Приближааше же сѧ праздьникъ опрѣснъкъ. нарицаемꙑ пасха.

ꙇ҅ искаахѫ архиереі ꙇ҅ кънижьници. како ꙇ҅ бѫ оубили. боѣхѫ бо сѧ л̑юдиі.

Вьниде же сотона въ ꙇ҅юдѫ. нарицаемꙑ ꙇ҅скар отъ. сѫшта отъ числа обою на десѧте.

ꙇ шьдъ гл҃а архиереомъ. ꙇ҅ воеводамъ. како ꙇ҅мъ прѣдастъ і.

ꙇ҅ въздрадовашѧ сѧ. ꙇ҅ съвѣшташѧ дати емоу съребро.

ꙇ҅ исповѣдѣ. ꙇ҅ искааше подобьна врѣмене. да і прѣдастъ без народа.

приде же дьнь опрѣснъкъ. въ н̑ьже подобьно бѣ жръти пасхѫ.

ꙇ҅ посъла петра. ꙇ҅ оанⸯна рекъ. шьдъша оуготоваета намъ пасха. да ѣмъ

она же рѣста емоу. къде хоштеши да оуготоваевѣ.

онъ же рече ꙇ҅ма. се въшедъшема вама въ градъ сърѧштетъ вꙑ чк҃ъ. въ скѫдольницѣ водѫ несꙙ. по н̑емь ꙇ҅дѣта въ домъ. въ н̑ьже въходитъ.

ꙇ҅ речета гн҃оу домоу. гл҃етъ тебѣ оучител̑ь. къде естъ обитѣл̑ь. ꙇ҅деже пасхѫ съ оученикꙑ своꙇми сънѣмь.

ꙇ҅ тъ вама покажетъ горьницѫ постъланѫ. ꙇ҅ тоу оуготоваꙇта.

шьдъша же обрѣтосте ѣкоже рече ꙇ҅ма. ꙇ҅ оуготовасте пасха.

ꙇ҅ егда бꙑ!с година. вьзлеже ꙇ҅ оба на десѧте ап҃ола съ н̑имь.

Ꙇ҅ рече къ н̑имъ. желѣньемь се вьжделѣхъ пасха ѣсти съ вами. прѣжде даже не приімѫ мѫкꙑ.

!Гл̑ѭ бо вамъ. ѣко отъселѣ не ꙇ҅мамь ѣсти отъ н̑его. доньдеже коньчаетъ сѧ вь цр҃си бж҃іи.

ꙇ҅ приꙇ҅мъ чашѫ. хвалѫ въздавъ рече. приімѣте се. ꙇ҅ раздѣлите себѣ.

гл҃ѭ бо вамъ. отъселѣ не ꙇ҅мамь пити отъ плода сего лозънааго. дондеже цр҃сие бж҃ие придетъ.

Ꙇ҅ приімъ хлѣбъ хвалѫ въздавъ прѣломи. ꙇ҅ дастъ ꙇ҅мъ гл҃ѧ. се естъ тѣло мое. даемое за вꙑ. се творите въ моѭ !памѧ!т.

ꙇ҅ чашѫ такожде по вечер̑ѣніи гл҃ѧ. си чаша новꙑ завѣтъ моеѭ кръвиѭ. ѣже за вꙑ пролѣетъ сѧ.

Ѡбаче се рѫка прѣдаѭштааго мѧ. съ мноѭ естъ на трепезѣ.

ꙇ҅ сн҃ъ оубо чс҃къꙇ. по нареченоумоу ꙇ҅детъ. обаче горе чк҃оу томоу. ꙇ҅мьже прѣдаетъ сѧ.

Ꙇ҅ ти начѧ сѧ ꙇ҅скати вь себѣ. которꙑ оубо бѫдетъ отъ н̑ихъ. хотѧі сътворити се.

Бꙑ!с же ꙇ҅ пьр̑ѣ вь н̑ихъ. которꙑ мьнитъ ти сѧ ꙇ҅хъ бꙑти боліи.

онъ же рече ꙇ҅мъ. !цре ѩзꙑкомъ. оустоѩтъ ꙇ҅мъ. ꙇ҅ обладаѭште ими. благодѣтел̑е нарицаѭтъ сѧ.

вꙑ же не тако. нъ бол̑ьі васъ. да бѫдетъ ѣко ꙇ҅ мьн̑иі. ꙇ҅ старѣі ѣко слоужѧ.

Которꙑ бол̑іи вьзлежѧі ли. ꙇ҅ли слоужѧі. не вьзлежѧі҅ ли. Азъ же посрѣдѣ васъ есмь. ѣко слоужѧі.

вꙑ же есте прѣбꙑвъшеі съ мноѭ. въ напастехъ моꙇхъ.

ꙇ҅ азъ завѣштаваѭ вамъ. ѣкоже завѣшта мнѣ оц҃ь моі.

!Црсо да ѣсте ꙇ҅ пьете. на трепезѣ моеі. въ цр҃си моемь. ꙇ҅ сѧдете на прѣстолѣхъ. сѫдѩште обѣма на десѧте колѣнома !ꙇ҅лвама. Рече же г҃ь

симоне. симоне сотона проси васъ. да би сѣалъ акꙑ пьшеницѫ.

азъ же молихъ сѧ о тебѣ. да не оскѫдѣетъ вѣра твоѣ. ꙇ҅ тꙑ [нꙑ]н̑ѣ когда обрашть сѧ оутвръди братриѭ твоѭ.

*̆ѡнъ же рече емоу. г҃и. съ тобоѭ готовъ есмь ꙇ҅ въ тьмьницѫ. ꙇ҅ въ съмръть ꙇ҅ти.

онъ же рече емоу. гл҃ѭ ти петре. не възгласитъ коуръ дⸯньсь. дон̑деже три крата отъвръжеши сѧ мене. не вѣдѣти.

Ꙇ҅ рече ꙇ҅мъ. егда посълахъ вꙑ. безъ вълагалишта ꙇ҅ бес пирꙑ. ꙇ҅ бе сапогъ. еда чесо лини бꙑсте. они же рѣшѧ ничесоже.

Рече же ꙇ҅мъ. нꙑн̑ѣ ꙇ҅же ꙇ҅матъ вълагалиште. да възъметъ такожде ꙇ҅ пирѫ. ꙇ҅ иже не ꙇ҅матъ да продастъ ризѫ своѭ. ꙇ҅ коупитъ ножь.

гл̑ѭ бо вамъ. ѣко еште пⸯсано се подобаетъ да съконьчаетъ сѧ о мⸯнѣ. еже ꙇ҅ съ безаконьникома вьмѣни сѧ. ꙇ҅бо еже о мнѣ коньчинѫ ꙇ҅матъ.

Ѡни же рѣшѧ г҃и. се ножа сьде дъва. онъ же рече дъвъл̑ьно естъ.

Ꙇ҅шьдъ ꙇ҅де по обꙑчаю своемоу. въ горѫ елеоньскѫ. по н̑емь ꙇ҅дѫ оученици его.

Бꙑвъше же на мѣстѣ рече ꙇ҅мъ. молите сѧ да не вьнидете въ напасть.

ꙇ҅ самъ отъстѫпи отъ н̑ихъ. ѣко връженье камени. ꙇ҅ поклонь колѣнѣ. мол̑ѣаше сѧ

гл҃ѧ. !Ѡче аште велиши мимонеси чашѫ сьѭ отъ мене. ѡбаче не моѣ вол̑ѣ нъ твоѣ да бѫдетъ.

ѣви же сѧ емоу ађ҃лъ съ нб҃се. оукрѣпл̑ѣѩ и.

ꙇ҅ бꙑ!с въ подвизѣ прилежанье. мол̑ѣаше сѧ. ꙇ҅ бꙑстъ потъ его ѣко ꙇ҅ капл̑ѧ кръве капл̑ѭштѧѩ на земл̑ѫ.

Ꙇ въставъ отъ молитвꙑ. ꙇ҅ пришьдъ къ оученикомъ. обрѣте ѩ съпѧштѧ отъ печали.

ꙇ҅ рече ꙇмъ чьто съпите. въставъше помолите сѧ да не вьнидете въ напасть.

Еште емоу гл̑ѭштю. се народъ. ꙇ҅ нарицаемꙑ ꙇ҅юда. единъ отъ обою на десѧте прѣдъ ними ꙇ҅дѣаше. ꙇ҅ пристѫпи къ ꙇс҃ви лобъзатъ его. се бо бѣ знаменье далъ ꙇ҅мъ. егоже лобъжѫ тъ естъ.

!*̆ис же рече емоу ꙇ҅юдо. лобъзаньемь ли сн҃а чс҃каго прѣдаеши.

Видѣвъше же ꙇ҅же бѣахѫ съ н̑имь бꙑваемое. рѣшѧ емоу г҃и. аште оударимъ ножемь.

ꙇ҅ оудари единъ отъ н̑ихъ. архⸯиереова раба. ꙇ҅ отърѣза емоу оухо десное.

отъвѣштавъ же ꙇс҃ рече. Оставите до сего. ꙇ҅ коснѫвъ оухо его ꙇ҅цѣлі и.

Рече же ꙇс҃ къ пришьдъшимъ къ н̑емоу архиереомъ. ꙇ҅ стратигомъ цръковънꙑмъ. ꙇ҅ старьцемъ. ѣко на разбоꙇника придете. съ орѫжьемь ꙇ҅ дрькольми. ѩти мене.

по всѧ дьни сѫштю съ вами въ цръкъве. не простьрѣсте рѫкъ на мѧ. нъ се естъ ваша година. ꙇ҅ область тьмънаѣ.

Ꙇ҅мъше же і вѣсѧ въ домъ архиереовъ. петръ же ꙇ҅дѣаше вь слѣдъ ꙇ҅здалече.

Възгнѣштьшемъ же ꙇ҅мъ ог̑нь посрѣдѣ двора. ꙇ҅ въкоупѣ сѣдъшемъ. сѣдѣаше петръ посрѣдѣ ꙇ҅хъ.

оузьрѣвъши же і раба едина сѣдѧшть при свѣтѣ. ꙇ҅ възьрѣвъши на н̑ь рече. ꙇ҅ сь бѣ съ н̑ими.

онъ же отъвръже сѧ его гл҃ѧ. не знаѭ его жено.

ꙇ҅ не по мъногоу. дроугꙑ видѣвъ і рече. ꙇ҅ тꙑ отъ н̑ихъ еси. петръ же рече. чловѣче нѣсмь.

ꙇ҅ мимошьдъши. ѣко годинѣ единоі. ꙇ҅нь етеръ крѣпл̑ѣаше сѧ гл҃ѧ. въ ꙇ҅стинѫ ꙇ҅ сь бѣ съ н̑ими. ꙇ҅бо галилѣанинъ естъ.

рече же петръ чловѣче не вѣмь еже гл҃еши. ꙇ҅ абье еште гл҃ѭштю емоу възгласи коуръ.

ꙇ҅ обрашть сѧ г҃ь възьрѣ на петра. ꙇ҅ помѣнѫ петръ слово гн҃е. ѣкоже рече емоу. ѣко прѣжде даже не възгласитъ коуръ. три крата отъвръжеши сѧ мене.

ꙇ҅ шьдъ вънъ петръ. плакааше сѧ горько

ꙇ҅ мѫжи дръжѧште і. рѫгаахѫ сѧ емоу бьѭште і.

ꙇ҅ закрꙑвъше і бьѣахѫ і по лицоу. въпрашаахѫ же і гл҃ѭште. прорьци къто тѧ оудари.

ꙇ҅ ина мънога хоулѧште. ꙇ҅ глаахѫ на н̑ь.

Ꙇ҅ ѣко бꙑ!с дьнь. събърашѧ сѧ старьци л̑юдьсциі. ꙇ҅ архиереи ꙇ҅ кънижьн̑ици. ꙇ҅ вѣсѧ і на съборъ своі гл҃ѭште. аште тꙑ еси х҃ъ рьци намъ.

рече же ꙇ҅мъ. аште вамъ рекѫ не ꙇ҅мете вѣрꙑ.

не отъвѣштаете ми ни поустите.

Ѡтъселѣ бѫдетъ сн҃ъ чс҃кꙑ. сѣдѧ о деснѫѭ силꙑ бж҃иѩ.

рѣшѧ же вьси. тꙑ ли оубо еси сн҃ъ бж҃іи. онъ же рече. вꙑ гл҃ете ѣко азъ есмь.

они же рѣшѧ чьто еште трѣбоуемъ съвѣдѣтел̑ьства. Сами бо слꙑшахомъ отъ оустъ его.