ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ МАРЪКА
2:1
Ꙇ вьниде пакꙑ ис҃ъ въ каперънаоумъ по дьнехъ. ꙇ слоухъ бꙑстъ ѣко бъ домоу естъ.
2:2
ꙇ абье събърашѧ сѧ мъноѕи. ѣко къ томоу не вьмѣщаахѫ сѧ ни прѣдъ дверьми. ꙇ гл҃аше имъ слово.
2:3
Ꙇ придѫ къ немоу носѧште ослабленъ жилами. носимъ четꙑрьми.
2:4
ꙇ не могѫште пристѫпити къ немоу за народъ. отъкрꙑшѧ покровъ идеже бѣ. ꙇ прокопавъше съвѣсишѧ одръ на немьже ослабленꙑ сълежааше.
2:5
видѣвъ же ис҃ъ вѣрѫ ихъ. гл҃а ослабленоумоу. чѧдо отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси твои.
2:6
бѣхѫ же едини отъ кънижъ{нижъ}никъ тоу сѣдѧште. ꙇ помꙑшлѣѭште въ сръдьцихъ своихъ.
2:7
что сь тако глаголетъ власфимиѩ. кто можетъ отъпоуштати грѣхꙑ. ткмо единъ б҃ъ.
2:8
ꙇ абие разоумѣвъ ис҃ъ дх҃омь своимь. ѣко тако ти помꙑшлѣѭтъ въ себѣ. рече имъ. что тако помꙑшлѣате въ срд҃цихъ вашихъ.
2:9
что естъ оудобѣе решти ослабленоумоу. отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси. ли решти въстани и вьзъми одръ твои и ходи.
2:10
нъ да вѣсте ѣко власть сн҃ъ члв҃чскꙑ. отъпоуштати на земи грѣхꙑ ꙇ гл҃а ослабленоумоу.
2:11
тебѣ гл҃ѭ въстани и вьзьми одръ. твои и иди въ домъ твои
2:12
и въста абье и вьзѧтъ одръ. ꙇ изиде прѣдъ вьсѣми. ѣко дивлѣахѫ сѧ вьси и славлѣхѫ б҃а гл҃ѭште. ѣко николиже тако видѣхомъ :: к!ц ::
2:13
ꙇ изиде пакꙑ къ морю. ꙇ весь народъ идѣаше къ{къ} немоу и оучааше ѩ ::
2:14
ꙇ мимо грѧдꙑ ис҃ъ видѣ левьђиѭ альфеова. сѣдѧшта на мꙑтьници. и гл҃а емоу по мьнѣ грѣди. ꙇ въставъ въ слѣдъ его иде.
2:15
ꙇ бꙑстъ {же} възлежѧштю емоу въ домоу его. ꙇ мъноѕи мꙑтаре и грѣшъници възлежахѫ съ ис҃мь и съ оученикꙑ его. бѣахѫ бо мьноѕи. ꙇ по немь идѫ
2:16
и кънижъници фарисеи. видѣвъше и ѣдѫштъ съ мꙑтари и грѣшъникꙑ. гл҃аахѫ оученикомъ его. что ѣко съ грѣшъникꙑ ѣстъ и пьетъ.
2:17
ꙇ слꙑшавъ ис҃ъ гл҃а имъ. не трѣбоуѭтъ съдравии балиѩ нъ болѧщеи. не придъ призъватъ праведьникъ. нъ грѣшъникꙑ въ покаание :: к!ц ::
2:18
ꙇ бѣахѫ оученици иоанови. ꙇ фарисеи постѧще сѧ. ꙇ придѫ и рѣшѧ емоу. по что оученици иоанови и фарисеи постѧтъ сѧ. а твои оученици не постѧтъ сѧ.
2:19
ꙇ рече имъ ис҃ъ. еда могѫтъ сн҃ве брачьнии постити сѧ. доньдеже съ ни ми естъ женихъ. елико врѣмѧ съ собоѭ имѫтъ жениха. не имѫтъ постити сѧ.
2:20
придѫтъ же дьнье. егда отъиметъ сѧ отъ нихъ женихъ. ꙇ тъгда постѧтъ сѧ въ тꙑ дьни.
2:21
ꙇ никтоже приставлениѣ плата не бѣлена. не приставлѣатъ ризѣ ветъсѣ. аште ли же ни възьметъ конецъ отъ неѩ новое. отъ ветъхааго. ꙇ горьши дира бѫдетъ.
2:22
ꙇ никътоже не въливаатъ вина нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ. аще ли же ни просадитъ вино ново. ꙇ вино пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣси погꙑбнѫтъ. нъ вино новое въ мѣхꙑ новꙑ лиѣти ::
2:23
Ꙇ бꙑстъ мимо ходѧштю емоу ис҃оу. въ соботꙑ сквозѣ сѣниѣ. ꙇ начѧсѧ оученици его пѫть творити въстръгаѭште класꙑ.
2:24
ꙇ фарисѣи гл҃хѫ емоу. виждъ что творѧтъ въ соботꙑ егоже не достоитъ.
2:25
ꙇ тъ гл҃аше имъ. нѣсте ли николиже чьли. что сътвори дав҃дъ егда трѣбова. ꙇ възалъка самъ и иже бѣахѫ съ нимъ.
2:26
како въниде въ храмъ бж҃ии. при авиатари архиереи. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоѣше ѣсти. тькмо иереомъ. ꙇ дастъ и сѫштимъ съ нимъ.
2:27
ꙇ гл҃ше имъ собота чл҃ка ради бꙑстъ. а не чл҃къ соботꙑ ради. тѣмь же г҃ъ естъ сн҃ъ члч҃скꙑ соботѣ ::