ꙇ пристѫпьше фарисѣи и садѵкеи искоушаѭште и. просишѧ знамениѣ с нб҃се. показати имъ.

Онъ же отъвѣщавъ рече имъ. вечеръ сѫщоу гл҃те. ведро чръмъноуетъ сѧ !нбо.

ꙇ ютро дьнесь зименъ. чръмъноуетъ бо сѧ дрѧселоуѩ !нбо. лице оубо нб҃си оумѣете расѫждати. а знамениѣ врѣменемь не можете.

родъ золъ и прѣлюбодѣи. знамениѣ ищетъ. ꙇ знамение не дастъ сѧ имъ. тъкмо знамение ионꙑ пророка. ꙇ оставль ѩ отиде.

ꙇ прѣшедъше оученици его на онъ полъ. забꙑшѧ хлѣбꙑ възѧти.

!Ꙇс же рече имъ. вьнемлѣте и блюдѣте сѧ отъ кваса фарисеиска и садѵкеиска.

они же помꙑшлѣхѫ гл҃ѭще. како хлѣбъ не възѧсомъ.

разоумѣвъ же ис҃ рече. чъто мꙑслите въ себѣ маловѣри. ѣко хлѣбъ не възѧсте.

не оу ли разоумѣсте. ни помьните !д хлѣбъ. пѧти тꙑсѫштъ. ꙇ колико кошъ вьзѧсте.

ни ли !ж хлѣбъ. четꙑремъ тꙑсѫштамъ. ꙇ колико кошъницъ възѧсте.

како не разоумѣете. ѣко не о хлѣбѣхъ вамъ вънь{ꙇ}мати рѣхъ. храните же сѧ отъ кваса фарисеиска и садѵкеиска.

Тъгда разоумѣшѧ ѣко рече храните сѧ. не отъ кваса хлѣбънааго. нъ отъ оучениѣ фарисеиска и садѵкеиска ::

Пришедъ же ис҃ въ странѫ кесариѩ филиповꙑ. въпрашаше оученикꙑ своѩ гл҃ѧ. кого гл҃ѭтъ мѧ члв҃ци сѫшта сн҃а члв҃чскааго.

они же рѣшѧ емоу. ови иоана !крстителѣ. ꙇни же илиѭ. дроуѕии же иеремиѭ. ли единоготъ !пркъ.

гл҃а имъ ис҃. вꙑ же кого мѧ гл҃ете бꙑти.

отъвѣщавъ же симонъ петръ рече. тꙑ еси !хъ сн҃ъ б҃а живааго.

ꙇ отъвѣщавъ ис҃. рече емоу. Блаженъ еси симоне вариjѡна. ѣко плъть и крвъ не ави тебѣ. нъ от҃цъ мои иже естъ нб҃схъ.

ꙇ азъ же тебѣ гл҃ѭ. ѣко тꙑ еси петръ. ꙇ на семь камене съзиждѫ !црквъ моѭ ꙇ врата адова не оудолѣѭтъ еи.

и дамь тебѣ клѧ!ч цс҃рствиѣ неб҃скааго. и еже аще съвѧжеши на земи. бѫдетъ съвѧзано на нбесехъ. ꙇ еже аще раздрѣшиши на земи бѫдетъ раздрѣшено на небесехъ :: к!ц ::

Тъгда запрѣти оученикомъ своимъ. да никомоуже не рекѫтъ. ѣко сь естъ ис҃ъ !хъ.

отъ толѣ начѧтъ ис҃ъ. съказати оученикомъ своимъ. ѣко подобаатъ емоу ити в!лмъ. ꙇ мъного пострадати отъ старецъ. ꙇ архиереи. ꙇ кьнижъникъ. ꙇ оубьеноу бꙑти. и трети дьнь въстати.

ꙇ поемъ і петръ начѧтъ прѣрѣкати емоу гл҃ѧ. милоср҃дъ тꙑ г҃и. не иматъ тебѣ бꙑти се.

онъ же обраштъ сѧ рече петрови. ꙇди за мъноѭ сотоно съблазнъ ми еси. ѣко не мꙑслиши ѣже сѫтъ бж҃иѣ и члч҃скаѣ.

Тъгда ис҃ъ рече оученикомъ своимъ. аще къто хощетъ по мьнѣ ити да отъвръжетъ сѧ себе. ꙇ възъметъ !крстъ свои. ꙇ҅ вь слѣдъ мене грѧдетъ.

ꙇже бо хощетъ дш҃ѫ своѭ сп҃сти погоубитъ ѭ. ꙇ иже погоубитъ дш҃ѫ своѭ мене ради. обрѧштетъ ѭ.

каа полъѕа естъ члв҃коу. аште весь миръ приобрѧщетъ. а дш҃ѫ своѭ отъштетитъ. ли что дастъ члв҃къ. ꙇзмѣнѫ за дш҃ѫ своѭ.

Прити бо иматъ сн҃ъ чловѣчскꙑ. въ славѣ от҃ца своего. съ анђ҃лꙑ ст҃ꙑми. ꙇ тогда въздастъ комоужъдо по дѣломъ своимъ.

аминь гл҃ѭ вамъ. сѫтъ етери отъ съде стоѩштихъ. ꙇже не имѫтъ съмръти въкоусити .доньдеже видѧтъ сн҃ъ члв҃чскꙑ грѧдѫшть въ цс҃рствии своемь ::