амин амин гл҃ѭ вамъ. не въходѧꙇ двьрьми въ дворъ овьчиі. нъ прѣлазѧі ꙇ҅ноудоу. тъ тать естъ. ꙇ҅ разбоꙇникъ.

а въходѧі двьрьми. пастꙑрь естъ овцамъ.

семоу двьрьникъ отвръзаетъ. ꙇ҅ овьцѧ гласъ его слꙑшѧтъ. ꙇ҅ своѩ овьцѧ глашаетъ по ꙇ҅мени. ꙇ҅ изгонитъ ѩ.

егда своѩ овьцѧ ꙇ҅жденетъ. прѣдъ н̑ими ходитъ. ꙇ҅ овьцѧ по н̑емь ꙇ҅дѫтъ. ѣко вѣдѧтъ гласъ его.

по тоуждемь же не ꙇ҅дѫтъ. нъ бѣжѧтъ отъ н̑его. ѣко не знаѭтъ штюждего гласа.

сиѭ притъчѫ рече ꙇ҅мъ ис҃. они же не разоумѣшѧ чьто бѣашѧ. ѣже гл҃ашѧ ꙇ҅мъ

рече же ꙇ҅мъ пакꙑ ис҃. амин амин гл҃ѭ вамъ. азъ есмь двьри овьцамъ.

вьси еликоже ꙇ҅хъ приде прѣжде мене. татие сѫтъ ꙇ҅ разбоꙇници. нъ не послоушашѧ ꙇ҅хъ овьцѧ.

азъ есмь двьри. мъноѭ аште къто вьнидетъ. сп҃етъ сѧ. ꙇ҅ вьнидетъ ꙇ҅ изидетъ. ꙇ҅ пажить обрѧштетъ. !ко!ц.

тать не приходитъ. нъ да оукрадетъ. ꙇ҅ оубиетъ. ꙇ҅ погоубитъ. азъ придъ да живота ꙇ҅мѫтъ.

азъ есмь пастꙑрь добрꙑ. пастꙑрь добрꙑ полагаетъ дш҃ѫ своѭ за овьцѧ.

а наꙇ҅мьникъ ꙇ҅же нѣстъ пастꙑр̑ь. емоуже не сѫтъ овьцѧ своѩ. видитъ влька грѧдѫшта. ꙇ҅ оставл̑ѣетъ овьцѧ ꙇ҅ бѣгаетъ. ꙇ҅ влькъ расхꙑтитъ ѩ. ꙇ҅ распѫдитъ овьцѧ.

а наꙇ҅мьникъ бѣжитъ. ѣко наꙇ҅мьникъ естъ. ꙇ҅ не брѣжетъ о овьцахъ.

Азъ есмь пастꙑрь добрꙑ. ꙇ҅ знаѭ моѩ. ꙇ҅ знаѭтъ мѧ моѩ.

ѣкоже знаетъ мѧ оц҃ь. ꙇ҅ азъ знаѭ оц҃а. ꙇ҅ дш҃ѫ моѭ полагаѭ за овьцѧ.

ꙇ҅ инꙑ овцѧ ꙇ҅мамь. ѩже не сѫтъ отъ двора сего. ꙇ҅ тꙑ ми подобаетъ привести. ꙇ҅ глас моі оуслꙑшѧтъ. ꙇ҅ бѫдетъ едино стадо. ꙇ҅ единъ пастꙑрь.

сего ради мѧ оц҃ь л̑юбитъ. ѣко азъ полагаѭ дш҃ѫ моѭ. да пакꙑ приімѫ ѭ.

Никътоже възъметъ еѩ отъ мене. нъ азъ полагаѭ о с[ебѣ] область ꙇ҅мамь положити ѭ. ꙇ҅ область ꙇ҅мамь пакꙑ приѩти ѭ. сьѭ заповѣдь приѩхъ отъ оц҃а моего.

расп̑ьр̑ѣ же пакꙑ бꙑ!с въ ꙇюдѣꙇхъ. за словеса си

гл҃ахѫ же мнози отъ н̑ихъ. бѣсъ ꙇ҅матъ. ꙇ҅ неꙇ҅стовъ естъ. чьто его послоушаете.

ꙇ҅ни гл҃ахѫ. сиі гл҃и не сѫтъ бѣсъноуѭштаего сѧ. еда бѣсъ можетъ. слѣпомъ очи отврѣсти.

Бꙑшѧ же тогда !свѧшниѣ въ ꙇл҃мѣхъ. ꙇ҅ зима бѣ.

ꙇ҅ хождаше ис҃. въ цръкъве. въ притворѣ соломоун̑и.

обидѫ же і ꙇ҅юдѣи ꙇ҅ гл҃ахѫ емоу. доколѣ дш҃ѧ нашѧ вьземл̑еши. аште тꙑ еси х҃ъ. рьци намъ не обиноуѩ сѧ.

отъвѣшта ꙇ҅мъ ис҃. рѣхъ вамъ ꙇ҅ не вѣроуете. дѣла ѣже твор̑ѭ азъ въ ꙇмѧ оц҃а моего. та съвѣдѣтел̑ьствоуѭтъ о мнѣ.

нъ вꙑ не вѣроуете. нѣсте бо отъ овьць моꙇхъ. ѣкоже рѣхъ вамъ.

Ѡвⸯцѧ моѩ гласа моего слоушаѭтъ. ꙇ҅ азъ знаѭ ѩ. ꙇ҅ по мьнѣ грѧдѫтъ.

ꙇ҅ азъ животъ вѣчьнꙑ даѭ ꙇ҅мъ. ꙇ҅ не погꙑбнѫтъ въ вѣкъ. ꙇ҅ не въсхꙑтитъ ꙇ҅хъ никътоже. отъ рѫкꙑ моеѩ.

оц҃ь мои ꙇ҅же дастъ мьнѣ. бол̑иі вⸯсѣхъ естъ. ꙇ҅ никътоже не можетъ въсхꙑтити ꙇ҅хъ. отъ рѫкꙑ оц҃а моего.

*̆азъ ꙇ҅ оц҃ь едино есвѣ.

вьзѧшѧ же пакꙑ камение ꙇ҅юдѣі. да і побиѭтъ.

ꙇ҅ отъвѣшта ꙇ҅мъ ис҃. мънога дѣла добраа ѣвихъ вамъ. отъ оц҃а моего. за кое ꙇ҅хъ дѣло. камение на мѧ мештете.

ѡтъвѣшташѧ емоу ꙇ҅юдѣі гл҃ѭште. о добрѣ дѣлѣ не мештемъ камениѣ на тѧ. нъ о власвимиі. ѣко тꙑ чк҃ъ сꙑ твориши сѧ самъ б҃ъ.

отъвѣшта ꙇ҅мъ ис҃. нѣстъ ли псано въ законѣ вашемь. ѣко азъ рѣхъ боѕи есте.

аште онъ рече богꙑ. къ н̑имъже рече слово бж҃ие. ꙇ҅ не могѫтъ сѧ разорити кън̑игꙑ.

егоже оц҃ь ст҃и. ꙇ҅ посъла въ миръ. вꙑ гл҃ете ѣко власвимл̑ѣеши. зан̑е рѣхъ ѣко сн҃ъ бж҃іи есмь.

аште не творѫ дѣлъ оц҃а моего. не емлѣте ми вѣрꙑ.

аште ли твор̑ѭ. аште ꙇ҅ мьнѣ вѣрꙑ не емлете. дѣломъ моꙇмъ вѣрѫ ꙇ҅мѣте. да разоумѣете. ꙇ҅ вѣроуете. ѣко въ мьнѣ оц҃ь ꙇ҅ азъ въ !оци. !ко!ц.

Ꙇ҅скахѫ же его пакꙑ ѩти. ꙇ҅зиде отъ рѫкꙑ ꙇ҅хъ.

ꙇ҅ иде пакꙑ на онъ полъ ꙇ҅ордана. на мѣсто ꙇ҅деже бѣ ꙇ҅оанъ. прѣжде крьстѧ. ꙇ҅ прѣбꙑ!с тоу.

ꙇ҅ мнози придѫ къ н̑емоу. ꙇ҅ гл҃аахѫ. ѣко ꙇ҅оанъ оубо знамениѣ не сътвори. ниедьногоже. вьсѣ елико рече. ꙇ҅оанъ о семь ꙇ҅стина бѣ.

ꙇ҅ мнози вѣровашѧ вь н̑его тоу.