ꙇ отъвѣштавъ ис҃ рече имъ въ притъчахъ гл҃ѧ ::

[Оу]подоби сѧ цс҃рствие нб҃ск е҅. чл҃коу !црю. ꙇже сътвори бракъ сн҃оу своемоу.

ꙇ посъла рабꙑ своѩ призъвати зъванꙑѩ на бракъ. ꙇ не хотѣахѫ прити.

Пакꙑ посъла инꙑ рабꙑ. гл҃ѧ рьцѣте зъванꙑмъ се обѣдъ мои оуготовахъ. ю҅ньци мои и оупитѣнаа исколена и вьсѣ готова. придѣте на бракъ.

они же не рождъше отидѫ. овъ на село свое овъ на коуплѭ своѭ.

а прочи имъше рабꙑ его досадишѧ имъ и избишѧ ѩ҅.

ꙇ слꙑшавъ цс҃р тъ разгнѣва сѧ и посъла воѩ своѩ. погоуби оубицѧ тꙑ. ꙇ градꙑ ихъ зажьже.

тъгда гл҃а рабомъ своимъ .бракъ оубо готовъ естъ. а зъвании не бѣшѧ достоини.

ꙇдѣте оубо на исходишта пѫтии. ꙇ елико аште обрѧштете призовѣте на бракъ.

ꙇ ишедъше раби ти на пѫти. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ. зълꙑѩ же и добрꙑ. ꙇ исплънишѧ бракъ възлежѧштихъ.

Въшедъ же цс҃ръ видѣтъ възлежѧщихъ. видѣ тоу !чка не облъчена въ одѣание брачъное.

ꙇ гл҃а емоу дроуже како вьниде сѣмо. не имꙑ одѣаниѣ брачъна. онъ же оумлъча.

тъгда рече цс҃ръ слоугамъ. съвѧзавъше емоу рѫцѣ и ноѕѣ. в[ъ]зьмѣте и .ꙇ въвръѕѣте въ тъмѫ кромѣштьнѭѭ. тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомъ.

мъноѕи бо сѫтъ зъвани. мало же изъбранꙑхъ :: к!ц ::

Тъгда шедъше фарисѣии :: Съвѣтъ сътворишѧ на нъ да обльстѧтъ і словомь.

ꙇ посꙑлаѭтъ къ немоу оученикꙑ своѩ. съ іродиѣнꙑ гл҃ѭще оучителю вѣмъ ѣко истиненъ еси. пѫти бж҃ию въ істинѫ оучиши. ꙇ ни о комьже не родиши. не зьриши бо на лице !чкомъ.

рьци оубо намъ чъто ти сѧ мьнитъ. достоино ли естъ дати кинъсъ кесареви или ни.

разоумѣвъ же ис҃. лѫкавъство ихъ рече. чъто мѧ окоушаате ѵ҅покрити.

покажите ми склѧзъ кинъсънꙑ. они же принѣсѧ емоу пѣнѧзъ.

онъ же гл҃а имъ чи естъ образось и написание.

гл҃шѧ емоу кесаровъ. тъгда гл҃а имъ. въздадите оубо кесарева кесареви. ꙇ҅ бж҃иѣ !бгви :: к!ц ::

ꙇ слꙑшавъше дивишѧ сѧ. ꙇ оставьше и отидѫ. к!ц ::

Въ тъ день пристѫпишѧ къ немоу гл҃ѭште садоукеи. не бꙑти вьскрѣшению. ꙇ въпросишѧ и

гл҃ѭште. оучителю моси рече. аште къто оумьретъ не имꙑ чѧдъ. да поиметъ братръ женѫ его. ꙇ вьскрѣситъ сѣмѧ братра своего.

бѣ же въ насъ седмь братр ѩ҅. ꙇ пръвꙑ ожень сѧ оумьрѣтъ. ꙇ не имꙑ сѣмене. остави же женѫ своѭ братроу своемоу.

такожде и въторꙑ. и трети до седмааго.

послѣжде же ихъ вьсѣхъ оумьрѣтъ и жена.

въ вьскрѣшение оубо. котораго отъ седми бѫдетъ жена. вьси бо имѣшѧ ѭ.

отъ вѣщавъ же ис҃ъ рече имъ. блѫдите не вѣдѫште кънигъ. ни силꙑ бж҃ ѩ҅.

въ вьскрѣшение бо ни женѧтъ сѧ ни посагаѭтъ. нъ ѣко анђ҃и бж҃ии ннб҃се {сѫ} сѫтъ.

о вьскрѣшени же мрътвꙑхъ. нѣсте ли чьли. реченааго вамъ !бгмъ гл҃ѫщемъ.

азъ есмъ б҃ъ аврамль. ꙇ богъ исаковъ. ꙇ б҃ъ иѣковль. нѣстъ б҃ъ мрътвꙑхъ нъ живꙑхъ.

ꙇ слꙑшавъше народи дивлѣхѫ сѧ о оучении его.

Фарисеи же слꙑшавъше ѣко срами садоук ѩ҅. събърашѧ сѧ въ коупѣ. ::

Ꙇ въпроси отъ нихъ. законооучитель искоушаѩи и гл҃ѧ.

оучителю. каѣ заповѣдь естъ больши въ законѣ.

ꙇс҃ же рече емоу. възлюбиши г҃а б҃а твоего. вьсѣмъ срд҃цемъ твоимъ. и вьсеѭ дш҃еѭ своеѭ. ꙇ вьсеѭ мꙑсльѭ твоеѭ.

си естъ пръва и большиѣ заповѣдь.

вътораа же подобъна еи. вьзлюбиши искрънѣго твоего ѣко самъ сѧ.

вь сею обою заповѣдию. весь законъ и пророци висѧть. ::

Събъраномъ же фарисеомъ. въпроси ѩ ис҃ъ

гл҃ѧ. что сѧ вамъ мънитъ о !хѣ. чи естъ сн҃ъ. гл҃ашѧ емоу !давꙑдвъ.

гл҃а имъ како оубо давꙑдъ. дх҃мъ нарицаатъ і г҃а гл҃ѧ.

рече г҃ъ !гви моемоу. сѧди о деснѫѭ мене. дондеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъножие ногама твоима.

аще оубо !двдъ дх҃омъ г҃а нарицаетъ і како емоу естъ сн҃ъ.

ꙇ никътоже не можааше отъвѣштати емоу словесе. ни съмѣ къто отъ дьне того въпросити его къ томоу :: к!ц. з!ч ::