ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ЛОУКꙐ
12:1
о нихъже сънемъшемъ{шемъ} сѧ тъмамъ народа. ѣко попираахѫ дроугъ дроуга. начѧтъ гл҃ати къ оученикомъ своимъ пръвѣе. вьнемлѣте себѣ отъ кваса фарисѣиска. еже естъ лицемѣрие ::
12:2
Ничтоже бо покръвено естъ еже не отъкрꙑетъ сѧ. и таино еже не разоумѣатъ сѧ.
12:3
зане елико въ тъмѣ рѣсте вь свѣтѣ оуслꙑшитъ сѧ. ꙇ еже къ оухоу гл҃асте въ таилищихъ. проповѣстъ сѧ на кровѣхъ.
12:4
!Глѭ же вамъ дроугомъ своимъ. не оубоите сѧ отъ оубиваѭштиихъ тѣло. и по томь не могѫштемь лиха чесо сътворити.
12:5
съказаѭ же вамъ кого сѧ оубоите. оубоите сѧ имѫщтааго власть по оубьении вьврѣшти въ ђеонѫ. еи гл҃ѭ вамъ. того оубоите сѧ.
12:6
не пѧть ли птицъ вѣнитъ сѧ пѣнѧѕема дъвѣма. ꙇ ни едина отъ нихъ нѣстъ забьвена прѣдъ !бмъ.
12:7
нъ и҅ власи главꙑ вашеѩ вьси иштьтени сѫтъ. не боите сѧ оубо мъноѕѣхъ пътицъ соулѣиши есте.
12:8
!Глѭ же вамъ вьсѣкъ иже колижъдо исповѣстъ мѧ прѣдъ члв҃кꙑ. и сн҃ъ члв҃чскꙑ исповѣстꙑ и прѣдъ анђ҃лꙑ бж҃іи.
12:9
а отъвръгꙑ сѧ мене прѣдъ !цлкꙑ. отъвръжень бѫдетъ прѣдъ анђ҃лꙑ бж҃іи.
12:10
ꙇ вьсѣкъ иже речетъ слово на сн҃ъ члв҃скꙑи. отъпоуститъ сѧ емоу. а҅ ꙇже власвимисаатъ на дх҃ъ ст҃ꙑ. не отъпоуститъ сѧ емоу.
12:11
егда же приведѫтъ вꙑ на соньмишта и власти и владꙑчъств ѣ҅. не пцѣте сѧ како или что отъвѣштаате или что речете.
12:12
ст҃ꙑи бо дх҃ъ наоучитъ вꙑ во тъ часъ. ѣже подобаатъ гл҃ати. ::
12:13
Рече же емоу единъ отъ народа. оучителю рьци братроу моемоу да раздѣлитъ съ мъноѭ достоѣнье.
12:14
онъ же рече емоу члч҃е кто мѧ постави сѫдиѭ ли дѣлителѣ надъ вами.
12:15
рече же къ нимь блюдѣте сѧ и храните сѧ отъ вьсѣкого лихоимьствиѣ. ѣко отъ избꙑтъка комоужьдо животъ его естъ отъ имѣниѣ емоу ::
12:16
Рече же притъчѫ къ нимь гл҃ѧ. !чкоу единомоу богатоу огобьѕи сѧ нива.
12:17
ꙇ мꙑшлѣаше вь себѣ гл҃ѧ. что сътворѭ. ѣко не имамъ къде съб!рати .... плодъ моихъ.
12:18
ꙇ рече се сътворѭ разорѭ житьничѧ моѩ и большѧ съзиждѫ. ꙇ҅ съберѫ тоу вьсѣ жита моѣ и добро мое
12:19
и рекѫ дш҃и моеи. дш҃е имаши мъного добро лежѧште на лѣта мьнога. почиваи ѣждь пии весели сѧ.
12:20
рече же емоу б҃ъ. безоумьне вь сьѭ нощь дш҃ѫ твоѭ истѧѕаѭтъ отъ тебе. а ѣже оуготова комоу бѫдѫтъ.
12:21
тако събираѩи себѣ. а не въ б҃ъ богатѣѩ. си гл҃ѧ възгласи имѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ ::к!ц ::
12:22
Рече къ оученикомъ своимъ. сего ради гл҃ѭ вамъ. не пцѣте сѧ дш҃еѭ вашеѭ что ѣсте. ни тѣломь вь чъто облѣчете сѧ.
12:23
дш҃а бо больши естъ пиштѧ и тѣло одеждѧ.
12:24
съмотрите вранъ ѣко не сѣѭтъ ни жьнѭтъ. ꙇмьже нѣстъ съкровишта. ни хранилишта. и б҃ъ питѣатъ ѭ. кольми паче вꙑ есте лоучьше птицъ.
12:25
къто же отъ васъ пекꙑ сѧ можетъ приложити тѣлѣ своемь лакоть единъ.
12:26
аште оубо ни мала чесо можете чъто о прочиихъ печете сѧ.
12:27
съмотрите кринь како растѫтъ. не троуждаѭтъ сѧ ни прѧдѫтъ. !Глѭ же вамъ ѣко ни соломонъ. во вьсеи славѣ своеи облѣче сѧ ѣко единъ отъ сихъ.
12:28
аште ли же трѣвѫ дьнесь на селѣ сѫщѫ. и оутрѣ вь пешть вьметаемоу :: б҃ъ тако дѣатъ. кольми паче васъ маловѣри.
12:29
ꙇ вꙑ не иштете что имате ѣсти. и что пити. и не възносите сѧ.
12:30
вьсѣхъ бо сихъ !ѩзци мира сего иштотъ. вашъ же отецъ вѣстъ ѣко трѣбоуоуте сихъ.
12:31
обаче иштите !цѣсрствиѣ бж҃ ѣ҅. и си вьсѣ приложѧтъ сѧ вамъ. ::
12:32
Не бои сѧ малое стадо ѣ{ѣ}ко благоизволи от҃цъ вашъ дати вамъ цс҃рствие.
12:33
Продадите имѣние ваше. и дадите милостꙑнѭ. сътворите себѣ вълагалишта не ветъшаѭшта. съкровиште не скѫдѣемо на неб҃схъ. идеже татъ не приближаатъ сѧ. ни тьлѣ тьлитъ.
12:34
ꙇдеже бо. естъ съкровиште ваше тоу и срд҃це ваше бѫдетъ ::
12:35
Бѫдѫ{дѫ} чрѣсла ваша прѣпоѣсана. и свѣтильници горѫсте.
12:36
и вꙑ подобьни чл҃комь чаѭштемь г҃а своего когда възвратитъ сѧ отъ бракъ. да пришедъшю и тлъкнѫвъшю абие отвръзѫтъ сѧ емоу ::
12:37
Блажени раби ти ѩже г҃ъ пришедъ обрѧштетъ бьдѧштѧ. аминь гл҃ѭ вамъ. ѣко прѣпоѣшетъ сѧ и посадитъ ѩ. и минѫвъ послоужитъ имъ.
12:38
любо во въторѫѭ. любо въ третиѫ стражѫ придетъ. и обрѧщетъ тако : блажени сѫтъ раби ти ::
12:39
Се же вѣдите ѣко аште би вѣдѣлъ гн҃ъ храминꙑ. въ кꙑ часъ тать придетъ бьдѣлъ оубо би и не далъ би подъкопати домоу свое{е}го.
12:40
ꙇ вꙑ оубо бѫдѣте готови. ѣко вь ньже часъ не мьните сн҃ъ !члскꙑ придетъ. :: к!ц ::
12:41
Рече же емоу петръ. г҃и къ намъ ли притъчѫ сиѭ гл҃еши. ли къ вьсѣмъ.
12:42
рече же г҃ъ къто оубо естъ вѣрънꙑ приставьникъ и мѫдрꙑ. егоже поставитъ г҃ъ надъ челѣдиѭ своеѭ. даѣти вь врѣмѧ житомѣрение.
12:43
Блаженъ рабъ тъ егоже пришедъ !гь его. обрѧштетъ творѧща тако.
12:44
въ істінѫ гл҃ѭ вамъ. ѣко надъ вьсѣмь имѣниемь своимь поставитъ і.
12:45
аште ли же речетъ рабъ тъ въ срд҃ци своемь. кьснитъ !гь мои прити. и начьнетъ бити рабꙑ и рабꙑнѧ. ѣсти же и пи[ти] и оупивати сѧ.
12:46
придеть господинь раба того. вь ньже день не чаатъ. ꙇ вь годинѫ вь нѭже не вѣстъ. ꙇ протешетъ і. ꙇ чѧсть его съ невѣрънꙑми положитъ.
12:47
ть же рабъ вѣдѣвꙑ волѭ г҃а своего. ꙇ не оуготовавъ ли не сътворь по воли его. бьенъ бѫдетъ мьного.
12:48
не вѣдѣвꙑ же сътворь же достоинаа ранамъ бъень бѫдетъ малꙑ. вьсѣкомоу же емоуже дано бꙑстъ мьного. изиштетъ сѧ отъ него. и емоуже прѣдашѧ мьного лишьша просѧть отъ него ::
12:49
о҅гнѣ придъ вьврѣштъ{ъ} въземлѭ что хоштѫ аште юже и възгорѣ сѧ.
12:50
крьщение же имамъ кръстити сѧ. ꙇ како оудръжѫ сѧ доньдеже коньчаатъ сѧ.
12:51
мьните ли ѣко мира придъ дати на землѭ. ни гл҃ѭ вамь нъ раздѣлениѣ.
12:52
бѫдетъ бо отъ селѣ пѧть вь единомъ домоу раздѣленъ трие на дъва. и дъва на три.
12:53
ꙇ раздѣлѧтъ сѧ отъцъ на сн҃ъ. ꙇ҅ сн҃ъ на !отъца. мати на дъштерь. и дъшти на матерь. свекрꙑ на невѣстѫ своѭ. и невѣста на свекровь своѭ ::
12:54
!Глааше же и народомь. егда оузьрите облакъ въсходѧщь отъ западъ. абие гл҃ете ѣ{к}ко тѫча грѧдетъ. и бꙑваатъ тако.
12:55
ꙇ егда югъ доушѫштъ гл҃ете ѣко варъ бѫдетъ. и бꙑваатъ.
12:56
ѵ҅покрити лице небоу и земи оумѣате искоушати. а врѣмене сего не искоушаате.
12:57
что же и о себѣ не сѫдите правъдꙑ ::
12:58
Егда бо грѧдеши съ сѫпьремь твоимь къ кьнѧѕоу. на пѫти даждъ дѣлание избꙑти отъ него. да не пр[и]влѣчетъ тебе къ сѫдии. ꙇ сѫдии тѧ прѣдастъ слоуѕѣ. и слоуга тѧ въсадитъ въ темьницѫ.
12:59
гл҃ѭ тебѣ не имаши изити отъ тоудѣ. доньдеже и послѣдьнии трьхьть въздаси ::