Ꙇ҅ начѧтъ ꙇ҅мъ притъчами гл҃ати. виноградъ чк҃ъ насади. ꙇ҅ огради і оплотомь. ꙇ҅ ископа точило. ꙇ҅ съзъда стлъпъ. ꙇ҅ въдастъ ꙇ тѧжател̑емъ ꙇ҅ отиде.

ꙇ҅ посъла. къ тѧжател̑емъ рабъ въ врѣмѧ. да отъ тѧжателъ приметь. отъ плодъ винограда.

ꙇ҅ имъше і бишѧ. ꙇ҅ посълашѧ тъшть.

ꙇ҅ пакꙑ посъла къ н̑имъ дроугъꙇ рабъ. ꙇ҅ того камениемь бивъше пробишѧ главѫ емоу. ꙇ҅ посълашѧ бештьстъна.

ꙇ҅ пакꙑ ꙇ҅ного посъла. ꙇ҅ того оубишѧ. ꙇ҅ инꙑ многꙑ. овꙑ бьѭште. овꙑ же оубь̆ѣѭште.

*̆еште же ꙇ҅мѣаше единого сн҃а. възл̑юбл̑енааго своего. посъла ꙇ҅ того къ н̑имъ послѣди гл҃ѧ ѣко посрамл̑ѣѭтъ сѧ сн҃а моего.

они же тѧжател̑е видѣвъше и грѧдѫшть къ себѣ рѣшѧ. ѣко сь естъ наслѣдьникъ. придѣте оубиѣмъ ꙇ. ꙇ҅ наше бѫдетъ достоѣнье.

ꙇ҅ имъше оубишѧ и. ꙇ҅ извръгошѧ и вънъ ꙇ҅з винограда.

чьто оубо сътворитъ г҃ь винограда. придетъ. ꙇ҅ погоубитъ тѧжател̑ѧ. ꙇ҅ дастъ виноградъ ꙇ҅нѣмъ.

ни ли сихъ есте кън̑игъ чьли. камень егоже не врѣдоу сътворишѧ зиждѫштеи. сь бꙑ!с въ главѫ ѫгълоу.

отъ !гѣ бꙑстъ си. ꙇ҅ естъ дивъна въ очию нашею.

ꙇ҅ искаахѫ ѩти і. ꙇ҅ оубоѣшѧ сѧ народа. разоумѣшѧ бо ѣко къ н̑имъ притъчѫ рече. ꙇ҅ оставьше и отидошѧ.

ꙇ҅ посълашѧ къ н̑емоу. етерꙑ отъ фарисеи. ꙇ҅ иродиѣнъ. да ꙇ҅ бѫ обльстили словомь.

̆ѡни же пришьдъше гл҃ашѧ емоу. оучител̑ю. вѣмъ ѣко ꙇ҅стиньнъ еси. ꙇ҅ не родиши ни о комьже. не зьриши бо на лице чк҃омъ. нъ въ ꙇстинѫ пѫти бж҃ью оучиши. рьци оубо намъ. достоꙇтъ ли. к̑инсъ дати к̑есареви. ꙇ҅ли ни. дамъ ли ꙇ҅ли не дамъ.

онъ же вѣдꙑ ꙇ҅хъ лицемѣрье. рече ꙇ҅мъ. чьто мѧ окоушаете. принесѣте ми пѣнѧзь да виждѫ.

они же принесошѧ емоу. ꙇ҅ гл҃а ꙇ҅мъ. чиі естъ образось ꙇ҅ напⸯсание. они же рѣшѧ емоу к̑есаревъ.

ꙇ҅ отъвѣштавъ ис҃ рече ꙇ҅мъ. к̑есареваѣ въздадите к̑есареви. ꙇ҅ бж҃ьѣ !бви. ꙇ҅ чюдишѧ сѧ о н̑емь.

Ꙇ҅ придошѧ садоук̑еі къ н̑емоу. ꙇ҅же гл̑ѭтъ не бꙑти въскрѣшенью. ꙇ҅ въпрашаахѫ і гл̑ѭште.

оучител̑ю. не моси ли напⸯса намъ. ѣко аште комоу братръ оумьретъ ꙇ҅ оставитъ женѫ. а чѧдъ не оставитъ. да поꙇ҅метъ братръ женѫ его. ꙇ҅ въскрѣситъ сѣмѧ братра своего.

бѣ же седмь братрьѩ. ꙇ҅ прьвꙑ поѩ женѫ. ꙇ҅ оумираѩ не остави сѣмене.

ꙇ҅ въторꙑ поѩтъ ѭ. ꙇ҅ оумрѣтъ. ꙇ҅ тъ не остави сѣмене. ꙇ҅ третиі такожде.

ꙇ҅ поѩшѧ ѭ седмь. ꙇ҅ не оставишѧ сѣмене. послѣжде же вьсѣхъ оумрѣтъ ꙇ҅ жена.

въ въскрѣшенье егда въскръснѫтъ. котороумоу ꙇ҅хъ бѫдетъ жена. седмь бо ꙇ҅мѣшѧ ѭ женѫ.

ꙇ҅ отъвѣштавъ ис҃ рече ꙇ҅мъ. не сего ли ради блѫдите. не вѣдѫште кън̑игъ. ни силꙑ бж҃иѩ.

егда бо ꙇ҅з мрътвъꙇ҅хъ въскръснѫтъ. ни женѧтъ сѧ ни посагаѭтъ. нъ сѫтъ акꙑ ађ҃ли на нб҃схъ.

а о мрьтвъꙇхъ ѣко въстанѫтъ. нѣсте ли чьли въ кън̑игахъ мѵ҅сѣовахъ. при кѫпинѣ. како рече емоу б҃ъ гл҃ѧ. азъ !бъ авраамл̑ь. ꙇ҅ б҃ъ ꙇ҅сааковъ. ꙇ҅ б҃ъ ꙇ҅ѣковл̑ь.

нѣстъ б҃ъ мрътвъꙇ҅хъ. нъ живъꙇхъ. вꙑ оубо много блѫдите.

Ꙇ҅ пристѫпь единъ отъ кънижьникъ. слꙑшавъ ѩ сътѧзаѭштѧ сѧ. видѣвъ ѣко добрѣ отъвѣшта ꙇ҅мъ. въпроси і. каѣ естъ заповѣдь прьваѣ вьсѣхъ.

ꙇс҃ же гл҃а емоу. ѣко прьвѣꙇ҅ши заповѣдьі. естъ всѣхъ. слꙑши !ꙇл̑ю. г҃ь б҃ъ нашь г҃ь единъ естъ.

ꙇ҅ вьзл̑юбиши !гѣ б҃а своего. всѣмь сръдⸯцемь твоꙇ҅мь. ꙇ҅ вьсеѭ дш҃еѭ своеѭ. ꙇ҅ всѣмь оумомь твоꙇ҅мь. ꙇ҅ вьсеѭ крѣпостиѭ твоеѭ. си пръвѣꙇ҅ши вьсѣхъ заповѣдиі.

ꙇ҅ вътораѣ подобьна еі. вьзл̑юбиши подроуга своего ѣкꙑ самъ сѧ. большѧ сеѩ ꙇ҅ноѩ заповѣди нѣстъ.

Ꙇ҅ рече емоу кън̑ижьникъ. добрѣ оучител̑ю ꙇ҅стинѫ рече. ѣко единъ естъ ꙇ҅ нѣстъ ꙇ҅ного развѣ его.

ꙇ҅ еже л̑юбити і вьсѣмь сръдьцемь. ꙇ҅ всѣмь разоумомь. ꙇ҅ вьсеѭ дш҃еѭ. ꙇ҅ вьсеѭ крѣпостиѭ. ꙇ҅ еже л̑юбити. ꙇ҅скрьн̑ѣего ѣко себе. бол̑е естъ вьсѣхъ. ѡлокавътоматъ. ꙇ҅ жрътвъ.

ꙇс҃ же видѣвъ ꙇ. ѣко съмꙑслъно отъвѣшта. рече емоу. недалече еси отъ цр҃сьѣ бж҃ьѣ. Ꙇ҅ никътоже не съмѣаше его къ томоу въпросити.

ꙇ҅ отъвѣштавъ ис҃ гл҃а!̆аше. оучѧ въ цръкъве. како гл̑ѭтъ кън̑ижьници. ѣко х҃ъ сн҃ъ !двъ естъ.

тъ бо да҃дъ рече. дх҃омь ст҃ъꙇмь. Рече г҃ь гв҃и моемоу. сѣди о деснѫѭ мене. донⸯдеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъножие ногама твоꙇ҅ма.

самъ оубо да҃дъ нарицаетъ і !гѣ. ꙇ҅ тъ како емоу естъ сн҃ъ. ꙇ҅ мноѕи народи послоушаахѫ его въ сласть.

Ꙇ҅ гл҃ааше ꙇ҅мъ въ оучениі сво̆емь. бл̑юдѣте сѧ отъ кънижьникъ. хотѧштиіхъ въ одеждахъ ходити. ꙇ҅ цѣлованиѣ на тръжиштиіхъ. ꙇ҅ прѣждесѣданиѣ на сънъмиштихъ. ꙇ҅ прьвовьзлеженьѣ на вечерѣхъ.

Поѣдаѭштеі домꙑ въдовиць. ꙇ҅ непьштеваниемь. далече молѧште сѧ. сиі приімѫтъ лишⸯшее осѫжденье.

Ꙇ҅ сѣдъ ис҃. прѣмо газофилак̑иови. видѣвъ како народъ. мештетъ мѣдь въ газафилак̑иѭ. ꙇ҅ мнози богатиі. въмѣтаахѫ многаѣ.

ꙇ҅ пришьдъши едина въдовица оубога. въвръже дьвѣ лепⸯтѣ. еже естъ конъдратъ.

ꙇ҅ призъвавъ оученикꙑ своѩ. рече ꙇ҅мъ. аминь гл҃ѭ вамъ. ѣко въдовица си оубогаѣ. множае вьсѣхъ въвръже. въмѣтаѭштіихъ въ газофоулик̑иѭ.

вси бо отъ ꙇ҅збꙑтъка своего въвръгошѧ. а си отъ лишениѣ своего. вьсе елико ꙇ҅мѣаше въвръже вьсе житье свое.