Въ тъ же день ишедъ ис҃ъ из домоу сѣдѣше при мори.

ꙇ събърашѧ сѧ кь немоу народи мъноѕи. ꙇ ѣко вьлѣзъ въ корабь сѣде. и весь народъ на помори стоѣше.

и гл҃а имъ мъного притъчами гл҃ѧ. Се изиде сѣѩи да сѣетъ.

ꙇ сѣѭштоумоу. ова оубо падѫ при пѫти. ꙇ придѫ птицѧ неб҃скꙑѩ и позобашѧ ѣ.

дроугаа же падѫ на каменеихъ. ѣже не имѣшѧ землѧ мъногꙑ. ꙇ абье прозѧбѫ. зане не имѣше глѫбинꙑ землѣ.

слънъцоу же восиѣвъшю присвѧдѫ. ꙇ зане не имѣхѫ корениѣ исъхѫ.

а дроуга падѫ въ трънии. ꙇ҅ вьзиде тръние и подави ѣ.

дроугаа же падѫ на земи добрѣ. ꙇ даѣхѫ плодъ. ово съто. ово шесть десѧтъ. ово три десѧти.

ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ.

и пристѫпьше оученици рѣшѧ емоу. по что притъчами глаголеши имъ.

онъ же отъвѣщавъ рече. ѣко вамъ дано естъ разоумѣти. таинаа цс҃рствиѣ. нб҃скааго. онѣмъ же не дано естъ.

ꙇмѫщоумоу бо дастъ сѧ ꙇ избѫдетъ емоу. а иже не иматъ. ꙇ҅ еже иматъ възьметъ сѧ отъ него.

Сего ради притъчами имъ гл҃ѭ. ѣко видѧще не видѧтъ ꙇ слꙑшѧште не слꙑшѧтъ ни разоумѣваѭтъ.

ꙇ събꙑваетъ сѧ имъ пророчъсто исаино гл҃ѭщ е҅ слоухомь оуслꙑшите и не имате разоумѣти. ꙇ зьрѧще оузьрите и не имате видѣти.

отлъстѣ бо срд҃це людеи сихъ. ꙇ оушима тѧжъко слꙑшашѧ. ꙇ очи свои съмѣжишѧ. еда когда оузьрѧтъ очима. ꙇ оушима оуслꙑшѧтъ. ꙇ срд҃цемь разоумѣѭтъ. ꙇ обратѧтъ сѧ и исцѣлѭ ѩ҅.

Ваши же блаженѣи очи ѣко видите. ꙇ оуши ваши ѣко слꙑшите.

аминь бо гл҃ѭ вамъ. ѣко мъноѕи !прци и праведьници въжделѣшѧ видѣти. ѣже видите и не видѣшѧ. и слꙑшати ѣже слꙑшите и не слꙑшашѧ.

вꙑ же оуслꙑшите притъчѫ сѣвъшааго.

вьсѣкъ иже слꙑшитъ словеса цсарествиѣ. ꙇ не разоумѣваатъ. приходитъ же неприѣзнь и въсхꙑтаатъ сѣное въ срд҃ци его. се естъ сѣное при пѫти.

а сѣаное на камении. сь естъ слꙑшѧи слово. ꙇ абие съ радостиѭ приемлѧ е.

не иматъ же корене вь себѣ. нъ врѣменъно естъ. бꙑвъши же печали и гонению словесе ради. абье съблажнѣатъ сѧ.

а сѣаное въ трънии. сь естъ слꙑшѧи слово. ꙇ печаль свѣта сего. ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ е. ꙇ бес плода бꙑваетъ.

а сѣаное на добрѣ земи. сь естъ слꙑшѧи слово и разоумѣваѩ е. ꙇ приноситъ плодъ ѣко подобаатъ. и творитъ ово. !р. ово. !м. ово !ђ.

ꙇ҅нѫ притъчѫ прѣдъложи имъ гл҃ѧ :: о҅уподоби сѧ !црствие небеское. члв҃коу сѣвъшоу добро сѣмѧ на селѣ своемь.

съпѧщемъ же члв҃комъ .приде врагъ его. и вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеницѧ и отиде.

егда же прозѧбе трѣва и плодъ сътвори. тъгда ави сѧ и плѣвелъ.

пришедъше же раби г҃ина рѣшѧ емоу г҃и. не добро ли сѣмѧ сѣлъ еси на селѣ твоемь. отъ коудѫ оубо иматъ плѣвелъ.

онъ же рече имъ врагъ члв҃къ се сътвори. раби же рѣшѧ емоу. хощеши ли оубо да шедьше исплѣвемъ ѩ҅.

онъ же рече ни. еда въстръгаѭще плѣвелъ. въстръгнете коупъно съ нимь и пшеницѫ.

оставите е коупьно расти оубо до жѧтвꙑ. ꙇ въ врѣмѧ жѧтвꙑ. рекѫ дѣлателемъ. съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате и въ снопꙑ. ѣко съжешти ѩ. а пшеницѫ съберѣте вь житьницѫ моѭ к!ц.

ꙇнѫ притъчѫ прѣдложи имъ гл҃ѧ. подобно естъ цс҃рствие нб҃ское. зръноу гороушъноу. еже вьземъ чловѣкъ вьсѣ на селѣ своемъ.

еже мьне естъ вьсѣхъ сѣменъ. егда же въздрастетъ боле зелии естъ. ꙇ҅ бꙑваатъ дрѣво. ѣко прити птицамь нб҃скꙑмъ. ꙇ витати на вѣтвехъ его.

Ꙇнѫ притъчѫ гл҃а имь. подобъно естъ цс҃рствие неб҃ское квасоу. ꙇже въземъши жена съкрꙑ въ мѫцѣ три сатъ доньдеже вьскꙑсѣ вьсѣ.

Вьсѣ гл҃а ис҃ъ притъчами къ народомъ. ꙇ бес притъчѧ ничесо же гл҃ше къ нимъ.

да събодетъ сѧ реченое !пркмь гл҃ѭштемь. отвръзѫ въ притъчахъ оуста моѣ. отъкрꙑѭ съкръвенаа. отъ съложениѣ вьсего мира.

Тъгда оставль народꙑ приде въ домъ ис҃. ꙇ пристѫпишѧ къ немоу оученици его гл҃ѭште. съкажи намъ притъчѫ. плѣвелъ селънꙑхъ.

онъ же отъвѣщавъ рече имъ :: вьсѣавꙑ естъ доброе сѣмѧ сн҃ъ члв҃скꙑ.

а село естъ весь миръ. доброе же сѣмѧ се сѫтъ. сн҃ве цс҃рствиѣ. а плѣвелъ сѫтъ сн҃ве неприѣзнини.

а врагъ естъ вьсѣавꙑ ѩ҅ диѣволъ. а жѧтва естъ коньчина вѣка. а жѧтеле сѫтъ анђ҃ли.

ѣко бо оубо събираѭтъ плѣвелꙑ. ꙇ огнемь съжиѕаѭтъ. тако бѫдетъ вь съконъчание вѣка сего.

посълетъ сн҃ъ !члв҃ѣчскꙑ анђ҃лꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цс҃рствиѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ. ꙇ творѧщѧѩ безаконение.

ꙇ въвръгѫтъ ѩ вь пешть огньнѫ. тъгда бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомъ.

тъгда праведьнии просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ цс҃рствии отъца ихъ. ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ.

пакꙑ подобъно естъ цс҃рствие нб҃ское. съкровищю съкръвеноу. {на} на селѣ. еже обрѣтъ члв҃къ съкрꙑ. ꙇ отъ радости его идетъ. ꙇ вьсе елико иматъ продаетъ. ꙇ҅ коупоуетъ село то.

пакꙑ подобъно естъ цс҃рствие нб҃ское члв҃коу коупъцоу. ꙇщѫщѫ добръ бисьръ.

ꙇже обрѣтъ единъ мьногоцѣнень бисьръ. шедъ продастъ вьсе имѣние. елико имѣаше и коупи и ::

Пакꙑ подобъно естъ цс҃рствие неб҃ское неводоу въвръженоу въ море. ꙇ отъ вьсѣкого рода избъравъшю.

ꙇже егда исплъни сѧ извлъкъше и на краи. ꙇ сѣдъше изб!рашѧ добр ѩ҅ вь съсѫдꙑ. а зълꙑѩ извръгѫ вонъ.

тако бѫдетъ въ съконьчание вѣка. ꙇзидѫтъ анђ҃ли. ꙇ отълѫчѧтъ зълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ.

ꙇ въвръгѫтъ ѩ въ пещь огньнѫ. тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомь.

!Гла имъ ис҃ъ разоумѣете ли вьсѣ си. гл҃шѧ емоу еи г҃и.

ис҃ъ же рече имъ. сего ради вьсѣкъ кънижъникъ наоучь сѧ. цс҃рствию нб҃скоумоу. подобенъ естъ члв҃коу домовитоу. ꙇже износитъ отъ съкровища своего нова и ветъхаа.

Ꙇ бꙑстъ егда съконьча ис҃ъ притъчѧ сиѩ. прѣиде отъ тѫдѣ.

ꙇ пришедъ въ отьчьствие свое оучаше ѩ҅. на съньмиштихъ ихъ. ѣко дивлѣхѫ сѧ емоу и гл҃хѫ. отъ кѫдѫ семоу естъ прѣмѫдрость си и сила.

не сь ли естъ тектоновъ сн҃ъ. не мати ли его нарицаетъ сѧ мариѣ. ꙇ братрьѣ его иѣковъ и осифъ. ꙇ симонъ июда.

ꙇ сестрꙑ его не вьсѧ ли въ насъ сѫтъ. отъ кѫдоу оубо семоу вьсѣ си сѫтъ.

ꙇ блажнѣхѫ сѧ о немь. !Ꙇс же рече имъ. нѣстъ !пркъ бещьстии. тъкмо въ своемь отьчьствии. ꙇ въ домоу своемь.

ꙇ не сътвори тоу силъ мъногъ. за невѣрьство ихъ ::