ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ЛОУКꙐ
15:1
Бѣахѫ же къ немоу приближаѭште сѧ вьси мꙑтаре и грѣшъници. послоушатъ его.
15:2
и роптаахѫ фарисѣи. и кънижъници гл҃ѭште. ѣко сь грѣшъникꙑ приемлетъ. и съ ними ѣстъ ::
15:3
Рече же къ нимь притъчѫ сиѭ гл҃ѧ.
15:4
кꙑ члв҃къ отъ васъ. имꙑ съто овецъ и погоубль единѫ отъ нихъ. не оставитъ ли девѧти десѧтъ и девѧти въ поустꙑни. и идетъ въ слѣдъ погꙑбъшѧѩ. доньдеже обрѧштетъ ѭ.
15:5
ꙇ обрѣтъ възлагаатъ на рамѣ свои радоуѩ сѧ.
15:6
и пришедъ въ домъ. съзꙑваатъ дроугꙑ и сѫсѣдꙑ гл҃ѧ имъ. радоуите сѧ съ мъноѭ ѣко обрѣтъ овъцѫ моѭ погꙑбъшѫѭ.
15:7
гл҃ѭ вамъ ѣко тако радостъ бѫдетъ на нб҃се. о единомъ грѣшъницѣ каѭшти сѧ. неже о девѧти десѧтъ и девѧти праведъницѣхъ иже не трѣбоуѭтъ покааниѣ.
15:8
ли каѣ жена имѫшти десѧтъ драгмъ. аште погоубитъ драгмѫ единѫ. не въжиѕаатъ ли свѣтильника. и помететъ храминꙑ. ꙇ иштетъ прилежъно доньдеже обрѧштетъ.
15:9
и обрѣтъши съзꙑваатъ дроугꙑ. и сѫсѣдꙑнѧ гл҃ѭшти. радоуите сѧ съ мъноѭ. ѣко обрѣтъ драгмѫ ѭже погоубихъ.
15:10
тако гл҃ѭ вамъ. радость бꙑваатъ прѣдъ а!нлꙑ бж҃ии. о единомь грѣшъницѣ каѭштиимъ сѧ ......
15:11
Рече же г҃ъ члв҃къ единъ имѣ дъва сн҃а.
15:12
и рече юнѣи ею от҃цю. !отче даждь ми достоинѫѭ чѧсть имѣниѣ. и раздѣли има имѣние.
15:13
ꙇ не по мъноѕѣхъ дьнехъ събъравъ вьсе мьнии сн҃ъ отиде на странѫ далече. и тоу расточи имѣние свое живꙑ блѫдъно.
15:14
иждивъшю же емоу вьсѣ. бꙑстъ гладъ крѣпокъ на странѣ тои. и тъ начѧтъ лишити сѧ.
15:15
и шедъ прилѣпи сѧ единомъ отъ жителъ тоѩ странꙑ. и посъла и на села своѣ пастъ свинии.
15:16
і желааше насꙑтити чрѣво свое отъ рожецъ ѩже ѣдѣахѫ свиниѩ. и никтоже не даѣше емоу.
15:17
вь себѣ же пришедъ рече. колико наимъникъ отъца моего. избꙑваѭтъ хлѣби. азъ же гладомь гꙑблѭ.
15:18
въставъ идѫ къ от҃цю моемоу. ꙇ рекѫ емоу отъче съгрѣшихъ на небо и прѣдъ тобоѭ.
15:19
юже нѣсмъ достоинъ нарещи сѧ сн҃ъ твои. сътвори мѧ ѣко единого отъ наимъникъ твоихъ.
15:20
ꙇ҅ въставъ иде къ !отчю своемоу. еще же емоу далече сѫштю. оузьрѣ и отецъ его. и милъ емоу бꙑстъ. ꙇ текъ нападе на вꙑѭ его и облобꙑза и.
15:21
речѧ же емоу сн҃ъ !отче. съгрѣшихъ на небо и прѣдъ тобоѭ. юже нѣсмъ достоинъ нарешти сѧ сн҃ъ твои.
15:22
рече же от҃цъ къ рабомъ своимъ. ꙇзнесѣте одеждѫ пръвѫѭ ꙇ облѣцѣте и. ꙇ дадите пръстень на рѫкѫ его. ꙇ сапогꙑ на ноѕѣ.
15:23
ꙇ҅ приведъше телецъ оупитѣнꙑ заколите. и ѣдъше да веселимъ сѧ.
15:24
ѣко сн҃ъ мои сь мрътвъ бѣ и оживе. ꙇзгꙑблъ бѣ и обрѣте сѧ. ꙇ начѧсѧ веселити сѧ.
15:25
бѣ же сн҃ъ его старѣи на селѣ. ꙇ ѣко грѧдꙑ приближи сѧ къ домоу. слꙑша пѣниѣ и ликꙑ.
15:26
ꙇ призъвавъ единого отъ рабъ. въпрашааше что оубо си сѫтъ.
15:27
онъ же рече емоу ѣко братръ твои приде. ꙇ закла от҃цъ твои телецъ оупитѣнꙑ ѣко съдрава и приѩтъ.
15:28
разгнѣва же сѧ и не хотѣаше вънити. от҃цъ же его ишедъ молѣаше и.
15:29
онъ же отъвѣщавъ реце !отъцю своемоу. се толико лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ николиже заповѣди твоеѩ не прѣстѫпихъ. ꙇ мьнѣ николиже не далъ еси козьлѧте. да съ дроугꙑ моими възвеселилъ сѧ бимь.
15:30
егда же сн҃ъ твои сь. ꙇзѣдꙑ твое имѣние съ любодѣицами приде. закла емоу телецъ питомꙑ.
15:31
онъ же рече емоу. чѧдо тꙑ вьсегда съ мьноѭ еси. ꙇ вьсѣ моѣ твоѣ сѫтъ.
15:32
вьзвеселити же сѧ и въздрадовати подобааше. ѣко братръ твои сь мрътвь бѣ и оживе. ꙇзгꙑбль бѣ и обрѣте сѧ. :: к!ц ::
Претходна глава
Следећа глава