Ꙇ бꙑстъ егда съконьча ис҃ъ. вьсѣ словеса си. рече оученикомъ своимъ. ::

Вѣсте ѣко по дъвою дъноу пасха бѫдетъ. ꙇ сн҃ъ члв҃чскꙑ прѣданъ бѫдетъ на пропѧтие.

тъгда събърашѧ сѧ архиереи и кънижъници и старьци людьстии. на дворъ архиереовъ. нарицаемааго каиѣфа.

ꙇ съвѣтъ сътворишѧ да ис҃са льстиѭ имѫтъ и оубиѭтъ.

гл҃хѫ же нъ не въ праздьникъ. да не мльва бѫдетъ въ людехъ ::

!Ꙇсѵ же бꙑвъшю въ витании. въ до{до}моу симона прокаженаго.

пристѫпи кь немоу жена имѫшти алавастръ мѵра драга. ꙇ вьзльѣ на главѫ его вьзлежѧшта.

видѣвъше же оученици его негодовашѧ гл҃ште. чесо ради гꙑбѣль си.

можаше бо се мѵро продано бꙑти на мьнозѣ. ꙇ дано бꙑти нищиимъ.

разоумѣвъ же ис҃ рече имъ чьто троуждаате женѫ. дѣло бо добро сътвори вь мьнѣ.

вьсегда бо нищѧѩ имате съ собоѭ. мене же не вьсегда имате.

вьзльѣвъши бо си мѵро се на тѣло мое на погребение мѧ сътвори.

амин гл҃ѭ вамъ. ꙇдеже аште проповѣдѣно бѫдетъ евн҃ђие се въ вьсемъ мирѣ речетъ сѧ. ꙇ еже сътвори си въ памѧть ѩ҅.

Тъгда шедъ отъ обоѭ ндсѧт нарицаемꙑ июда искариотъскꙑ къ архиереомъ

рече. что хоштете ми дати. ꙇ азъ вамъ прѣдаме и. они же поставишѧ емоу. !ђ. ти съребрьникъ.

ꙇ отъ толи искаше подобъна врѣмени. да и прѣдастъ :: к!ц ::

Въ пръвꙑ же денъ опрѣснокъ. пристѫпишѧ оученици къ ис҃ви гл҃ѭще къ немоу. Къде хоштеши оуготоваемь тебѣ пасхѫ ѣсти.

онъ же рече. ꙇ҅дѣте въ градъ къ етероу. и рьцѣте емоу. оучитель гл҃тъ оу тебе. сътворѭ пасхѫ съ оученикꙑ своими.

ꙇ сътворишѧ оученици ѣкоже повелѣ имъ ис҃. ꙇ оуготовашѧ пасхѫ.

вечероу же бꙑвъшоу. възлеже съ обѣма на десѧте оученикома.

ꙇ ѣдѫщемъ имъ рече. аминъ гл҃вмъ. ѣко единъ отъ васъ прѣдастъ мѧ.

ꙇ скръбѧще ѕѣло начѧсѧ гл҃ти емоу единъ кожъдо ихъ. еда азъ есмъ г҃и.

онъ же отъвѣщавъ рече. омочии съ мъноѭ рѫкѫ въ солило. тъ мѧ прѣдастъ.

сн҃ъ же члв҃ѣчскꙑ идетъ. ѣкоже естъ писано о немь. горе же члв҃коу томоу имьже сн҃ъ !чскъ прѣдастъ сѧ. добр а҅ би бꙑло емоу аште сѧ би не родилъ !чкъ тъ.

отъвѣщавъ же июда прѣдаѩи его рече. еда азъ есмъ равьви. гл҃а емоу тꙑ рече ::

Ѣдѫщемъ же имъ. приимь ис҃ хлѣбъ и !блгсшть. прѣломи и даѣше оученикомъ своимъ. ꙇ рече Приимѣте ѣдите се естъ тѣло мое.

ꙇ приимъ чашѫ и хвалѫ въздавъ. дастъ имъ гл҃ѧ. пиите отъ неѩ вьси

се естъ кръвъ моѣ новааго завѣта. проливаемаа за мъногꙑ въ отъдание грѣхомъ.

гл҃ѭ же вамъ. ѣко не имамъ пити юже отъ сего плода лозънааго. до того дьне егда пьѭ съ вами новъ въ цс҃рствии от҃ца моего.

ꙇ вьспѣвьше изидѫ въ горѫ елеонъскѫ ::

Тъгда гл҃а имъ ис҃. вьси вꙑ съблазните сѧ о мьнѣ вь сьѭ ношть. псано бо естъ поражѫ пастꙑрь и разидѫтъ сѧ овъцѧ стада.

по въск{р}ьсновени же моемь. варѣѭ вꙑ въ галил и҅.

отъвѣщавъ же петръ рече емоу. аште и вьси съблазнѧтъ сѧ о тебѣ. азъ николиже не съблажнѭ сѧ.

рече емоу ис҃. аминь гл҃ѭ тебѣ. ѣко вь сьѭ ношть прѣжде даже кокотъ не възгласитъ. три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене.

!Гла емоу петръ. аште ми сѧ ключитъ съ тобоѭ оумьрѣти. не отъвръгѫ сѧ тебе. такожде и вьси оученици рѣшѧ.

тъгда приде ис҃. вь весь нарицаемѫѭ ђедсимани. ꙇ гл҃а оученикомъ сѣдѣте тоу. дондеже шедъ помолѭ сѧ тамо.

ꙇ поемъ петра. и оба сн҃а зеведеова. начѧтъ скръбѣти и тѫжити.

тъгда гл҃а имъ ис҃. прискръбъна естъ дш҃а моѣ до съмръти. пожидѣте сьде и бьдите съ мъноѭ.

ꙇ прѣшьдъ мало паде ницъ молѧ сѧ и гл҃ѧ. !ѡче мои аште възможьно естъ да мимо идетъ отъ мене чаша си. обаче не ѣко азъ хощѫ. нъ ѣкоже тꙑ :: к!ц ::

Ꙇ приде къ оученикомъ и обрѣте ѩ съпѧштѧ. ꙇ гл҃а петрови. тако ли не възможе единого часа побьдѣти съ мъноѭ.

бьдите и молите сѧ да не вьнидете въ напасть. дх҃ъ бо бьдръ а плъть немощьна ::

Пакꙑ въторицеѭ шедъ помоли сѧ гл҃ѧ. о҅тче мои аште не възможетъ чаша си. мимо ити отъ мене. аште не пиѭ еѩ бѭди волѣ твоѣ :

и пришедъ пакꙑ обрѣте ѩ съпѧщѧ. бѣсте бо очи имъ тѧжьцѣ.

ꙇ оставль ѩ. пакꙑ шедъ помоли сѧ третицеѭ. тожде слово рекъ.

тъгда приде къ оученикомъ. ꙇ гл҃а имъ съпите прочее и почиваате. се приближи сѧ година. ꙇ сн҃ъ !чскꙑи прѣдаатъ сѧ въ рѫкꙑ грѣшъникомъ.

въстанѣте идѣмъ. се приближи сѧ прѣдаѩи мѧ.

ꙇ ещте гл҃ѭштю емоу. се июда единъ отъ обою на десѧте приде. ꙇ съ нимъ народъ мъногъ. съ орѫжии и дрькьльми. отъ архиереи и старецъ людьскꙑхъ.

прѣдаѩи же и дастъ имъ знамение гл҃ѧ. егоже аште лобьжѫ тъ естъ имѣте и.

ꙇ абье пристѫпь къ ис҃ви рече емоу. радоуи сѧ равьви. ꙇ облобꙑза и.

ꙇсоусъ же рече емоу. дроуже на неже еси пришелъ. тъгда пристѫпьше възложишѧ рѫцѣ на ис҃а и ѩсѧ и.

ꙇ се единъ отъ сѫщтихъ съ ис҃мъ. простеръ рѫкѫ извлѣче ножъ свои. ꙇ оударь раба архиереова. оурѣза емоу оухо.

тъгда гл҃а емоу ис҃ъ. възврати ножь свои въ свое мѣсто. вьси бо приемъшеи ножь ножемь погꙑбнѫтъ.

ли мьнитъ ти сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ оумолити отъца моего. ꙇ приставитъ мьнѣ вѧште ли дъва на десѧте леђеона анђ҃лъ

како же оубо събѫдѫтъ сѧ кънигꙑ. ѣко тако подобааше бꙑти.

Въ тъ часъ рече ис҃ народомъ. ѣко на разбоиника ли изидете съ орѫжьемь и дрькольми ѩти мѧ. по вьсѧ дьни сѣдѣахъ при васъ въ !цркве и не ѩсте мене ::

Се же вьсе бꙑстъ. да събѫдѫтъ сѧ кънигꙑ пророчъскꙑѩ. тъгда оученици вьси оставльше и бѣжашѧ ::

Они же емъше ис҃са вѣсѧ къ каиѣфѣ архиереови. ꙇдеже кънижьници и старьци събьрашѧ сѧ.

петръ же идѣаше по немь из далече. до двора архиереова. ꙇ въшедъ вънѫтрь сѣдѣаше съ слоугами. видѣти коньчинѫ :: ::

а҅рхиереи же и старьци. ꙇ сьнемь вьсь. ꙇскаахѫ лъжа съвѣдѣтелѣ на ис҃а. ѣко да оубиѭтъ і.

ꙇ҅ не обрѣтѫ. мьногомь лъжемъ съвѣдѣтелемъ. пристѫпьшемъ. Послѣдь же пристѫпьша дъва лъжа съвѣдѣтелѣ

рѣсте. сь рече могѫ разорити !црквь бж҃иѭ. ꙇ трьми дьньми созъдати ѭ.

ꙇ въставъ архиереи рече емоу. ничьсоже ли не отъвѣштаваеши. чъто сии на тѧ съвѣдѣтельствоуѭтъ.

ꙇс҃ же млъчааше. ꙇ отъвѣштавъ архиереи рече емоу. заклинаѭ тѧ !бмь живꙑмъ да речеши намъ. аще тꙑ еси !хъ сн҃ъ бж҃ии.

гл҃а имъ ис҃ъ тꙑ рече. обаче гл҃ѭ вамъ. отъ селѣ оузьрите сн҃а !члв҃ѣчскааго. сѣдѧшта о деснѫѭ силꙑ. ꙇ грѧдѫщь на облацѣхъ нб҃скꙑхъ ::

Тъгда архиереи растръѕа ризꙑ своѩ гл҃ѧ. ѣко власфимиѭ рече. чъто еще трѣбоуемъ съвѣдѣтель. се {нꙑ}нꙑнѣ слꙑшасте власфимиѭ его.

чъто сѧ вамъ мьнитъ. они же отъвѣщавъше рѣшѧ. повиненъ естъ съмръти.

Тъгда запльвашѧ лице его. ꙇ пакости емоу дѣашѧ. ови же за ланитѫ оударишѧ

гл҃ште. прорьци намъ !хе кто естъ оудареи тѧ.

Петръ же вьнѣ сѣдѣаше на дворѣ. ꙇ пристѫпи къ немоу едина рабꙑни гл҃ѭщи. ꙇ тꙑ бѣ съ и҅смь галилеискꙑмъ.

онъ же отъвръже сѧ прѣдъ вьсѣми гл҃ѧ. не вѣмь чьто гл҃ши.

ꙇшьдъшоу же емоу въ врата. оузьрѣ и дроугаѣ. ꙇ гл҃а имъ тоу и сь бѣ чл҃къ. съ ис҃мъ назарѣаниномь.

ꙇ пакꙑ отъвръже сѧ съ клѧтвоѭ. ѣко не знаѭ члв҃ка.

не по мъногоу же пристѫпьше стоѩштеи рѣшѧ петрови. въ істинѫ и тꙑ отъ нихъ еси. ꙇбо и бесѣда твоѣ авѣ тѧ творитъ.

тогда начѧтъ ротити сѧ и клѧти сѧ ѣко не знаѭ члв҃ка. ꙇ абие кокотъ възгласи.

ꙇ помѣнѫ петръ гл҃ъ и҅сѵсовъ ꙇже рече емоу. ѣко прѣжде даже кокотъ не възгласитъ. три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене. ꙇ ишедъ вонъ плака сѧ горько :: к!ц.