ꙇ бꙑстъ егда съконьча ис҃ъ словеса си. прѣіде отъ галилеѩ. ꙇ приде въ прѣдѣлꙑ июдеискꙑ. об онъ полъ иоръдана.

ꙇ по немь идѫ народи мъноѕи и исцѣли ѩ тоу ::

Ꙇ пристѫпишѧ къ немоу фарисѣи искоушаѭште и гл҃ѭще. аште достоитъ чл҃коу поустити женѫ своѭ. по вьсѣкои винѣ.

онъ же отъвѣштавъ рече имъ. нѣсте ли чьли. ѣко сътвори и ꙇскони мѫжескъ полъ и женескъ. сътворилъ естъ.

ꙇ рече сего ради оставитъ чл҃къ от҃ца своего и матерь своѭ. ꙇ прилѣпитъ сѧ женѣ своеи. ꙇ бѫдете оба въ плъть единѫ.

тѣмь же юже нѣсте дъва нъ едина плътъ. еже {оу}оубо б҃ъ съчета члв҃къ да не разлѫчаатъ.

гл҃ашѧ емоу что оубо моси заповѣдѣ. дати кънигꙑ распоустънꙑѩ и отъпоустити ѭ.

гл҃а имъ. ѣко моси по жестосръдью вашемоу повелѣ вамъ. отъпоустити женꙑ вашѧ. ꙇскони же не бꙑстъ тако.

!Глѭ же вамъ. ѣко иже аще поуститъ женѫ своѭ. развѣ словесе прѣлюбодѣина. творитъ ѭ прѣлюбꙑ творити. ꙇ҅ женѧи сѧ подъбѣгоѭ. прѣлюбꙑ творитъ.

и гл҃шѧ емоу оученици его. аште тако естъ вина чл҃коу съ женоѭ. оунѣе естъ не женити сѧ.

онъ же рече имъ. не вьси въмѣстѧтъ словесе сего. нъ имъже дано естъ.

сѫтъ бо каженици иже ичрѣва м!рнѣ родишѧ сѧ тако. ꙇ сѫтъ каженици ѩже исказишѧ !члци. ꙇ҅ сѫтъ каженици иже исказишѧ сѧ сами. цс҃рствиѣ ради н!бскааго. могꙑ вьмѣштати да вьмѣститъ ::

Тъгда привѣсѧ къ немоу дѣти да рѫцѣ възложитъ на нѧ. ꙇ помолитъ сѧ. оученици же запрѣтишѧ имъ.

ꙇс҃ же рече имъ. останѣте дѣтии и не браните имъ. прити къ мьнѣ. таковꙑхъ бо е҅стъ цс҃рствие неб҃ское.

ꙇ възложъ на нѧ рѫцѣ отиде отъ тоудѣ ::

Ꙇ се етеръ пристѫпь рече емоу. о҅учителю благꙑ. что благо сътворѭ. да имамъ животъ вѣчънꙑ.

онъ же рече емоу. что мѧ гл҃еши блага. никтоже благъ тъкмо единъ б҃ъ. аште ли хоштеши въ животъ вьнити. съблюди заповѣди.

гл҃а емоу кꙑѩ. ꙇс҃ же рече емоу. еже не оубьеши. не прѣлюбꙑ сътвориши не оукрадеши. не лъжесъвѣдѣтель бѫдеши.

чьти от҃ца и матерь. ꙇ възлюбиши искрьнѣаго своего ѣко самъ сѧ.

гл҃а емоу юноша. вьсѣ си съхранихъ отъ юности мо ѩ҅. чесо есмъ еште не доконьчалъ.

рече емоу ис҃. аште хощеши съвръшенъ бꙑти. ꙇди продаждъ имѣние твое. ꙇ даждъ ништиимъ. ꙇ имѣти имаши съкровиште на неб҃се. ꙇ приди въ слѣдъ мене.

Слꙑшавъ же юноша слово отиде скръбѧ. бѣ бо им ѩ҅ сътѧжаниѣ мънога.

ꙇс҃ же рече къ оученикомъ своимъ. амин гл҃ѭ вамъ. ѣко не о҅удобь вьнидетъ богатъ въ цс҃рествие нб҃ское ::

пакꙑ гл҃ѭ вамъ. ѣко оудобѣе естъ вельбѫдоу. сквозѣ оуши игълинѣ проити. неже богатоу въ цс҃рствие бж҃ие вьнити.

слъша.... {а}въше же оученици дивлѣахѫ сѧ ѕѣло гл҃ѭште. кто оубо можетъ !спн бꙑти.

възьрѣвъ же ис҃ речѧ имъ. отъ члв҃къ се невъзможъно естъ. а отъ б҃а вьсѣ възможъна :: к!ц.

Тъгда отъвѣштавъ петръ рече емоу. г҃и се мꙑ оставихомъ вьсѣ и вь слѣдъ тебе идомъ. что оубо бѫдетъ намъ.

ꙇс҃ рече имъ. аминь гл҃ѭ вамъ. ѣко вꙑ шедъшеи по мънѣ въ пакꙑбꙑтии. егда сѧдетъ сн҃ъ члв҃скꙑ. на прѣстолѣ славꙑ сво ѩ҅. Сѧдете и вꙑ на дъвою на десѧте прѣстолоу. сѫдѧште обѣма на десѧте колѣнома !издраилвма.

ꙇ вьсѣкъ иже оставитъ братриѭ ли сестрꙑ. ли от҃ца ли матерь. ли женѫ ли дѣти. ли села ли храмꙑ. ꙇмене моего ради. съторицеѭ приметъ. ꙇ животъ вѣчънꙑ наслѣдитъ.

мьноѕи же бодѫтъ пръвии послѣдьнии. ꙇ послѣдьнии пръвии ::