Подобъно естъ цс҃рствие небеское. члв҃коу домовитоу. ꙇже изиде коупъно ѵтро. наѩтъ дѣлателъ виноградоу своемоу.

съвѣщавъ же съ дѣлателꙑ. по пѣнѧзоу на день. посъла ѩ въ виног!рдъ свои.

ꙇ ишедъ въ третиѭ годинѫ. видѣ инꙑ на тръжищи стоѩштѧ праздънꙑ.

ꙇ тѣмъ рече идѣте и вꙑ въ виноградъ мои. ꙇ еже бѫдетъ правъда дамъ вамъ.

они же идѫ. пакꙑ же ишедъ въ шестѫѭ и въ девѧтѫѭ годинѫ. сътвори такожде.

вь единѫѭ же на десѧте годинѫ ишедъ. обрѣте дроугꙑѩ стоѩштѧ праздънꙑ. ꙇ гл҃а имъ чъто стоите сьде весь день праздьни.

ꙇ гл҃ашѧ емоу ѣко никтоже насъ не наѩтъ. гл҃а имъ идѣте и вꙑ въ виноградъ мои. ꙇ еже бѫдетъ правъда приимете.

вечероу же бꙑ[въ]шю. гл҃а гн҃ъ винограда. къ приставъникоу своемоу. призови дѣлателѧ. ꙇ даждь имъ мъздѫ. наченъ отъ послѣдьниихъ до пръвꙑихъ.

пришедъше же иже въ единѫѭ на десѧте годинѫ. приѩсѧ по пѣнѧзю.

ꙇ пришедъше пръвии мьнѣахѫ сѧ вѧште приѩти. ꙇ приѩсѧ по пѣнѧзоу.

приемъше же ръпътаахѫ на гн҃ъ

гл҃ѫште. како сьѩ послѣдьнѧѩ. единъ часъ сътворьшѧ. ꙇ равънꙑ намъ сътворилъ ѩ еси. понесъшеимъ тѧготѫ дьне и варъ.

онъ же отъвѣщавъ рече единомоу ихъ. дроуже не обиждѫ тебе. не по пѣнѧѕоу ли съвѣштахъ съ тобоѭ.

вьзьми свое и иди. хоштѫ же семоу послѣдьнюмоу дати ѣко и тебѣ.

ꙇли нѣстъ ми лѣть сътворити въ своихъ ми еже хоштѫ. аште око твое лѫкаво естъ. ѣко азъ благъ есмъ.

тако бѫдѫтъ послѣдьнии пръвии. ꙇ пръвии послѣдьнии. мъноѕи бо сѫтъ зъвании мало же избъранꙑихъ ::

Ꙇ въсходѧ ис҃ въ !имъ. поѩтъ оба на десѧте {о} оученика единꙑ на пѫть и рече имъ.

се въсходимъ въ !ерслмъ. ꙇ снъ члв҃чскъ прѣданъ бѫдетъ архиереомъ. ꙇ кънижъникомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съмръть.

ꙇ прѣдадѧтъ і на порѫгание !ѩзкмъ. ꙇ биение и пропѧтье. ꙇ въ трети день вьскръснетъ.

Тъгда пристѫпи къ немоу мати сн҃овоу зеведеовоу. съ сн҃ьма своима кланѣѭшти сѧ. ꙇ просѧшти нѣчесо отъ него.

онъ же рече еи чъто хоштеши. гл҃а емоу рьци да сѧдете сьѣ сн҃ꙑ моѣ. единъ о деснѫѭ тебе и единъ о шюѭ тебе. въ цс҃рствии твоемъ.

отъвѣштавъ же ис҃ рече. не вѣста сѧ чесо просѧшта. можета ли пити чашѫ. ѭже азъ имамъ пити. ли кръштение еже азъ кръштаѭ сѧ кръстити сѧ. гл҃асте емоу можевѣ.

ꙇ гл҃а има. чашѫ моѭ испиета. ꙇбо и крьштениемь имъже азъ крьштаѭ сѧ кръстита сѧ. а еже сѣсти о деснѫ и о шѫѭ мене нѣстъ мьнѣ сего дати. нъ имъже оготовано естъ отъ от҃ца моего.

ꙇ слꙑшавъше десѧтии. негодовашѧ о обою братроу.

ꙇс҃ же призъвавъ ѩ рече. вѣсте ѣко кънѧзи !ѩзкъ оустоѩтъ имъ. и велиции обладаѭтъ малꙑими.

не тако оубо бѫдетъ въ васъ. нъ іже аще хощетъ вѧштии бꙑти въ васъ. да бѫдетъ вашъ слоуга.

ꙇ иже аще хощетъ въ васъ бꙑти прѣдьнии. да бѫдетъ вашъ рабъ.

ѣкоже сн҃ъ члв҃скꙑ. не приде бо да послоужѧтъ емоу. нъ послоужитъ. и дати дш҃ѫ своѭ. ꙇзбавление за мъногꙑ :: к!ц ::

Ꙇ исходѧщю емоу отъ иерихона. по немь идѫ народи мъноѕи.

ꙇ се дъва слѣпъца сѣдѧшта при пѫти. ꙇ҅ слꙑшавъша ѣко ис҃ъ мимо ходитъ. възъписте глаголѭшта. помилои нꙑ г҃и сн҃оу !двдвъ.

народи же запрѣтишѧ има да оумлъчите. она же паче въпиѣшете гл҃ѭшта помилоуи нꙑ г҃и сн҃оу !двъ.

ꙇ ставъ ис҃ъ възгласи ѣ. и рече. что хощета да сътворѭ вама.

гл҃асте емоу г҃и. да отвръзете сѧ наю очи.

милоср҃двавъ же ис҃ъ. прикоснѫ сѧ очию има. ꙇ абье прозьрѣсте има очи. ꙇ по немь идете :: к!ц ::