ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ МАРЪКА
2:1
Ꙇ҅ вьниде пакꙑ [къ н̑емоу] въ каперънаоумъ. по дьньхъ. Ꙇ слоухъ бꙑ!с ѣко въ домоу естъ
2:2
ꙇ҅ абье събърашѧ сѧ мнози. ѣко къ томоу не въмѣштаахѫ сѧ. ни прѣдъ двьрьми ꙇ҅ гл҃ааше ꙇ҅мъ слово.
2:3
Ꙇ҅ придошѧ къ н̑емоу носѧште ослабл̑ена жилами. носимъ четꙑрьми.
2:4
ꙇ҅ не могѫште пристѫпити къ н̑емоу. за народъ. отъкрꙑшѧ покровъ ꙇ҅деже бѣ. ꙇ҅ прокопавъше съвѣсишѧ одръ. на н̑емьже ослабл̑енъꙇ сь лежааше.
2:5
видѣвъ же ис҃ вѣрѫ ꙇ҅хъ. гл҃а ослабл̑еноуемоу. чѧдо отъпоуштаѭтъ сѧ тебѣ грѣси твои.
2:6
бѣахѫ же етериі отъ кънижьникъ тоу. сѣдѧште. ꙇ҅ помꙑшл̑ѣѭште въ сръдьцихъ своꙇ҅хъ.
2:7
чьто сь. тако гл҃етъ власвимиѭ. къто можетъ отъпоуштати грѣхꙑ. тъкъмо единъ б҃ъ.
2:8
ꙇ҅ разоумѣвъ ис҃ дх҃омь своꙇ҅мь. ѣко тако ти помꙑшл̑ѣѭтъ въ себѣ. рече ꙇ҅мъ чьто тако помꙑшл̑ѣете въ сръдьцихъ вашихъ.
2:9
чьто естъ оудобѣе решти. ослабл̑еноуемоу. отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси. ли решти въстани. ꙇ҅ възъми одръ твои. ꙇ҅ ходи.
2:10
нъ да вѣсте ѣко власть ꙇ҅мать сн҃ъ чс҃кꙑ. ѡтьпоуштати на земи грѣхꙑ. гл҃а ослабленоумоу.
2:11
тебѣ гл̑ѭ. въстани възъми одръ твои. ꙇ҅ иди въ домъ твоꙇ.
2:12
ꙇ҅ въста абие. ꙇ҅ възьмъ одръ ꙇ҅зиде прѣдъ вьсѣми. ѣко дивл̑ѣахѫ сѧ вси. ꙇ҅ славл̑ѣахѫ б҃а гл̑ѭште. ѣко николиже тако видѣхомъ.
2:13
ꙇ҅ изиде ис҃ къ мор̑ю. ꙇ҅ вьсь народъ ꙇ҅дѣаше къ н̑емоу. ꙇ҅ оучааше ѩ.
2:14
Ꙇ҅ мимогрѧдꙑ ис҃. видѣ леѵ҅ђиѭ альфеова. сѣдѧшта на мꙑтьници. ꙇ҅ гл҃а емоу. по мнѣ грѧди. ꙇ҅ въставъ въ слѣдъ его ꙇ҅де.
2:15
Ꙇ҅ бꙑстъ възлежѧштю емоу въ домоу его. ꙇ҅ мнози мꙑтаре. ꙇ҅ грѣшьници възлежаахѫ съ ис҃мь. ꙇ҅ съ оученикꙑ его. бѣахѫ бо мнози. ꙇ҅ по н̑емь ꙇ҅дошѧ.
2:16
ꙇ҅ кънижьници ꙇ҅ фарисѣи. видѣвъше і ѣдѫшть съ мꙑтари ꙇ҅ грѣшьникꙑ. гл҃аахѫ оученикомъ его. по чьто съ мꙑтари ꙇ҅ грѣшьникꙑ ѣстъ ꙇ҅ пьетъ.
2:17
Ꙇ҅ слꙑшавъ ис҃ гл҃а ꙇмъ. не трѣбоуѭтъ съдравиі врачевъ. нъ болѧштеі. не придъ бо призъватъ правьдьникъ. нъ грѣшьникъ въ покаание.
2:18
ꙇ҅ бѣахѫ оученици ꙇ҅оанови. ꙇ҅ фарисеі постѧште сѧ. ꙇ҅ придошѧ ꙇ҅ рѣшѧ емоу. по чьто оученици ꙇ҅оанови. ꙇ҅ фарисѣꙇсци постѧтъ сѧ. а твоі оученици не постѧтъ сѧ.
2:19
ꙇ҅ рече ꙇ҅мъ ис҃. еда могѫтъ сн҃ове брачьниі постити сѧ. доньдеже съ н̑ими естъ женихъ. елико врѣмѧ съ собоѭ ꙇ҅мѫтъ жениха. не ꙇ҅мѫтъ постити сѧ.
2:20
придѫтъ же дьние. егда отъꙇ҅метъ сѧ отъ нихъ женихъ. ꙇ҅ тъгда постѧтъ сѧ въ тꙑ дьни.
2:21
никътоже приставл̑ениѣ плата не бѣл̑ена. не приставл̑ѣетъ ризѣ ветъсѣ. аште ли же ни. възъметъ коньць отъ н̑еѩ новое. отъ ветъхаего. ꙇ҅ горьши дирѣ бѫдетъ.
2:22
ꙇ҅ никътоже ни въливаетъ. вина нова въ мѣхꙑ вьтъхꙑ. аште ли же ни. просадитъ вино ново. ꙇ҅ вино пролѣетъ сѧ. ꙇ҅ мѣси погꙑбнѫтъ. нъ вино новое въ мѣхꙑ новꙑ вьльѣти.
2:23
Ꙇ҅ бꙑстъ мимоходѧштоу емоу. въ сѫботꙑ сквѣзѣ сѣѣниѣ. ꙇ҅ начѧшѧ оученици его пѫть творити. въстръгаѭште класꙑ.
2:24
ꙇ҅ фарисѣі гл҃ахѫ емоу. виждь чьто творѧтъ въ сѫботꙑ. егоже не достоꙇ҅тъ.
2:25
ꙇ҅ тъ гл҃ааше ꙇ҅мъ. нѣсте ли николиже чьли. чьто створи да҃дъ. егда трѣбова. ꙇ҅ възлака самъ ꙇ҅ иже бѣахѫ съ н̑имь.
2:26
како вьниде въ храмъ бж҃іи. при ѣви[авиа]фарѣ. арⸯхиереи. ꙇ҅ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ сънѣстъ. ꙇ҅хъже не достоѣше ѣсти. тъкмо ꙇ҅ереомъ.
2:27
Ꙇ гл҃ааше ꙇ҅мъ ис҃. сѫбота чк҃а ради бꙑстъ. а не чк҃ъ сѫботꙑ ради
2:28
Тѣмьже г҃ь естъ сн҃ъ чс҃кꙑ сѫботѣ.