Егда же оувѣдѣ г҃ъ ѣко оуслꙑшашѧ фарисѣи. ѣко ис҃ъ мъножаишѧ оученикꙑ творитъ. ꙇ кръштаатъ неже иоанъ.

а ис҃ъ самъ не кръштааше нъ оученици его.

остави июдеѭ. и иде пакꙑ въ галилеѭ.

достоѣаше же емоу проити скозѣ самариѭ ::

Приде же ис҃ъ въ градъ. самарьскъ. нарицаемꙑ сѵхарь. ꙇскрь вьси ѭже дастъ иѣковъ иосифоу сн҃оу своемоу.

бѣ же тоу стоуденецъ иѣковль. ꙇс҃ же троуждъ сѧ отъ поти. сѣдѣаше тако на стоуденьци. година бѣ ѣко шестаа.

приде жена отъ самариѩ почрѣтъ водꙑ. гл҃а ис҃ъ даждъ ми пити.

оученици бо его ошъли бѣахѫ въ градъ. да брашъна коупѧтъ.

гл҃а же емоу жена самарѣнꙑни. како тꙑ июдеи сꙑ отъ мене пити просиши. женꙑ самарѣнꙑнѧ сѫште. не прикасаѭтъ бо сѧ июдеи самарѣнехъ.

отъвѣшта ис҃ъ и рече еи. аште би вѣдѣла даръ бж҃іи. ꙇ кто естъ гл҃ѧи ти даждь ми пити. тꙑ би просила оу него и далъ ти би водѫ живѫ.

гл҃а емоу жена г҃и ни почръпала имаши. и стоуденецъ естъ глѫбокъ. отъ кѫдѫ оубо имаши водѫ живѫ.

еда тꙑ болеи еси отъца нашего иѣкова. ꙇже дастъ намъ стоуденецъ сь. ꙇ тъ из него питъ и сн҃ве его и скоти его.

отъвѣшта ис҃ъ и рече еи. вьсѣкъ пиѩи отъ водꙑ сеѩ вьжѧждетъ сѧ пакꙑ.

а иже пиетъ отъ водꙑ ѭже азъ дамь емоу. не вьждѧдаатъ сѧ въ вѣкъ.

нъ вода ѭже азъ дамь емоу. бѫдетъ въ немь источьникъ водꙑ. въходѧщѧ въ животъ вѣчънꙑ.

гл҃а къ немоу жена. г҃и даждъ ми сиѭ водѫ. да ни жѧждѫ ни прихождѫ сѣмо почръпатъ.

гл҃а еи ис҃. ꙇди призови мѫжь твои. ꙇ приди сѣмо.

отъвѣшта жена и рече емоу. не имамъ мѫжа. гл҃а еи ис҃ъ. добрѣ рече ѣко мѫжа не имамъ.

пѧть бо мѫжь имѣла еси. ꙇ нꙑнѣ егоже имаши нѣстъ ти мѫжъ. се въ істинѫ рече.

гл҃а емоу жена. г҃и виждѫ ѣко !пркъ еси тꙑ.

отъци наши въ горѣ сеи поклонишѧ сѧ. ꙇ вꙑ гл҃те ѣко въ !емѣ естъ мѣсто ꙇдеже кланѣти сѧ подобаатъ.

гл҃а еи ис҃. жено вѣрѫ ими ми ѣко грѧдетъ година. егда ни въ горѣ сеи ни въ !имѣхъ поклоните сѧ от҃цю.

вꙑ кланѣате сѧ егоже не вѣсте. мꙑ же кланѣемъ сѧ еже вѣмъ. ѣко сп҃сние отъ июдеи естъ.

нъ грѧдетъ година и нꙑнѣ естъ. егда истиньни поклоньници {...} поклонѧтъ сѧ от҃цю. дх҃омь и истиноѭ. ꙇбо отцъ тацѣхъ иштетъ покланѣѭштихъ сѧ емоу.

дх҃ъ естъ б҃ъ. ꙇ иже кланѣатъ сѧ емоу дх҃мь и истиноѭ достоитъ кланѣти сѧ.

гл҃а емоу жена. вѣмь ѣко месиѣ придетъ рекомꙑ !хъ. егда тъ придетъ вьзвѣститъ намъ вьсѣ.

гл҃а еи ис҃. азъ есмъ гл҃ѧи съ тобоѭ.

ꙇ тъгдажде придѫ оученици его. ꙇ чоуждаахѫ сѧ ѣко съ женоѭ гл҃ааше. ꙇ никтоже не рече чесо иштеши. ꙇли что гл҃еши съ неѭ.

остави же водоносъ свои жена. ꙇ иде въ градъ. ꙇ гл҃а чл҃кмъ.

придѣте и видите чл҃ка ꙇ҅же рече ми вьсѣ елико сътворихъ. еда тъ естъ !хъ.

ꙇзидѫ же из града и грѧдѣахѫ къ немоу.

междю же симъ молѣахѫ и оученици его. гл҃ѭще равьви ѣждъ.

онъ же рече къ нимъ. азъ брашъно имамъ ѣсти егоже вꙑ не вѣсте.

гл҃ахѫ же оученици къ себѣ. еда кто принесе емоу ѣсти.

гл҃а имъ ис҃ъ. мое брашъно естъ да творѭ волѭ посълавъшааго мѧ. ꙇ съвръшѫ дѣла его.

не вꙑ ли гл҃ете ѣко еште четꙑри мѣсѧци сѫтъ. ꙇ жѧтва придетъ. се гл҃ѭ вамъ. вьзведѣте очи ваши и видите нивꙑ. ѣко плавꙑ сѫтъ къ жѧтвѣ юже.

ꙇ жьнѧи мъздѫ приемлетъ. ꙇ събираѩи плодъ въ животъ вѣчънꙑ. да и сѣѩи въкоупѣ радоуоутъ сѧ и жьнѧи.

о семь бо естъ слово истовое. ѣко инъ естъ сѣ и҅. ꙇ инъ естъ жьнѧи.

азъ посълахъ вꙑ жѧтъ. ꙇдеже вꙑ ме троудисте сѧ. ꙇни троудишѧ сѧ и вꙑ въ троудꙑ ихъ вьнидете.

отъ града же того мъноѕи вѣровашѧ вь него. отъ самарѣнъ. за слово женѣ съвѣдѣтельствоуѭшти. ѣко рече ми вьсѣ елико сътворихъ.

егда же придѫ самарѣне къ немоу. молѣахѫ и да би прѣбꙑлъ оу нихъ. ꙇ прѣбꙑстъ тоу дъва дьни.

ꙇ мъного паче вѣровашѧ за слово его.

женѣ же гл҃хѫ. ѣко юже не за твоѭ бесѣдѫ вѣроуемъ. сами бо слꙑшахомъ и вѣмъ. ѣко сь естъ въ істинѫ сп҃съ мира !хъ :: к!ц ::

По дъвою же дъноу изиде отъ тѫдоу. и ꙇде въ галилеѭ.

самъ бо ис҃ъ съвѣдѣтельствова ѣко !пркъ въ своемь отъчъствии не иматъ чьсти.

егда же приде въ галилѣѭ. приѩсѧ и галилѣане. вьсѣ видѣвъше елико сътвори въ !ꙇмѣхъ. !ꙇмѣхъ. въ праздьникъ. ꙇ ти бо придѫ въ праздьникъ.

приде же пакꙑ ис҃ въ кана га[ли]л ѫ҅. идеже сътвори отъ водꙑ вино :: :: з!ч :: Бѣ же етеръ цс҃ръ мѫжъ. егоже сн҃ъ болѣаше въ каперьнаоумѣ.

сь слꙑшавъ ѣко ис҃ приде отъ июдеѩ въ галилѣѫ. иде къ немоу и молѣаше и. да сънидетъ и ꙇсцѣлитъ сн҃а его. бѣ бо оумираѩ.

рече же къ немоу ис҃ъ. аште знамении и чюдесъ не видите. не имате вѣрꙑ ѩти.

гл҃а къ немоу цс҃ръ мѫжъ. г҃и съниди прѣжде даже не оумьретъ отрочѧ мое.

гл҃а къ немоу ис҃ъ иди сн҃ъ твои живъ естъ ꙇ вѣрѫ емъ члв҃къ словеси еже рече емоу ис҃ [и]дѣаше.

абие же съходѧщю емоу. се раби его сърѣтѫ и гл҃ѭще. ѣко сн҃ъ ти живъ естъ.

въпраша же годинꙑ отъ нихъ. въ кѫѭ соулѣе емоу бꙑ!с рѣшѧ же емоу ѣко въчера въ годинѫ седмѫѭ остави и огнь

разоумѣ же {о} оц҃ъ ѣко та бѣ година вь нюже рече емоу ис҃ ѣко сн҃ъ твои живъ естъ. ꙇ вѣрова самъ и весь домъ его.

се пакꙑ въторое чюдо сътвори ис҃ъ пришедъ отъ ꙇ҅юдеѩ въ галилѣѭ :: к!ц ::