Въ тъжде днь ꙇ҅шьдъ ис҃ ꙇ҅з домоу сѣдѣаше при мори.

ꙇ҅ събърашѧ сѧ къ н̑емоу народи мнози. ꙇ҅ ѣко вълѣзъ въ корабь сѣде. ꙇ҅ вⸯсь народъ на помориі стоѣше.

ꙇ҅ гл҃а ꙇ҅мъ много. притъчами гл҃ѧ. се ꙇ҅зиде сѣѩі. да сѣетъ.

сѣѭштюмоу. ова оубо падошѧ при пѫти. ꙇ҅ придошѧ птицѧ нб҃скꙑѩ. ꙇ҅ позобашѧ ѣ.

дроугаѣ же падошѧ на камениіхъ. ѣко не ꙇмѣшѧ земл̑ѧ многꙑ. ꙇ҅ абие прозѧбошѧ. зан̑е не ꙇ҅мѣаше глѫбинꙑ земл̑ѣ.

слъньцю въсиѣвъшю присвѧдѫ. зане не ꙇ҅мѣхѫ корениѣ ꙇ҅ исъхошѧ.

а дроугаѣ падошѧ въ тръниі. ꙇ҅ вьзиде тръние ꙇ҅ подави е.

дроугаа же падошѧ на земл̑и добрѣ. ꙇ҅ даахѫ плодꙑ. ово съто. ово шесть десѧтъ. ово. !ђ.

ꙇ҅мѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ.

ꙇ҅ пристѫпьше оученици его рѣшѧ емоу. по чьто притъчами гл҃еши ꙇ҅мъ.

онъ же отъвѣштавъ рече. ѣко вамъ дано естъ разоумѣти. таꙇнаа цр҃ствиѣ неб҃скааго. онѣмъ же не дано естъ.

ꙇ҅мѫштюмоу бо дастъ сѧ. ꙇ҅ избѫдетъ емоу. а ꙇже не ꙇ҅матъ. ꙇ҅ еже ꙇ҅матъ вьзьметъ сѧ отъ н̑его.

Сего ради притъчами ꙇ҅мъ гл̑ѭ. ѣко видѧште не видѧтъ. ꙇ҅ слꙑшѧште не слꙑшѧтъ. ни разоумѣѭтъ.

ꙇ҅ събꙑваетъ сѧ ꙇ҅мъ. пророчьство ꙇ҅саꙇ҅саі̆ино гл̑ѭштее. слоухъмь оуслꙑшите. ꙇ҅ не ꙇ҅мате разоумѣти. зьрѧште оузьрите. ꙇ҅ не ꙇ҅мате видѣти.

оутлъстѣ бо срдьце. л̑юдиі сихъ. ꙇ҅ оушима тѧжько оуслꙑшашѧ. ꙇ҅ очи своі съмѣжише. егда къгда оузьритъ очима. ꙇ҅ оушима оуслꙑшѧтъ. ꙇ҅ сръдьцемь разоумѣѭтъ. ꙇ҅ обратѧтъ сѧ ꙇ҅ ицѣл̑ѭ ѩ.

Ваши же блаженѣ очи. ѣко видите. ꙇ҅ оуши ваши ѣко слꙑшите.

аминь гл҃ѭ вамъ. ѣко мнози пророци ꙇ҅ праведьници. въжделѣшѧ видѣти. ѣже видите. ꙇ҅ не видѣшѧ. ꙇ҅ слꙑшати. ѣже слꙑшите. ꙇ҅ не слꙑшашѧ.

Вꙑ же оуслꙑшите притъчѫ сѣвъшаего.

всѣкъ ꙇ҅же слꙑшитъ словеса цр҃ѣ. ꙇ҅ не разоумѣваетъ. приходитъ неприѣзнь. ꙇ въсхꙑштаетъ сѣаное въ сръдьци его. се естъ сѣаное при пѫти.

а сѣаное на камениі. се естъ слꙑшѧі слово. ꙇ҅ абие съ радостиѭ приемл̑ѧ е.

не ꙇ҅матъ же корене вь себѣ. нъ врѣменъно естъ. бꙑвъши же печали ꙇ҅ гон̑ению. словесе ради. абье съблажн̑ѣетъ сѧ.

а саное въ тръниі. сь естъ. слꙑшѧі слово. ꙇ҅ печал̑ь свѣта сего. ꙇ҅ льсть богатьствиѣ подавл̑ѣетъ е. слово ꙇ҅ бесплода бꙑваетъ.

а сѣаное на добрѣ земи. сь естъ слꙑшѧꙇ слово. ꙇ҅ разоумѣваѩ е. ꙇ приноситъ плодꙑ ѣко подобаетъ. ꙇ҅ творитъ. ово !р. ово !м. ово !ђ.

ꙇ҅нѫ притъчѫ прѣдъложи ꙇ҅мъ гл҃ѧ. оуподоби сѧ цр҃ствие нб҃ское. чк҃оу сѣвъшюмоу доброе сѣмѧ на селѣ своемь.

съпѧштемъ же чк҃омъ. приде врагъ его. ꙇ҅ всѣ плѣвелъ. посрѣдѣ пьшеницѧ ꙇ отиде.

егда же прозѧбе трѣва. ꙇ҅ плодъ сътвори. тъгда ави сѧ ꙇ҅ плѣвелъ.

пришедъше раби гн҃оу рѣшѧ. г҃и не добро ли сѣмѧ сѣлъ еси на селѣ твоемь. отъкѫдоу оубо ꙇматъ плѣвелъ.

онъ же рече ꙇ҅мъ врагъ чс҃къ се сътвори. раби же рѣшѧ емоу. хоштеши ли оубо да шьдъше ꙇ҅сплѣвемъ ѩ.

онъ же рече ни. еда въстръгаѭште плѣвелъ. въстръгнете коупъно съ н̑имь ꙇ҅ пьшеницѫ.

оставите коупъно расти обое до жѧтвꙑ. ꙇ҅ въ врѣмѧ жетвѣ. рекѫ дѣлател̑емъ. съберѣте пръвѣе. плѣвелъ. ꙇ҅ съвѧжате ѩ въ снопꙑ ѣко жешти ѩ. а пьшеницѫ съберѣте въ житьницѫ моѭ.

Ꙇнѫ притъчѫ прѣдъложи ꙇ҅мъ гл̑ѧ. подобьно естъ цр҃со нб҃ское. зръноу горюшьноу. еже вьзьмъ чк҃ъ вьсѣѣ на селѣ своемь.

еже мьн̑е естъ всѣхъ сѣменъ. егда же въздрастетъ. бол̑е естъ зел̑иі. ꙇ҅ бꙑваетъ дрѣво. ѣко прити птицамъ нб҃скъꙇмъ. ꙇ҅ витати на вѣтьхъ его.

ꙇ҅нѫ притъчѫ гл҃а ꙇмъ. подобьно естъ цр҃со нб҃ское. кⸯвасоу. ꙇ҅же вьзьмъши жена съкрꙑ въ мѫцѣ тріи с[а]тъ. доньдеже въскꙑсѣ вьса.

Вьсѣ си гл҃а ис҃. притъчами къ народомъ. ꙇ҅ бес притъчѧ ничьтоже гл҃аше къ н̑имъ.

да събѫдетъ сѧ реченое пророкомь гл̑ѭштемь. отвръзѫ въ притъчахъ оуста моѣ. отъкрꙑѭ съкръвенаѣ. отъ съложениѣ вьсего мира.

тъгда оставь народꙑ ꙇ҅де въ домъ ис҃. ꙇ҅ пристѫпишѧ къ н̑емоу оученици его гл̑ѭште. съкажи намъ притъчѫ плѣвелъ селънъꙇхъ.

онъ же отъвѣштавъ рече ꙇ҅мъ. въсѣавъ доброе сѣмѧ естъ сн҃ъ чк҃ъꙇ.

а село естъ всь миръ. доброе же сѣмѧ естъ сн҃ове цр҃ствиѣ. а плѣвелъ сѫтъ сн҃ове неприѣзнини.

а врагъ естъ вьсѣавꙑ плѣвелъ диѣволъ. а жѧтва естъ коньчание вѣкоу. а жѧтел̑е сѫтъ ађ҃ли.

ѣко оудобь събираѭтъ плѣвелꙑ. ѣко огн̑емь съжизаѭтъ. тако бѫдетъ въ съконьчание вѣка сего.

посъл̑етъ сн҃ъ чскъꙇ. ађ҃лꙑ своѩ. ꙇ҅ съберѫтъ отъ цр҃сиѣ его. всѧ съблазнꙑ. ꙇ҅ творѧштѧѩ безаконие.

ꙇ҅ въвръгѫтъ ѩ въ пешть огн̑ьноѭ. тоу бѫдетъ плачь ꙇ҅ скрьжьтъ зѫбомъ.

тъгда праведьниі просвьтѧтъ сѧ ѣко слънце. въ цр҃ствиі оц҃а ꙇхъ. ꙇ҅мѣѩи оуши слꙑшати. да слꙑшитъ.

Пакꙑ подобьно естъ цр҃ствие неб҃ское. съкровиштю съкръвеноу на селѣ еже обрѣтъ чк҃ъ съкрꙑ. ꙇ҅ отъ радости его ꙇ҅детъ. ꙇ҅ все елико ꙇ҅матъ продаетъ. ꙇ҅ коупоуетъ село то.

Пакꙑ подобьно естъ цр҃ствие неб҃ское. ! чкоу коупьцоу. ꙇ҅штѫштю добра бисъра.

ꙇ҅же обрѣтъ единъ многоцѣннь бисьръ. шьдъ прода все ꙇ҅мѣние ꙇ҅ коупи е.

Пакꙑ подобьно естъ цр҃ствие бж҃ие неводоу. въвръженоу въ море. ꙇ҅ отъ всѣкого рода събъравъшю.

ꙇ҅зе егда ꙇ҅сплъни сѧ. ꙇ҅звлъкъше і на краи. ꙇ҅ сѣдъше ꙇзбърашѧ добрꙑѩ въ съсѫдꙑ. а зълꙑѩ ꙇ҅звръгошѧ вънъ.

тако бѫдетъ въ съконьчание вѣка. ꙇ҅зидѫтъ ађ҃ли. ꙇ҅ отълѫчѧтъ зълꙑѩ. отъ срѣдꙑ. праведънъꙇхъ.

ꙇ҅ въвръгѫтъ ѩ вь пешть огн̑ьнѫ. тоу бѫдетъ плачь ꙇ҅ скрьжьтъ зѫбомъ.

гл҃а ꙇ҅мъ ис. разоумѣете ли всѣ си. гл҃ашѧ емоу еі г҃и.

ис҃ же рече ꙇ҅мъ. сего ради вьсѣкъ кънижьникъ. наоучь сѧ цр҃ствию неб҃скоумоу. подобьнъ естъ чк҃оу домовитоу. ꙇ҅же ꙇзноситъ отъ съкровишта своего новаѣ ꙇ҅ ветъхаѣ.

Ꙇ бꙑ!с егда съконьча ис҃ притъчѧ сиѩ. прѣꙇде отътѫдѣ.

ꙇ҅ пришьдъ въ отьчьствие свое. оучаше ѩ на сънъмиштихъ ꙇ҅хъ. ѣко дивл̑ѣахѫ сѧ емоу ꙇ҅ гл҃ахѫ. отъкѫдѣ семоу естъ прѣмѫдрость си ꙇ҅ сила.

не сь ли естъ тектоновъ сн҃ъ. не мати ли его нарицаетъ сѧ мариѣ. ꙇ҅ братриѣ его ꙇ҅ѣковъ. ꙇ҅ осифъ. ꙇ҅ симонъ. ꙇ҅ юда.

ꙇ҅ сестрꙑ его. не вьси ли въ насъ сѫтъ. отъкѫдоу оубо семоу всѣ си сѫтъ.

Ꙇ блажнѣахѫ сѧ о н̑емь. ис҃ же рече ꙇ҅мъ. нѣстъ пророкъ бечьстиі. тъкмо въ своемь !отчстви. ꙇ҅ въ домоу своемь. ꙇ҅ не сътвори тоу силъ многъ. за невѣрьствие ꙇ҅хъ.