въ врмѧ оно оуслꙑшавъ иродъ тетрархъ слоухъ ис҃въ.

ꙇ рече отрокомъ своимъ. сь естъ иоанъ кръститель. тъ въскрьсе отъ мрътвꙑхъ. ꙇ сего ради силꙑ дѣѭтъ сѧ о немь.

ꙇ҅родъ бо емъ иоанⸯна съвѧза и. ꙇ въсади и вь темьницѫ. ꙇродиѣдꙑ ради женꙑ филипа братра своего.

гл҃аше бо емоу иоанъ. не достоитъ ти имѣти ѩ҅.

ꙇ хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа. зане ѣко прка имѣхѫ и.

Дьни же бꙑвъшоу розьства иродова. плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови

тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати егоже аште въспроситъ.

она же наваждена материѭ своеѭ. даждь ми рече сьде. на мисѣ главѫ иоана !крстителѣ.

ꙇ печаленъ бꙑ!с цс҃ръ. клѧтвꙑ же ради и възлежѧщихъ съ нимъ. повелѣ дати и.

ꙇ посълавъ оусѣкнѫ иоана вь темьници.

ꙇ принѣсѧ главѫ его на мисѣ. и дашѧ дѣвици. ꙇ несе матери своеи.

и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его. и погрѣсѧ е. ꙇ пришедъше възвѣстишѧ ис҃ви.

ꙇ҅ слꙑшавъ ис҃. отиде отъ тоудѣ въ корабли. въ поусто мѣсто единъ. ꙇ слꙑшавъше народи. по немь идѫ пѣши отъ градъ :: к!ц

ꙇ҅ ишедъ ис҃ видѣ народъ мъногъ. ꙇ милоср҃два о нихъ. ꙇ исцѣли недѫжънꙑѩ ихъ.

Поздѣ же бꙑвъшоу пристѫпишѧ къ немоу оученици его. гл҃ѭште. поусто естъ мѣсто. ꙇ година минѫ юже о҅тъпоусти народꙑ. да шедъше вь ближьнѧѩ градъцѧ. коупѧтъ брашъна себе.

ꙇс҃ же рече имъ. не трѣбоуѭтъ отити. дадите имъ вꙑ ѣсти.

они же гл҃ашѧ емоу не имамъ съде тъкмо пѧть хлѣбъ и дьвѣ рꙑбѣ.

онъ же рече принесѣте ми ѩ сѣмо.

ꙇ повелѣвъ народомъ вьзлещи на трѣвѣ ꙇ҅ приемъ пѧть хлѣбъ и дьвѣ рꙑбѣ вьзьрѣвъ на !нбо !блгсви. ꙇ прѣломъ хлѣбꙑ дастъ оученикомъ. о҅ученици же народомъ.

ꙇ ѣшѧ вьси и насꙑтишѧ сѧ. ꙇ вьзѧсѧ избꙑтъкꙑ оукроухъ. дъва на десѧте коша испльнь.

ѣдѫщихъ же бѣ мѫжъ. ѣко пѧть тꙑсѫщь. развѣ женъ и дѣтеи.

ꙇ҅ абие оубѣди ис҃ъ оученикꙑ вьлѣсти въ корабь. ꙇ варити и на ономь полоу. доньдеже отъпоуститъ народꙑ :: к!ц

Ꙇ отъпоущъ народꙑ вьзиде на горѫ единь помолитъ сѧ. Поздѣ же бꙑвъшю единь бѣ тоу.

корабь же бѣ по срѣдѣ морѣ вълаѩ сѧ влънами. бѣ бо противенъ вѣтръ.

въ четврътѫѭ же стражѫ нощи. ꙇде къ нимъ ис҃ъ ходѧ по морю.

ꙇ видѣвъше и оученици ходѧштъ по морю. съмѧшѧ сѧ гл҃ѭште. ѣко призракъ естъ. ꙇ отъ страха възъпишѧ

абие же рече имъ ис҃ гл҃ѧ. дръзаите азъ есмъ не боите сѧ.

Ѡтъвѣштавъ же петръ рече емоу г҃и аште тꙑ еси. повели ми прити къ тебѣ по водамъ.

онъ же рече приди. ꙇ излѣзъ ис кораблѣ петръ хождаше на водахъ. и прити къ ис҃ви.

видѧ же вѣтрꙑ крѣпькꙑ оубоѣ сѧ. ꙇ наченъ оутапати возъпи гл҃ѧ. г҃и сп҃с мѧ.

абие же ис҃ъ простеръ рѫкѫ ѩтъ і. ꙇ гл҃а емоу маловѣре по чьто сѧ оусоумьнѣ.

Ꙇ вьлѣзъшема има въ корабь прѣста вѣтръ.

сѫштеи же въ кораби пришедъше поклонишѧ сѧ емоу гл҃ѭште. въ істинѫ сн҃ъ бж҃и е҅си.

ꙇ прѣѣвъше придѫ на землѭ ђенисаретъскѫ. к!ц.

Ꙇ познавъше и мѫжи мѣста того. посълашѧ въ вьсѫ странѫ тѫ. ꙇ принѣсѧ къ немоу вьсѧ болѧшт ѩ҅.

ꙇ молѣхѫ и да ... тъкъмо прикоснѫтъ сѧ въскрил и҅ ризꙑ его. ꙇ елико прикоснѫшѧ сѧ емь сп҃сни бꙑшѧ.