ꙇ҅ ископа точило. ꙇ҅ съзъда стлъпъ. ꙇ҅ въдастъ ꙇ тѧжател̑емъ ꙇ҅ отиде.
12:2
ꙇ҅ посъла. къ тѧжател̑емъ рабъ въ врѣмѧ. да отъ тѧжателъ приметь. отъ плодъ винограда.
12:3
ꙇ҅ имъше і бишѧ. ꙇ҅ посълашѧ тъшть.
12:4
ꙇ҅ пакꙑ посъла къ н̑имъ дроугъꙇ рабъ. ꙇ҅ того камениемь бивъше пробишѧ главѫ емоу. ꙇ҅ посълашѧ бештьстъна.
12:5
ꙇ҅ пакꙑ ꙇ҅ного посъла. ꙇ҅ того оубишѧ. ꙇ҅ инꙑ многꙑ. овꙑ бьѭште. овꙑ же оубь̆ѣѭште.
12:6
*̆еште же ꙇ҅мѣаше единого сн҃а. възл̑юбл̑енааго своего. посъла ꙇ҅ того къ н̑имъ послѣди гл҃ѧ ѣко посрамл̑ѣѭтъ сѧ сн҃а моего.
12:7
они же тѧжател̑е видѣвъше и грѧдѫшть къ себѣ рѣшѧ. ѣко сь естъ наслѣдьникъ. придѣте оубиѣмъ ꙇ. ꙇ҅ наше бѫдетъ достоѣнье.
12:8
ꙇ҅ имъше оубишѧ и. ꙇ҅ извръгошѧ и вънъ ꙇ҅з винограда.
12:9
чьто оубо сътворитъ г҃ь винограда. придетъ. ꙇ҅ погоубитъ тѧжател̑ѧ. ꙇ҅ дастъ виноградъ ꙇ҅нѣмъ.
12:10
ни ли сихъ есте кън̑игъ чьли. камень егоже не врѣдоу сътворишѧ зиждѫштеи. сь бꙑ!с въ главѫ ѫгълоу.
12:11
отъ !гѣ бꙑстъ си. ꙇ҅ естъ дивъна въ очию нашею.
12:12
ꙇ҅ искаахѫ ѩти і. ꙇ҅ оубоѣшѧ сѧ народа. разоумѣшѧ бо ѣко къ н̑имъ притъчѫ рече. ꙇ҅ оставьше и отидошѧ.
12:13
ꙇ҅ посълашѧ къ н̑емоу. етерꙑ отъ фарисеи. ꙇ҅ иродиѣнъ. да ꙇ҅ бѫ обльстили словомь.
12:14
̆ѡни же пришьдъше гл҃ашѧ емоу. оучител̑ю. вѣмъ ѣко ꙇ҅стиньнъ еси. ꙇ҅ не родиши ни о комьже. не зьриши бо на лице чк҃омъ. нъ въ ꙇстинѫ пѫти бж҃ью оучиши. рьци оубо намъ. достоꙇтъ ли. к̑инсъ дати к̑есареви. ꙇ҅ли ни. дамъ ли ꙇ҅ли не дамъ.
12:15
онъ же вѣдꙑ ꙇ҅хъ лицемѣрье. рече ꙇ҅мъ. чьто мѧ окоушаете. принесѣте ми пѣнѧзь да виждѫ.
12:16
они же принесошѧ емоу. ꙇ҅ гл҃а ꙇ҅мъ. чиі естъ образось ꙇ҅ напⸯсание. они же рѣшѧ емоу к̑есаревъ.
12:17
ꙇ҅ отъвѣштавъ ис҃ рече ꙇ҅мъ. к̑есареваѣ въздадите к̑есареви. ꙇ҅ бж҃ьѣ !бви. ꙇ҅ чюдишѧ сѧ о н̑емь.
12:18
Ꙇ҅ придошѧ садоук̑еі къ н̑емоу. ꙇ҅же гл̑ѭтъ не бꙑти въскрѣшенью. ꙇ҅ въпрашаахѫ і гл̑ѭште.
12:19
оучител̑ю. не моси ли напⸯса намъ. ѣко аште комоу братръ оумьретъ ꙇ҅ оставитъ женѫ. а чѧдъ не оставитъ. да поꙇ҅метъ братръ женѫ его. ꙇ҅ въскрѣситъ сѣмѧ братра своего.
12:20
бѣ же седмь братрьѩ. ꙇ҅ прьвꙑ поѩ женѫ. ꙇ҅ оумираѩ не остави сѣмене.
12:21
ꙇ҅ въторꙑ поѩтъ ѭ. ꙇ҅ оумрѣтъ. ꙇ҅ тъ не остави сѣмене. ꙇ҅ третиі такожде.
12:22
ꙇ҅ поѩшѧ ѭ седмь. ꙇ҅ не оставишѧ сѣмене. послѣжде же вьсѣхъ оумрѣтъ ꙇ҅ жена.
12:23
въ въскрѣшенье егда въскръснѫтъ. котороумоу ꙇ҅хъ бѫдетъ жена. седмь бо ꙇ҅мѣшѧ ѭ женѫ.
12:24
ꙇ҅ отъвѣштавъ ис҃ рече ꙇ҅мъ. не сего ли ради блѫдите. не вѣдѫште кън̑игъ. ни силꙑ бж҃иѩ.
12:25
егда бо ꙇ҅з мрътвъꙇ҅хъ въскръснѫтъ. ни женѧтъ сѧ ни посагаѭтъ. нъ сѫтъ акꙑ ађ҃ли на нб҃схъ.
12:26
а о мрьтвъꙇхъ ѣко въстанѫтъ. нѣсте ли чьли въ кън̑игахъ мѵ҅сѣовахъ. при кѫпинѣ. како рече емоу б҃ъ гл҃ѧ. азъ !бъ авраамл̑ь. ꙇ҅ б҃ъ ꙇ҅сааковъ. ꙇ҅ б҃ъ ꙇ҅ѣковл̑ь.
12:27
нѣстъ б҃ъ мрътвъꙇ҅хъ. нъ живъꙇхъ. вꙑ оубо много блѫдите.
12:28
Ꙇ҅ пристѫпь единъ отъ кънижьникъ. слꙑшавъ ѩ сътѧзаѭштѧ сѧ. видѣвъ ѣко добрѣ отъвѣшта ꙇ҅мъ. въпроси і. каѣ естъ заповѣдь прьваѣ вьсѣхъ.
12:29
ꙇс҃ же гл҃а емоу. ѣко прьвѣꙇ҅ши заповѣдьі. естъ всѣхъ. слꙑши !ꙇл̑ю. г҃ь б҃ъ нашь г҃ь единъ естъ.
12:30
ꙇ҅ вьзл̑юбиши !гѣ б҃а своего. всѣмь сръдⸯцемь твоꙇ҅мь. ꙇ҅ вьсеѭ дш҃еѭ своеѭ. ꙇ҅ всѣмь оумомь твоꙇ҅мь. ꙇ҅ вьсеѭ крѣпостиѭ твоеѭ. си пръвѣꙇ҅ши вьсѣхъ заповѣдиі.
12:31
ꙇ҅ вътораѣ подобьна еі. вьзл̑юбиши подроуга своего ѣкꙑ самъ сѧ. большѧ сеѩ ꙇ҅ноѩ заповѣди нѣстъ.
12:32
Ꙇ҅ рече емоу кън̑ижьникъ. добрѣ оучител̑ю ꙇ҅стинѫ рече. ѣко единъ естъ ꙇ҅ нѣстъ ꙇ҅ного развѣ его.
12:33
ꙇ҅ еже л̑юбити і вьсѣмь сръдьцемь. ꙇ҅ всѣмь разоумомь. ꙇ҅ вьсеѭ дш҃еѭ. ꙇ҅ вьсеѭ крѣпостиѭ. ꙇ҅ еже л̑юбити. ꙇ҅скрьн̑ѣего ѣко себе. бол̑е естъ вьсѣхъ. ѡлокавътоматъ. ꙇ҅ жрътвъ.
12:34
ꙇс҃ же видѣвъ ꙇ. ѣко съмꙑслъно отъвѣшта. рече емоу. недалече еси отъ цр҃сьѣ бж҃ьѣ. Ꙇ҅ никътоже не съмѣаше его къ томоу въпросити.
12:35
ꙇ҅ отъвѣштавъ ис҃ гл҃а!̆аше. оучѧ въ цръкъве. како гл̑ѭтъ кън̑ижьници. ѣко х҃ъ сн҃ъ !двъ естъ.
12:36
тъ бо да҃дъ рече. дх҃омь ст҃ъꙇмь. Рече г҃ь гв҃и моемоу. сѣди о деснѫѭ мене. донⸯдеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъножие ногама твоꙇ҅ма.
12:37
самъ оубо да҃дъ нарицаетъ і !гѣ. ꙇ҅ тъ како емоу естъ сн҃ъ. ꙇ҅ мноѕи народи послоушаахѫ его въ сласть.
12:38
Ꙇ҅ гл҃ааше ꙇ҅мъ въ оучениі сво̆емь. бл̑юдѣте сѧ отъ кънижьникъ. хотѧштиіхъ въ одеждахъ ходити. ꙇ҅ цѣлованиѣ на тръжиштиіхъ. ꙇ҅ прѣждесѣданиѣ на сънъмиштихъ. ꙇ҅ прьвовьзлеженьѣ на вечерѣхъ.
12:40
Поѣдаѭштеі домꙑ въдовиць. ꙇ҅ непьштеваниемь. далече молѧште сѧ. сиі приімѫтъ лишⸯшее осѫжденье.
12:41
Ꙇ҅ сѣдъ ис҃. прѣмо газофилак̑иови. видѣвъ како народъ. мештетъ мѣдь въ газафилак̑иѭ. ꙇ҅ мнози богатиі. въмѣтаахѫ многаѣ.
12:42
ꙇ҅ пришьдъши едина въдовица оубога. въвръже дьвѣ лепⸯтѣ. еже естъ конъдратъ.
12:43
ꙇ҅ призъвавъ оученикꙑ своѩ. рече ꙇ҅мъ. аминь гл҃ѭ вамъ. ѣко въдовица си оубогаѣ. множае вьсѣхъ въвръже. въмѣтаѭштіихъ въ газофоулик̑иѭ.
12:44
вси бо отъ ꙇ҅збꙑтъка своего въвръгошѧ. а си отъ лишениѣ своего. вьсе елико ꙇ҅мѣаше въвръже вьсе житье свое.