ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ІОАННА
6:1
по сихъ иде ис҃ъ на онъ полъ морѣ галилѣѩ таверьѣдъскꙑ.
6:2
и по немь идѣаше народъ мъногъ. ѣко видѣахѫ знамениѣ ѣже творѣше на недѫжънꙑхъ :: к!ц ::
6:3
вьзиде же на горѫ ис҃. ꙇ тоу сѣдѣаше съ оученикꙑ своими.
6:4
бѣ же близъ пасха праздьникъ ю҅деискъ ::
6:5
Възведъ же очи ис҃ видѣвъ ѣко мъногъ народъ грѧдетъ къ немоу. гл҃а къ филипоу. чимь коупимъ хлѣбꙑ да ѣдѧтъ с и҅.
6:6
се же гл҃ааше искоушаѩ и҅. самъ бо вѣдѣше что хотѧ сътворити.
6:7
отъвѣшта емоу филипъ. дьвѣма сътома пѣнѧѕъ хлѣбъ не довьлѫтъ имъ. да къжьдо ихъ мало чъто прииметъ.
6:8
гл҃а емоу единъ отъ о[ꙑ]ченикъ его. аньдрѣа братръ симона петра.
6:9
естъ отрочиштъ сьде единъ. ꙇже иматъ пѧть хлѣбъ ѩчьнъ. ꙇ дьвѣ рꙑбѣ. нъ си цъ[то] сѫтъ вь се[ли]ко.
6:10
рече же ис҃ сътворите чловкꙑ възлешти. бѣ же трѣба мънога на мѣстѣ. вьзлеже оубо мѫжъ числомъ. ѣко пѧть тꙑсѫштъ.
6:11
приѩтъ же хлѣбъ ис҃. и хвалѫ въздавъ. подастъ оученикомъ. а оученици възлежѧштиꙇмъ. такожде и отъ рꙑбоу. елико хотѣахѫ.
6:12
ꙇ ѣко насꙑтишѧ сѧ. гл҃а оученикомъ своимъ. съберѣте избꙑтъкꙑ ꙑкроухъ. да не погꙑблетъ ничътоже.
6:13
събърашѧ же и исплънишѧ дъва на десѧте коша оукроухъ. отъ пѧти хлѣбъ ѩчънꙑхъ. ꙇже избꙑшѧ ѣдъшеимъ ::
6:14
!Члвци же видѣвъше знамение. еже сътвори ис҃. гл҃аахѫ ѣко сь естъ въ істинѫ !пркъ. грѧдꙑи вь весь миръ :: к!ц.
6:15
ис҃ же разоумѣвъ ѣко хотѧтъ прити да въсхꙑтѧтъ і и сътворѧтъ цс҃рѣ. отиде пакꙑ въ горѫ тъ единъ.
6:16
ꙇ ѣко поздѣ бꙑстъ. сънидѫ оученици его на море.
6:17
ꙇ вълѣзъше въ ладиѭ ѣдѣахѫ на онъ полъ морѣ. въ каперънаоумъ. ꙇ тъма абие бꙑстъ. ꙇ не оу бѣ пришелъ къ нимъ ис҃.
6:18
море же вѣтроу велию дꙑхаѭштю въстааше.
6:19
гребъше же ѣко дъва десѧтѣ и пѧть стадии. ли ђ ти. оузьрѣшѧ ис҃а ходѧща по морю. ꙇ близъ кораблѣ бꙑвъша и оубоѣшѧ сѧ.
6:20
онъ же гл҃а имъ. азъ есмъ не боите сѧ.
6:21
хотѣахѫ же и приѩти въ корабь. и абие бꙑстъ корабль на жеми вь нѭже ѣдѣахѫ ::
6:22
Въ оутрѣи дьнь народъ иже стоѣаше об онъ полъ морѣ. видѣвъ ѣко кораблѣ иного не бѣ тоу. тъкъмо единъ тъ. въ ньже вьнидѫ оученици его. ꙇ ѣко не вьниде съ оученикꙑ своими ис҃ въ корабь. нъ едини оученици его идѫ.
6:23
и ини придѫ корабли отъ тивериѣдꙑ. близъ мѣста идеже ѣсѧ хлѣбꙑ. хвалѫ въздавъшю !гю.
6:24
егда же видѣшѧ народи ѣко ис҃а не бꙑстъ тоу ни оученикъ его. вьлѣзѫ сами въ кораблѧ. и придѫ въ каперънаоумъ. ꙇ҅скѫште ис҃а.
6:25
ꙇ обрѣтъше и об онъ полъ морѣ рѣшѧ емоу. оучителю когда сѣмо приде.
6:26
отъвѣшта имъ ис҃ъ и рече. аминь амнь гл҃ѭ вамъ. ꙇштете мене не ѣко {и} видѣсте знамение. нъ ѣко ѣли есте хлѣбꙑ и насꙑтисте сѧ. ::
6:27
Дѣлаите не брашъно гꙑблѭштее. нъ брашъно прѣбꙑваѭщее въ животѣ вѣцьнѣемь. еже сн҃ъ члв҃скꙑ вамъ дастъ. сего бо от҃цъ знамена б҃ъ.
6:28
рѣшѧ зе къ немоу что сътворимъ да дѣлаемъ дѣла бж҃иѣ.
6:29
отъвѣща ис҃ъ и рече имъ. се е҅стъ дѣло бж҃ е҅. да вѣроуоуте въ тъ. егоже посъла онъ.
6:30
рѣшѧ же емоу кое оубо тꙑ твориши знамение да видимъ и вѣрѫ имемъ тебѣ. что дѣлаеши.
6:31
отъци наши ѣсѧ манънѫ въ поустꙑни. ѣкоже естъ писано. хлѣбъ сн҃бсе дастъ имъ ѣсти.
6:32
рече имъ ис҃. аминь амнь гл҃ѭ вамъ. не моси дастъ вамъ хлѣбъ съ неб҃се. нъ от҃цъ мои дастъ вамъ хлѣбъ истинънꙑ съ небесе.
6:33
хлѣбъ бо бж҃ии естъ съходѧи сн҃бсе. и даѩи живота мироу :: к!ц ::
6:34
Рѣшѧ же къ немоу г҃и въсегда даждъ намъ хлѣбъ сь.
6:35
рече же имъ ис҃ъ азъ есмъ хлѣбъ животънꙑи. грѧдꙑ къ мьнѣ не иматъ възаа[л]кати сѧ. и вѣроуѩи въ мѧ не иматъ въждѧдати сѧ никогдаже.
6:36
нъ рѣхъ вамъ ѣко и видѣсте мѧ и не вѣроуоуте.
6:37
въсе еже дастъ мьнѣ отъцъ къ мьнѣ придетъ. ꙇ грѧдѫштааго ко мьнѣ не ижденѫ вонъ.
6:38
ѣко сънидъ сн҃бсе. да не творѫ волѧ моеѩ. нъ волѭ посълавъш а҅го мѧ ::
6:39
Ге же естъ волѣ посълавъшааго мѧ от҃ца. да вьсѣко еже дастъ ми. не погоублѭ отъ него нъ вьскрѣшѫ и въ послѣдьнии день.
6:40
се бо естъ волѣ от҃ца моего. да вьсѣкъ видѧи сн҃а и вѣроуѩи вь него. ꙇматъ живота вѣчънааго. ꙇ вьскрѣшѫ и азъ въ послѣдьнии день.
6:41
ръпътаахѫ же июдеи о немь ѣко рече азъ есмъ хлѣбъ съшедꙑи съ небесе.
6:42
ꙇ гл҃аахѫ. не сь ли естъ ис҃. сн҃ъ иосифовъ. емоуже мꙑ знаемъ от҃ца и матерь. како оубо сь гл҃етъ ѣко сн҃бсе сънидъ.
6:43
отъвѣща ис҃ и҅ рецѧ имъ. не ръпьштите междю собоѭ.
6:44
никтоже не можетъ прити къ мьнѣ. аште не от҃цъ посълавꙑи мѧ привлѣчетъ его. ꙇ азъ въскрѣшѫ и въ послѣдьнии дьнь :: к!ц ::
6:45
естъ писано въ пророцѣхъ. ꙇ бѫдѫтъ вьси оучени !бгомь. вьсѣкъ слꙑшавꙑ от҃ца и навꙑкъ придетъ къ мьнѣ.
6:46
не ѣко отьца видѣлъ естъ тъкъмо. тъкмо сѫи отъ б҃а. сь видѣ от҃ца.
6:47
амин а҅мин гл҃ѭ вамъ. вѣроуѩи вь мѧ иматъ живота вѣчънааго. ::
6:48
азъ есмъ хлѣбъ животънꙑ.
6:49
!Отци ваши ѣсѧ маннѫ въ поустꙑни и о҅умьрѣшѧ.
6:50
сь естъ хлѣбъ съходѧи съ небесе. да аште отъ него кто ѣстъ не оумьретъ.
6:51
азъ есмъ хлѣбъ живꙑ съшедꙑ сн҃бсе. аште кто сънѣстъ отъ хлѣба сего живъ бѫдетъ въ вѣкъ. хлѣбъ бо иже азъ дамь пльть моѣ естъ. ѭже азъ дамь. за животъ мира
6:52
пьрѣахѫ же сѧ июдеи. междю собоѭ гл҃ѭште. како можето сь дати плъть своѭ ѣсти намъ.
6:53
рече же имъ ис҃. аминъ амн гл҃ѭ вамъ аште не сънѣсте плъти сн҃а !члс[кааго]. и пиете кръве его. живота не имате вь себѣ.
6:54
ѣдꙑ моѭ плъть и пиѩи моѭ кръвь. ꙇматъ живота вѣчънааго. и азъ вьскрѣшѫ и въ послѣдьнии дьнь :: к!ц ::
6:55
плъть бо моѣ истинъно естъ брашъно. ꙇ кръвъ моѣ истинъно естъ пиво ::
6:56
Ѣдꙑ моѭ плътъ и пиѩи моѭ кръвь. вь мьнѣ прѣбꙑваатъ и азъ вь немь.
6:57
ѣкоже посъла мѧ живѫи от҃цъ. ꙇ҅ азъ живѫ отъца ради.
6:58
сь естъ хлѣбъ съшедꙑ сн҃бсе. не ѣкоже ѣсѧ от҃ци ваши манⸯнѫ. ꙇ оумьрѣшѧ. ѣдꙙи хлѣбъ съ живъ бѫдетъ въ вѣкъ.
6:59
си рече на сонъмищи оучѧ въ каперънаоумѣ.
6:60
мъноѕи же слꙑшавъше отъ оученикъ его рѣшѧ. жестоко естъ слово се кто можетъ его слоушати.
6:61
вѣдꙑ же ис҃ъ въ себѣ. ѣко ръпъштѫтъ о семь оученици его. рече имъ сел!вꙑ блазнитъ.
6:62
аще оубо оузьрите сн҃а !чловчскааго въсходѧща идеже бѣ прѣжде.
6:63
дх҃ъ естъ иже живлѣатъ. отъ плъти нѣ польѕѧ никоеѩже. гл҃ꙑ ѩже азъ гл҃ахъ вамъ. дх҃ъ сѫтъ и животъ сѫтъ.
6:64
нъ сѫтъ отъ васъ едини иже не вѣроуѭтъ. вѣдѣаше бо искони ис҃ъ. кто сѫтъ не вѣроуѭштеи. ꙇ кто естъ хотѧи прѣдати и.
6:65
ꙇ гл҃аше сего ради рѣхъ вамъ. ѣко никтоже не можетъ прити къ мьнѣ. аште не бѫдетъ дано емоу отъ оц҃а моего.
6:66
отъ сего мьноѕи отъ оученикъ его идѫ въспѧть. ꙇ к томоу не хождаахѫ съ нимь ::
6:67
Рече же ис҃ъ обѣма на десѧте. еда и вꙑ хоштете ити.
6:68
отъвѣшта емоу симонъ петрь. г҃и къ комоу идемъ. гл҃ꙑ живота вѣчънааго имаши.
6:69
ꙇ мꙑ вѣровахомъ и познахомъ. ѣко тꙑ еси [!хь] сн҃ъ б҃а живааго. :: к!ц ::
6:70
Отъвѣшта имъ ис҃ъ. не азъ ли васъ два на десѧте избърахъ. ꙇ отъ васъ е{динъ}динъ диѣволъ естъ.
6:71
гл҃ааше же июдѫ симонова. ꙇскариота. сь бо хотѣаше прѣдати и. единъ сꙑ отъ обою на десе!т. ::
Претходна глава
Следећа глава