Въ то врѣмѧ приде ис҃ъ сквозѣ сѣаниѣ. оученици же его възаалкашѧ сѧ. и начѧсѧ въстръгати класꙑ и ѣсти

фарисѣи же видѣвъше рѣшѧ емоу. се оученици твои творѧтъ. егоже не достоитъ творити въ соботꙑ.

Онъ же рече имъ. нѣсте ли чъли чъто сътвори !двъ егда възаалка самъ. ꙇ сѫщи съ нимь.

како вьниде въ храмъ бж҃ии. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоино емоу бѣ ѣсти. ни сѫщимъ съ нимъ. тъкъмо иереомъ единѣмъ.

ли нѣсте чъли въ законѣ. ѣко въ соботꙑ иереи въ !църкве соботꙑ скврънѧтъ. ꙇ неповиньни сѫтъ.

гл҃ѭ вамъ. ѣко !цркве. ꙇ болеи естъ съде.

аще ли бисте вѣдѣли. чъто естъ милости хоштѫ а не жрътвѣ. николиже оубо бисте осѫдили неповинънꙑхъ.

!гь бо естъ соботѣ сн҃ъ чловѣчскꙑ ::

ꙇ прѣшедъ отъ тѫдѣ ис҃ъ. приде на соньмиште ихъ.

ꙇ се члв҃къ бѣ тоу. рѫкѫ имꙑ соухѫ. ꙇ въпросишѧ и гл҃ѭще. аще достоитъ въ соботѫ цѣлити. да на нь !възглѭтъ.

онъ же рече имъ. кто естъ отъ васъ члв҃къ. ꙇже иматъ овьчѧ едино. ꙇ҅ аще въпадетъ сѧ въ ѣмѫ въ соботѫ. не изьметъ ли его.

кольми оубо лоучеи естъ члв҃къ овьчѧте. тѣмь же достоитъ въ соботѫ добро творити.

тъгда гл҃а !чвкоу. простьри рѫкѫ и простьрѣ. ꙇ оутвръди сѧ цѣла ѣко и дроугаѣ ::

Фарисѣи же ишедъше съвѣтъ сътворишѧ на нь. како и погоубѧтъ.

ꙇс҃ъ же разоумѣвъ отиде отъ тѫдѣ. Ꙇ по немь идѫ народи мьноѕи. ꙇ исцѣли ѩ вьсѧ.

ꙇ запрѣти имъ да не ѣвѣ его сътворѧтъ.

да събѫдетъ сѧ реченое !пркомь исаиемь гл҃щемь.

се отрокъ мои егоже изволихъ. вьзлюбленꙑ мои. на ньже благоизволи дш҃а моѣ. положѫ дх҃ъ мои. на немь. ꙇ сѫдъ ѩзкмь вьзвѣститъ.

не прѣречетъ. ни възъпиетъ. не оуслꙑшитъ никтоже на расп[ѫ]тихъ гласа его.

трьсти съкроушенꙑ не прѣломитъ. ꙇ пръта вънемъша сѧ не оугаситъ. доньдеже вьзведетъ на побѣдѫ сѫдъ.

ꙇ на имѧ его !ѩзци оупъваѭтъ.

Тъгда привѣсѧ къ немоу бѣсънѫѭщь сѧ слѣпъ и нѣмъ и исцѣли и. ѣко слѣпъ і нѣмъ гл҃аше и глѧдаше.

ꙇ дивлѣхѫ сѧ вьси народи гл҃ѭще. еда сь естъ сн҃ъ !двъ

Фарисеи же слꙑшавъше рѣшѧ. сь не изгонитъ бѣсъ. тъкмо о вельзѣволѣ кънѧѕи бѣсъ.

Вѣдꙑ же мꙑсли ихъ рече имъ. вьсѣко !цѣсрство раздѣлъ сѧ на сѧ. запоустѣетъ ꙇ въсѣкъ градъ ли домъ раздѣлъ сѧ на сѧ не станетъ.

ꙇ аще сотона сотонѫ изгонитъ. на сѧ раздѣлилъ сѧ естъ како оубо станетъ цс҃твие его.

ꙇ аште азъ о велъѕѣволѣ изгонѭ бѣсꙑ. сн҃ве ваши о комь изгонѧтъ. Сего ради ти вамъ бѫдѫтъ сѫдиѩ.

аще ли о доусѣ бж҃ии. азъ изгонѭ бѣсꙑ. оубо постиже на васъ цс҃рствие бж҃ие.

ли како можетъ къто вьнити въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтити. аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ тогда домъ его расхꙑтитъ. з!ч.

Ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ. ꙇ иже не събираатъ съ мноѭ растачаатъ.

сего ради гл҃ѭ вамъ вьсѣкъ грѣхъ и хоула отъпоуститъ сѧ чловѣкомъ. а ѣже на дх҃ъ хоула не отъпоуститъ сѧ чл҃кмъ

ꙇ иже колижъдо речетъ слово на сн҃ъ члв҃чскꙑ. отъпоуститъ сѧ емоу. а иже речетъ на дх҃ъ ст҃ꙑ не отъпоуститъ сѧ емоу. ни вь сь вѣкъ ни въ бѫдѫщии.

ли сътворите дрѣво добро и плодъ его добръ. ли сътворите дрѣво зъло и плодъ его золъ отъ плода бо дрѣво познано бѫдетъ.

ꙇштѧдьѣ ехидънова како можете добро гл҃ати зъли сѫще отъ избꙑтъка бо срд҃цоу оуста гл҃ѭтъ.

Добрꙑ члв҃къ отъ добраго съкровишта износитъ добраѣ ꙇ зълꙑ члв҃къ отъ зълааго съкровишта износитъ зъл а҅.

гл҃ѭ же вамъ. ѣко вьсѣко слово праздъно. еже аще рекѫтъ члв҃ци. въздадѧтъ о немь слово. вь день сѫдьнꙑ.

отъ словесъ бо своихъ. оправъдиши сѧ. ꙇ словесꙑ своими сѫдиши си :: к!ц

Тъгда отъвѣщашѧ етери отъ кънижъникъ. ꙇ фарисѣи гл҃ѭще. оучителю хощемъ отъ тебе знамение видѣти ::

Ѡнъ же отъвѣщавъ рече имъ. родъ лѫкавъ и любодѣи знамениѣ ищетъ. ꙇ знамение не дастъ сѧ емоу. тъкмо знамение ионꙑ !прка.

ѣко бо бѣ иона въ чрѣвѣ китовѣ. три дьни и три ношти. тако бѫдетъ сн҃ъ члв҃скꙑ. въ срд҃ци землѧ три дни и три ношти.

мѫжи ниневьђитьстии въстанѫтъ на сѫдъ. съ родомь симь и осѫдѧтꙑи. ѣко покаашѧ сѧ. проповѣдиѭ иониноѭ. ꙇ се болеи ионꙑ сьде.

егда же нечистꙑ дх҃ъ ꙇ҅зидетъ отъ члв҃ка. прѣходитъ скозѣ бездънаа мѣста. ꙇштѧ покоѣ и не обрѣтаатъ.

тъгда речетъ. възвраштѫ сѧ въ храмъ мои. отъ нѭдоуже изидъ. ꙇ пришедъ обрѧштетъ празденъ. по метенъ. оукрашенъ.

тъгда идетъ и поиметъ съ собоѭ седмь инѣхъ дх҃ъ. люштьшь себе. ꙇ въшедъше живѫтъ тоу. ꙇ бѫдѫтъ послѣдьнѣ члв҃ка того горьша пръвꙑхъ. тако бѫдетъ и родоу семоу лѫкавоуемоу ::

Еще емоу глаголѭщоу къ народомъ. се мати и братрьѣ его стоѣхѫ вьнѣ. ꙇскѫштте гл҃ти емоу.

рече же къ немоу единъ. се мати твоѣ и братрьѣ твоѣ вьнѣ стоѩтъ хотѧще гл҃ти къ тебѣ.

онъ же отъвѣштавъ рече къ гл҃ѭштюмоу. къто естъ мати моѣ и кто сѫтъ братриѣ моѣ.

ꙇ простеръ рѫкѫ на оученикꙑ своѩ рече. се мати моѣ и братрьѣ моѣ.

ꙇже бо аще творитъ волѭ от҃ца моего иже естъ на нб҃схъ. тъ братръ мои и сест[р]а и мати естъ.