ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ЛОУКꙐ
4:1
ꙇс҃ъ же исплънь дх҃а ст҃а. възврати сѧ отъ иоръдана. ꙇ ведѣаше сѧ дх҃мъ въ поустꙑнѭ.
4:2
!к. дьнии. ꙇскоушаемъ диѣволомъ. ꙇ не ѣстъ ничесоже въ тꙑ дьни :: ꙇ коньчавъшемъ сѧ имъ послѣдь вьзалка.
4:3
ꙇ рече емоу диѣволъ :: аще сн҃ъ еси бж҃ии. рьци камению семоу да бѫдетъ хлѣбъ.
4:4
и отъвѣшта ис҃ къ немоу гл҃ѧ. писано естъ ѣко не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ !чкъ. нъ о вьсѣкомь гл҃ѣ бж҃ии.
4:5
ꙇ вьзведе и диѣволъ на горѫ вꙑсокѫ. показа емоу вьсѣка цс҃рствиѣ въселенꙑѩ вь чѣсѣ врѣменьнѣ.
4:6
ꙇ рече емоу диѣволъ. тебѣ дамъ власть сиѭ вьсѫ и славѫ ихъ. ѣко мьнѣ прѣдана естъ. ꙇ емоуже аште хоштѫ прѣдамь ѭ.
4:7
тꙑ оубо аште поклониши сѧ прѣдъ мноѭ. бѫдѫтъ тебѣ вьсѣ.
4:8
ꙇ отъвѣштавъ ис҃ъ рече емоу. ꙇди за мъноѭ сотоно. писано естъ. г҃и б҃оу твоемоу поклониши сѧ. ꙇ томоу единомоу послоужиши.
4:9
ꙇ веде и въ !ꙇмъ. ꙇ постави и на крілѣ !црквьнѣемь. ꙇ рече емоу. аште сн҃ъ еси бж҃іи. връзи сѧ отъ сѫдоу низъ.
4:10
писано бо естъ. ѣко анђ҃лмъ своимъ заповѣстъ о тебѣ съхранити тѧ.
4:11
ꙇ на рѫкахъ възъмѫтъ тѧ. да не о камень прѣтъкнеши ногꙑ твоеѩ.
4:12
ꙇ отъвѣштавъ ис҃ъ рече емоу. ѣко речено естъ. не искоусиши г҃а б҃а твоего.
4:13
ꙇ съконьчавъ вьсѣко искоушение диѣволъ. отиде отъ него до врѣмене ::
4:14
ꙇ възврати сѧ ꙇс҃ъ. вь силѣ дх҃овънѣи въ галилѣѭ :: ꙇ вѣсть изиде по вьсеи странѣ о немь.
4:15
ꙇ тоу оучааше на сънъмищихъ ихъ. славимъ вьсѣми :: з!ч ::
4:16
ꙇ приде въ назаретъ въ немьже бѣ въспитѣнъ. ꙇ въниде по обꙑча[ю] своемоу. вь день соботънꙑ въ сънъмиште. ꙇ въста чистъ.
4:17
ꙇ въздашѧ емоу кънигꙑ исаиѩ пророка. ꙇ разгънѫвъ кънигꙑ. обрѣте мѣсто идеже бѣ написано.
4:18
дх҃ъ гн҃ъ на мьнѣ. егоже ради помаза мѧ. благовѣститъ ништиимь посъла мѧ. ꙇсцѣлитъ съкроушенꙑѩ срд҃цемь.
4:19
проповѣдѣтъ плѣньникомъ отъпоуштение. ꙇ слѣпꙑмъ прозьрѣние. отъпоуститъ съкроушенꙑѩ въ отърадѫ. проповѣдѣти лѣто гн҃е приѩто.
4:20
ꙇ съгънѫвъ кънигꙑ въдавъ слоуѕѣ сѣде. ꙇ вьсѣмъ въ съньмищи очи бѣашете зърѧшти на нь.
4:21
начѧтъ же гл҃ати къ нимъ. ѣко дьнесь събꙑстъ сѧ писание се. въ оушию вашею.
4:22
ꙇ вьси съвѣдѣтельствовашѧ емоу. Ꙇ дивлѣахѫ сѧ о словесехъ благодати. исходѧштиихъ из оустъ его :: к!ц :: Ꙇ гл҃ахѫ не сь ли естъ сн҃ъ иосифовъ.
4:23
и рече къ нимъ. вьсѣко речете ми притъчѫ сиѭ. балии ꙇсцѣли сѧ самъ. елико слꙑшахомъ бꙑвъшиихъ. въ каперънаоумѣ. сътвори и сьде въ отьчствии твоемь.
4:24
рече же аминь гл҃ѭ вамъ. ѣко никоторꙑ же проркъ приѩтенъ естъ въ отечъствии своемъ.
4:25
въ істинѫ же гл҃ѭ вамъ. мъногꙑ въдовицѧ бѣшѧ. вь дьни илиинꙑ въ !іли. егда заклепе сѧ небо. три лѣта и шесть !мсцъ. ѣко бꙑстъ гладъ по вьсеи земи.
4:26
ꙇ ни къ единои же ихъ посъланъ бꙑстъ ил ѣ҅. тъкмо въ сарефтѫ сидонъскѫѭ. къ женѣ въдовици.
4:27
ꙇ мъноѕи бѣахѫ прокажени !вли при елисеи пророцѣ. ꙇ ни единъ же отъ нихъ очисти сѧ. токмо нееманъ соурьскꙑ.
4:28
ꙇ исплънише сѧ ѣрости вьси на съньмишти слꙑшѧште.
4:29
ꙇ въставъше изгънашѧ и вонъ из града. ꙇ вѣсѧ и до връхоу горꙑ. на неиже градъ ихъ съзъданъ бѣаше. да бѫ и низъринѫли.
4:30
онъ же прошедъ по срѣдѣ ихъ идѣаше :: к!ц :: з!ч ::
4:31
ꙇ҅ вьниде ис҃ъ въ каперънаоумъ въ градъ галилеискъ. ꙇ бѣ оучѧ вь соботꙑ.
4:32
ꙇ оужасаахѫ сѧ о оучении его. ѣко съ властиѭ бѣ слово его.
4:33
ꙇ въ съньмишти бѣ чл҃къ имꙑ дх҃ъ бѣса !нечста. ꙇ възъпи гласомь велиемь гл҃ѧ.
4:34
остани чьто естъ намь и тебѣ ис҃е назарѣнине. пришелъ еси погоубитъ насъ. вѣмъ тѧ кто еси ст҃ꙑ бж҃іи.
4:35
ꙇ запрѣти емоу ис҃ъ гл҃ѧ. прѣмлъчи изиди из него. ꙇ повръгъ і бѣсъ по срѣдѣ изиде иж него. никакоже не врѣждъ его.
4:36
ꙇ бꙑстъ оужасъ на вьсѣхъ. ꙇ сътѧзаахѫ сѧ дроугъ къ дроугоу гл҃ѭште. что естъ слово се. ѣко вл[а]стиѭ и силоѭ велитъ. нечистꙑимъ дх҃мъ и исходѧтъ :: к!ц ::
4:37
ꙇ҅ исхождааше шюмъ о немъ въ въсѣко мѣсто и странꙑ.
4:38
въставъ же и съньмишта. въниде въ домъ симоновъ. тъшта же симонѣ бѣ одръжима огнемь велиемь и молишѧ и о неи.
4:39
ꙇ ставъ надъ неѭ запрѣти огню. и остави ѭ. абие же въставъши слоужааше имъ ::
4:40
заходѧштю же слънъцоу. въси елико имѣахѫ болѧщ ѩ҅ недѫгꙑ различънꙑ. привождаахѫ ѩ къ немоу .онъ же на когожъдо ихъ рѫкѫ възлагаѩ исцѣлѣаше ѩ.
4:41
ꙇсхождаахѫ же и бѣси отъ мъногъ въпиѭште и гл҃ѭште. ѣко тꙑ еси !хъ сн҃ъ бж҃ии. и запрѣштаѩ не даѣше имъ гл҃ати. ѣко вѣдѣахѫ !ха самого сѫшта.
4:42
бъвъшю же дьни. ꙇшедъ иде въ поусто мѣсто. ꙇ народи искаахѫ его. и придо до него. ꙇ дръжаахѫ и да не би отъшелъ отъ нихъ.
4:43
онъ же рече къ нимъ. ѣко и дроугꙑимъ градомъ подобаатъ ми благовѣстити цс҃твие бж҃іе. ѣко на се посъланъ есмъ.
4:44
ꙇ бѣ проповѣдаѩ на съньмиштихъ галилѣисцѣхъ.
Претходна глава
Следећа глава