ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ЛОУКꙐ
1:1
Понеже оубо мъноѕи начѧсѧ чинити повѣсть о ꙇзвѣстованꙑхъ въ насъ вештехъ.
1:2
ѣкоже прѣдашѧ намъ бꙑвъшеи искони самовидьци ꙇ слоугꙑ словесе.
1:3
ꙇзволи сѧ и мьнѣ хождъшю ис пръва по вьсѣхъ. въ істинѫ по рѧдѫ писати тебѣ. славънꙑ теофиле.
1:4
да разоумѣеши о нихъже наоучилъ сѧ еси словесехъ оутвръждение ::
1:5
Бꙑстъ въ дьни ирода цѣсѣрѣ июдеиска. ꙇереи единъ именемъ захариѣ. отъ ефимѣриѩ авиѣнѧ. ꙇ жена его !отъ дъштеръ арѡнь. ꙇ имѧ еи елисаветъ.
1:6
бѣашете же оба праведъна прѣдъ !бмъ. ходѧшта въ заповѣдехъ въсѣхъ. ꙇ оправъданиихъ гн҃и и҅}хъ бес порока.
1:7
и не бѣ има чѧда. понеже бѣ елисаветь неплодꙑ. ꙇ оба заматорѣвъша вь дьнехъ своихъ бѣашете.
1:8
бꙑстъ же слоужѧштоу емоу. въ чиноу чрѣдꙑ своеѩ. прѣдъ !бмъ.
1:9
по обꙑчаю иереискоумоу. ключи сѧ емоу покадити въшедъшю въ !црквъ гн҃ѭ.
1:10
ꙇ вьсе мъножъство людии бѣ молитвѫ дѣѩ вьнѣ въ годъ темьѣна.
1:11
ѣви же сѧ емоу анђ҃ъ гн҃ь стоѩ о деснѫѭ олтарѣ кадилънаего.
1:12
ꙇ съмѧте сѧ захариѣ видѣвъ. ꙇ страхъ нападе на нь.
1:13
рече же къ немоу анђ҃лъ. не бои сѧ захарие. зане оуслꙑшана бꙑстъ молитва твоѣ. ꙇ жена твоѣ елисаветь родитъ сн҃ъ тебѣ. ꙇ наречеши имѧ емоу иоанъ.
1:14
ꙇ бѫдетъ тебѣ радость и веселие. ꙇ мъноѕи о рождьствѣ его въздрадоуѭтъ сѧ.
1:15
бѫдетъ бо велеи прѣдъ !гмь. и вина и сикера не иматъ пити. ꙇ дх҃а ст҃ааго исплънитъ сѧ еште и чрѣва матере своеѩ.
1:16
ꙇ мъногꙑ сн҃въ !издрлвъ обратитъ къ г҃и б҃оу ихъ.
1:17
ꙇ тъ прѣдъидетъ прѣдъ нимь дх҃омь и силоѭ илииноѭ. обратити сръдъца отъцемъ на чѧда. ꙇ противънꙑѩ въ мѫдрость праведънꙑхъ. оуготовати !гви люди съвръшенꙑ.
1:18
ꙇ рече захариѣ къ анђ҃оу. по чесомоу разоумѣѭ се. азъ бо есмъ старъ и жена моѣ заматорѣвъши вь дьнехъ своихъ.
1:19
ꙇ отъвѣштавъ анђ҃лъ. рече емоу. азъ есмъ г҃аврлъ прѣстоѩи прѣдъ !бмъ. ꙇ посъланъ есмъ гл҃ти [къ] тебѣ. ꙇ благовѣстити тебѣ.
1:20
ꙇ се бѫдеши млъчѧ и не могꙑ проглаголати. до негоже дьне бѫдетъ се. зане не вѣрова словесемъ моимъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ св е҅.
1:21
ꙇ бѣшѧ людье жидѫще захариѩ. ꙇ чюждаахѫ сѧ еже къшнѣаше тъ въ цръкъве.
1:22
ꙇшедъ же не можааше гл҃ати къ людемъ. ꙇ разоумѣшѧ ѣко видѣние видѣ въ !цркви. ꙇ тъ бѣ помаваѩ имъ. ꙇ прѣбꙑвааше нѣмъ.
1:23
ꙇ бꙑстъ ѣко исплънишѧ сѧ денье слоужьбꙑ его иде въ домъ свои.
1:24
по сихъ же дьнехъ :: з!ч :: зачѧтъ елисаветь жена его. ꙇ таѣше сѧ !д !мсцъ гл҃ѭшти.
1:25
ѣко тако сътвори мьнѣ г҃ъ. вь дьни вь нѧже призьрѣ. отъѩти поношение мое въ члв҃цѣхъ ::
1:26
Въ шестꙑ же мѣсѧцъ посъланъ бꙑстъ анђ҃лъ гавьрилъ отъ б҃а. въ градъ галилеискъ. емоуже имѧ назаретъ.
1:27
къ дѣвѣ обрѫченѣ мѫжеви. емоуже имѧ иосифъ. отъ домоу дав҃два. ꙇ имѧ дѣвѣ мариѣ.
1:28
ꙇ въшедъ къ неи анђ҃лъ рече. радоуи сѧ благодатънаѣ г҃ъ съ тобоѭ. !блгсна тꙑ въ женахъ.
1:29
она же видѣвъши съмѧте сѧ о словеси его. ꙇ помꙑшлѣаше вь себѣ каково се бѫдетъ цѣлование.
1:30
ꙇ рече еи анђ҃лъ. не бои сѧ марие. обрѣте бо благодатъ отъ б҃а.
1:31
ꙇ се зачьнеши вь чрѣвѣ и родиши сн҃ъ. ꙇ наречеши имѧ емоу ис҃ъ.
1:32
сь бѫдетъ велии. ꙇ сн҃ъ вꙑшънѣаго наречетъ сѧ :: ꙇ дастъ емоу г҃ъ б҃ъ прѣстолъ дав҃да от҃ца его.
1:33
ꙇ въцѣсаритъ сѧ въ домоу иѣковли въ вѣкꙑ. ꙇ цс҃рствию его не бѫдетъ коньца ::
1:34
Рече же мариѣ къ анђ҃лоу. како бѫдетъ се иде мѫжа не знаѭ.
1:35
ꙇ отъвѣштавъ анђ҃лъ рече еи. дх҃ъ ст҃ꙑ наидетъ на тѧ. ꙇ сила вꙑшънѣаго осѣнитъ тѧ. тѣмь же еже родитъ сѧ ст҃о наречетъ сѧ сн҃ъ бж҃іи.
1:36
ꙇ се елисаветь ѫжика твоѣ. ꙇ та зачѧтъ сн҃а въ старость своѭ. ꙇ сь мѣсѧцъ шестꙑ естъ еи. нарицаемѣи неплодъви.
1:37
ѣко не изнеможетъ отъ б҃а вьсѣкъ гл҃ъ.
1:38
рече же мариѣ се раба гн҃ѣ. бѫди мьнѣ по гл҃оу твоемоу. ꙇ отиде отъ неѩ анђ҃лъ :: к!ц ::
1:39
Въставъши же мариѣ въ тꙑ дьни. ꙇде въ г!рѫ съ тъштаниемь. въ градъ июдовъ.
1:40
ꙇ вьниде въ домъ захариинъ. ꙇ цѣлова елисаветь ::
1:41
ꙇ бꙑстъ ѣко оуслъша елисаветь. цѣлование мариино. вьзигра сѧ младънецъ въ чрѣвѣ ѩ҅. ꙇ исплъни сѧ дх҃мь ст҃ꙑмъ елисаветь.
1:42
ꙇ възъпи гл҃асомь велиемь и рече. !блгсна тꙑ въ женахъ. ꙇ !блгслвнъ плодъ ѫтробꙑ тво ѩ҅.
1:43
ꙇ отъ кѫдѫ се мьнѣ. да придетъ мати г҃и моего къ мьнѣ.
1:44
се бо ѣко бꙑстъ гласъ цѣлованиѣ твоего въ ноушию мо ю҅. вьзигра сѧ младьнецъ радоштами въ ѫтробѣ мо и҅.
1:45
ꙇ блажена ѣже вѣрѫ ѩтъ. ѣко бѫдетъ съвръшение гл҃анꙑмъ отъ г҃и.
1:46
ꙇ рече мариѣ. величитъ дш҃а моѣ г҃а.
1:47
ꙇ въздрадова сѧ дх҃ъ мои о !бѕѣ сп҃сѣ моемь.
1:48
ѣко призърѣ на съмѣрение рабꙑ сво ѩ҅. се бо отъ селѣ блажѧтъ мѧ вьси роди.
1:49
ѣко сътвори мьнѣ величьѣ силънꙑ. ꙇ свѧто имѧ его.
1:50
ꙇ милость его въ родъ и родъ боѩштиимъ сѧ его.
1:51
сътвори дръжавѫ мꙑшъцеѭ своеѭ. растачи гръд ѩ҅ мꙑслиѭ срд҃ца ихъ.
1:52
низъложи силънꙑѩ съ прѣстолъ. ꙇ възнесе съмѣренꙑѩ.
1:53
алчѫштѧѩ исплъни благъ. ꙇ богатѧштѧѩ сѧ отъпоусти тъштѧ.
1:54
приѩтъ !илѣ отрока своего. помѣнѫти милость.
1:55
ѣкоже гл҃а къ от҃цмъ нашимъ. аврамоу и сѣмени его до вѣка ::
1:56
Прѣбꙑстъ же мариѣ съ неѭ ѣко и три мсцѧ. ꙇ възврати сѧ въ домъ свои :: :: к!ц ::
1:57
Елисавети же исплъни сѧ врѣмѧ родити еи. ꙇ роди сн҃ъ.
1:58
ꙇ слꙑшашѧ окръсть живѫштеи ꙇ рождение ѩ҅. ѣко вьзвеличилъ естъ г҃ъ милость своѭ съ неѭ. ꙇ радовахѫ сѧ съ неѭ.
1:59
ꙇ҅ бꙑстъ въ осмꙑ день придѫ обрѣзатъ отрочѧте. ꙇ нарицахѫ е именемь от҃ца своего захариѣ.
1:60
ꙇ отъвѣштавъши мати его рече. ни нъ да наречетъ сѧ иоанъ.
1:61
ꙇ рѣшѧ еи. ѣко никтоже естъ отъ рождениѣ твоего. ꙇже нарицаатъ сѧ именемь тѣмь.
1:62
Помаваахѫ же отъцю его. како би хотѣлъ нарешти е.
1:63
ꙇ испрошъ дъштицѫ написа гл҃ѧ. ꙇоанъ естъ имѧ емоу. ꙇ чюдишѧ [сѧ] вьси.
1:64
о҅тврѣсѧ же сѧ оуста его абие и !ѩзкъ его. ꙇ гл҃аше благословѧ б҃а.
1:65
ꙇ бꙑстъ на вьсѣхъ страхъ живѫштиихъ окръсть ихъ. ꙇ въ вьсеи странѣ июдеистцѣи повѣдаеми бѣахѫ вьси гл҃и сии.
1:66
ꙇ положишѧ вьси слꙑшавъшеи на сръдьцихъ своихъ гл҃ѭште. что оубо отрочѧ се бѫдетъ. ꙇ рѫка гн҃ѣ бѣ съ нимь.
1:67
ꙇ захариѣ от҃цъ е[го]. ꙇсплъни сѧ дх҃мь ст҃ꙑмъ. ꙇ пророчъствова гл҃ѧ ::
1:68
!блгнъ г҃ъ б҃ъ из҃лвъ. ѣко посѣти и сътвори избавление людемъ своимъ.
1:69
ꙇ вьздвиже рогъ сп҃сниѣ нашего. въ домоу дав҃да отрока своего.
1:70
ѣкоже гл҃а оустꙑ ст҃ꙑхъ сѫштиихъ отъ вѣка !пркъ.
1:71
сп҃сние отъ врагъ нашихъ. ꙇ из д [р]ѫкъ въсѣхъ ненавидѧштиихъ насъ.
1:72
сътворити милость съ оц҃и нашими. ꙇ помѧнѫти завѣтъ ст҃ои свои.
1:73
клѧтвоѭ еѭже клѧтъ сѧ. къ авраамоу от҃цю нашемоу дати намъ
1:74
бе страха. ꙇз д рѫкꙑ врагъ нашихъ избавльшемь сѧ. сл{оу}оужити емоу
1:75
прѣподобиемь. ꙇ правъдоѭ прѣдъ нимь вьсѧ дьни живота нашего.
1:76
ꙇ тꙑ отрочѧ проркъ вꙑшьнѣаго наречеши сѧ. прѣдъидеши бо прѣдъ лицемъ гн҃емь оуготовати пѫти его.
1:77
дати разоумъ сп҃сниѣ людемъ его въ отъпоуштение грѣховъ ꙇ҅хъ.
1:78
милоср҃деи ради б҃а нашего. вь нихъже посѣтилъ естъ насъ въстокъ съ вꙑше.
1:79
просвѣтити сѣдѧштѧѩ вь тъмѣ : ꙇ сѣни съмрътьнѣ. направити ногꙑ нашѧ на пѫть миренъ.
1:80
отрочѧ же растѣаше и крѣплѣаше сѧ дх҃мь. ꙇ бѣ въ поустꙑнѣхъ до дьне авлениѣ своего къ издраилю. :: к!ц :: Въ вечеръ !хва рождства :: ::
Претходна глава
Следећа глава