ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ЛОУКꙐ
6:1
Бꙑстъ же въ соботѫ въторопръвѫѭ. ꙇти емоу сквозѣ сѣаниѣ. ꙇ въстръзаахѫ оученици его класꙑ. ꙇ ѣдѣахѫ истираѭште рѫкама.
6:2
едини же отъ фарисѣи рѣшѧ имъ. что творите егоже не достоитъ твори[ти] въ соботѫ.
6:3
ꙇ отъвѣштавъ ис҃ъ рече къ нимъ. ни ли сего есте чъли еже сътвори !двдъ. егда възалка сѧ самъ. и иже съ нимъ бѣахѫ.
6:4
како вьниде въ домъ бж҃іи. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ приѩ и ѣстъ. и дастъ и сѫштиимъ съ нимь. ꙇ҅хъже [не] достоѣаше ѣсти. тъкмо иерѣомъ единѣмъ.
6:5
ꙇ гл҃ааше имъ ѣко г҃ъ естъ сн҃ъ !чкꙑ соботѣ ::
6:6
Бꙑстъ же и въ дроугоѭ соботѫ. вънити емоу въ съньмиште и оучити. ꙇ бѣ члв҃ѣкъ тоу и рѫка деснаа емоу бѣ соуха.
6:7
ꙇ назьрѣахѫ и кънижъници и фарисѣи аште въ соботѫ исцѣлитꙑ и. да обрѧштѫтъ рѣчъ на нь.
6:8
онъ же вѣдѣаше помꙑшлениѣ ихъ. ꙇ рече члвѣкови имѫштѫмоу соухѫ рѫкѫ. въстани и стани по срѣдѣ онъ же въста.
6:9
рече же ис҃ъ къ нимъ. въпрошѫ вꙑ что достоитъ въ соботꙑ добро ли творити или зъло творити. дш҃ѫ съпасти ли погоубити.
6:10
ꙇ възьрѣвъ на вьсѧ ѩ рече емоу. простьри рѫкѫ т[в]оѭ онъ же прость[рѣ]тъ. и оутвръди сѧ рѫка его ѣко и дроугаѣ :: к!ц ::
6:11
они же исплънишѧ се безоумьѣ. ꙇ гл҃хѫ дроугъ къ дроугоу. что бишѧ сътворили ис҃ви ::
6:12
Бꙑстъ же во дьни тꙑ. ꙇзиде въ горѫ молити сѧ и бѣ об ношть въ молитвѣ !бзии.
6:13
ꙇ егда бꙑстъ день пригласи оученикꙑ своѩ. ꙇ избъравъ отъ нихъ дъва на десѧте. ѩже и апостолꙑ нарече.
6:14
симона егоже именова петра. ꙇ аньдрѣѭ братра его. ꙇ иѣкова и иоана. ф!липа и вартоломѣа.
6:15
матьтѣа и томѫ. иѣкова альфеова. ꙇ симона нарицаемааго зилота. ꙇюдѫ иѣковлѣ.
6:16
ꙇ июдѫ искариотъскааго. ꙇже бꙑстъ и прѣдатель.
6:17
Ꙇ съшедъ съ ними ста на мѣстѣ равьнѣ. и народъ оученикъ его. ꙇ мъножьство мъного людии. отъ вьсеѩ июдеѩ и отъ !иерлма. ꙇ помориѣ тоурьска и сидоньска. ꙇже придѫ послоушатъ его. ꙇ исцѣлитъ сѧ отъ недѫгъ.
6:18
и страждѫштеи отъ дх҃ъ нечистъ. ꙇсцѣлѣахѫ сѧ.
6:19
ꙇ вьсь народь искааше прикасати сѧ емь. ѣко сила ꙇз него исхождааше и цѣлѣаше вьсѧ.
6:20
ꙇ тъ възведъ очи свои на оученикꙑ своѩ гл҃ааше.
6:21
блажении ништии ѣко ваше естъ цс҃твие бж҃ие. блажении алчѫштеи нꙑнѣ ѣко насꙑтите сѧ. блажении плачѫштеи нꙑнѣ ѣко вьсмѣѭтъ сѧ.
6:22
блажени бѫдете егда вьзненавидѧтъ вꙑ члв҃ци. ꙇ егда разлѫчѧтъ вꙑ и поносѧтъ. ꙇ пронесѫтъ имѧ ваше ѣко зъло. сн҃а члв҃чскааго ради.
6:23
въздрадоуите сѧ въ тъ день и възиграите. се бо мъзда ваша мънога на неб҃се. по сихъ бо творѣахѫ !пркмъ от҃ци ихъ. ::
6:24
обаче горе вамъ богатꙑимъ. ѣко вьсприѩсте оутѣхѫ вашѫ.
6:25
горе вамъ насꙑштении ѣко възалчете сѧ. горе вамъ смѣѭштеи сѧ нꙑнѣ ѣко въздрꙑдаате и въсплачете сѧ ::
6:26
Горе егда рекѫтъ добрѣ о васъ вьси члв҃[ц]и. по семоу бо творѣахѫ лъжиимъ !пркмъ от҃ци ихъ.
6:27
Нъ вамъ гл҃ѭ слꙑ[шѧ]штиимъ. любите врагꙑ вашѧ. добро творите ненавидѧштиимъ васъ.
6:28
Благословите клънѫщѧѩ вꙑ. молите сѧ за творѧштѧѩ вамъ обидѫ.
6:29
биѭштюмоу тѧ въ ланитѫ. подаи дроугоуѭ. ꙇ от{т}емлѭштюмоу тебѣ ризѫ. ꙇ срачицѧ не възбрани.
6:30
въсѣкомоу же просѧштоумоу оу тебе даи. ꙇ отъ отемлѭштааго твоѣ не истѧѕаи. :: з!ч ::
6:31
Ꙇ ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ !члци. и вꙑ творите имъ такожде.
6:32
ꙇ ѣште ..... любите любѧщѧѩ бꙑ каѣ вамъ хвала естъ. ꙇбо и грѣшъници любѧштѧѩ ихъ любѧтъ.
6:33
ꙇ аште благотворите благотворѧщиимъ васъ. каѣ вамъ хвала естъ. ибо и грѣшъници тожде творѧтъ.
6:34
ꙇ аште въ заимъ даате отъ нихъже чаате въсприѩти. каѣ вамъ хвала естъ. ꙇбо и грѣшъници грѣшъникомъ въ заимъ даѭтъ. да вьсприимѫтъ равъно.
6:35
обаче любите врагꙑ вашѧ и благотворите. ꙇ въ заимъ даите ничесоже не чаѭще. и бѫдетъ мъзда ваша мънога. ꙇ бѫдете сн҃ове вꙑшънѣего. ѣко тъ благъ естъ на невъзблагодатънꙑѩ и зълꙑѩ.
6:36
бѫдѣте оубо милостиви. ѣкоже и отецъ вашъ милоср҃дъ естъ :: к!ц ::
6:37
ꙇ не сѫдите да не сѫдѧтъ вамъ. не осѫждаите да не осѫдѧтъ васъ. отъпоуштаите и отъпоустѧтъ вꙑ.
6:38
даите и дастъ сѧ вамъ. мѣрѫ добро натъканѫ и потрѫсънѫ и прѣлиѣѭштѫ сѧ. дадѧтъ на лоно ваше. тоѭ бо мѣроѭ еѭже мѣрите вьзмѣритъ сѧ вамъ.
6:39
Рече же притъчѫ имъ. еда можетъ слѣпецъ слѣпъца водити. не оба ли вь ѣмѫ въпадете сѧ.
6:40
нѣстъ оученикъ надъ оучителемъ своимъ. съвръшенъ же въсѣкъ бѫдетъ. ѣкоже оучитель его.
6:41
что же видиши сѫчецъ иже естъ въ очесе братра твоего. а бръвъна еже естъ въ очесе твоемь не чюеши.
6:42
ли како можеши решти братроу твоемоу. братре остави да изъмѫ сѫчецъ иже естъ въ оцѣ твоемь. самъ бръвъна въ оцѣ твоемь не видѧ. лицемѣре. изъми пръвѣе бръвъно из очесе твоего. ꙇ тъгда прозьри[р]ши изѧти сѫчецъ иже естъ въ очесе брат[р]а твоего.
6:43
нѣстъ бо дрѣво добро творѧ плода зъла. Ни дрѣво зъло творѧ плода добра.
6:44
вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего познаатъ сѧ. не отъ тръниѣ бо чешѫтъ смокъви. ни отъ кѫпинꙑ грозда обемлѭтъ ::
6:45
Благꙑ чл҃къ отъ !блгаго съкровишта срд҃ца своего износитъ благое. ꙇ зълꙑ чл҃къ отъ зълааго съкровища срд҃ца своего износитъ зълое. отъ избітъка бо срд҃ца гл҃тъ оуста его.
6:46
что же мѧ зовете г҃и г҃и а не творите ѣже гл҃ѭ.
6:47
въсѣкъ грѧдꙑ къ мьнѣ и слꙑшѧи словеса моѣ и творѧ ѣ. съкажѫ азъ комоу естъ подобенъ.
6:48
Подобенъ естъ члв҃коу зиждѫштю храминѫ. ꙇже ископа и оуглѫби. ꙇ положи основание на камене. наводию же бꙑвъшоу. припаде рѣка храминѣ тои. ꙇ не може двигнѫти еѩ. основана бо бѣ на камене.
6:49
а слꙑшавꙑ и не сътворь. подобенъ естъ члв҃коу. съзъдавъшоу храминѫ на земи без [о]снованиѣ. еиже прирази сѧ рѣка. и абие разори сѧ. ꙇ бꙑстъ раздроушение храминꙑ тоѩ велие.