ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ МАРЪКА
4:1
ꙇ пакꙑ начѧтъ при мори оучити. ꙇ събъра сѧ къ немоу народъ мъногъ. ѣко самъ вьлѣзъ въ корабь сѣдѣаше въ мори. ꙇ вьсъ народъ бѣшѧ при мори на земи.
4:2
ꙇ оучааше ѩ притъчами {ми} мъного. ꙇ гл҃аше имъ въ оучении своемь ::
4:3
слꙑшите :: Се изиде сѣѩи сѣатъ.
4:4
ꙇ бꙑстъ егда сѣаше. ова падѫ на пѫти. ꙇ придѫ птицѧ и позобашѧ ѣ.
4:5
а дроугое паде на каменьнѣемь. ꙇдеже не имѣ землѧ мъногꙑ. ꙇ абье прозѧбе зане не имѣаше глѫбинꙑ земън ѩ҅.
4:6
слъньцоу же въсиѣвъшю присвѧде. ꙇ зане не имѣше корениѣ оусъше.
4:7
ꙇ дро[у]гое паде въ трънии. ꙇ вьзиде тръние и подави е҅. и плода не дастъ.
4:8
ꙇ дроугое паде на земи добрѣ. ꙇ даѣше плодъ въсходѧ и растꙑ. ꙇ приплоди ово три десѧти. ово !м. ово съто.
4:9
ꙇ гл҃аше. имѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ. ::
4:10
е҅гда же бꙑстъ единъ. въпросишѧ и иже бѣахѫ съ нимъ съ обѣма на десѧте притъчѧ.
4:11
ꙇ гл҃аше имъ вамъ естъ дано вѣдѣти таинаа цс҃рствиѣ бж҃иѣ. Ѡнѣмъ же вънѣщънимь въ притъчахъ вьсѣ бꙑваѭтъ.
4:12
да видѧще видѧтъ и не оузьрѧтъ. ꙇ слꙑшѧште слꙑшѧтъ. ꙇ не разоумѣваѭтъ. еда когда обратѧтъ сѧ и отъпоустѧтъ сѧ имъ грѣси.
4:13
ꙇ гл҃а имъ не вѣсте ли притъчѧ с ѩ҅. ꙇ како вьсѧ притъчѧ разоумѣете.
4:14
сѣѩи слово сѣатъ.
4:15
си же сѫтъ ѣже на пѫти. ꙇдеже сѣетъ сѧ слово. ꙇ егда слꙑшѧтъ. абие придетъ сотона. ꙇ отъиметъ слово сѣное въ сръдьцихъ ихъ.
4:16
ꙇ си такожде сѫтъ. ꙇже на каменънꙑхъ сѣеми. ꙇже егда слꙑшѧтъ слово. абие съ радостиѭ приемлѭтъ е҅.
4:17
ꙇ не имѫтъ корене вь себѣ. нъ врѣменьни сѫтъ. по томь же бꙑвъши печали ли гонен ю҅ словесе ради. абие съблажнѣѭтъ сѧ.
4:18
а син сѫтъ сѣанин въ трънии. слꙑшѧштеи слово
4:19
и печали вѣка сего. ꙇ лесть богатьствие и о прочиихъ похоти въходѧштѧ. подавлѣѭтъ слово. ꙇ бес плода бꙑваатъ.
4:20
а си сѫтъ сѣанни на добрѣ земи. ꙇже слъшѧтъ слово и приемлѭтъ е. ꙇ плодѧтъ сѧ. на три десѧти и шесть десѧтъ и съто.
4:21
Ꙇ гл҃аше имъ. еда приходитъ свѣтильникъ. да подъ спѫдомъ положенъ бѫдетъ. ли подъ одромъ. не да ли на свѣштъникъ въз{л}ложѧтꙑ и.
4:22
нѣстъ бо ничътоже таино еже не авитъ сѧ. ни бꙑстъ потаено. нъ да придетъ въ авление.
4:23
ꙇже иматъ оуши слꙑшати да слꙑшитъ.
4:24
ꙇ гл҃аше имъ. блюдѣте сѧ чъто слꙑшите. вь нюже мѣрѫ мѣрите намѣритъ сѧ вамъ. ꙇ приложитъ сѧ вамъ слꙑшѧштиимъ.
4:25
Ꙇже бо аште иматъ дастъ сѧ емоу. а ꙇже не иматъ. ꙇ еже иматъ отъиметъ сѧ отъ него.
4:26
ꙇ гл҃аше тако естъ цѣсарествие бж҃ие. ѣкоже чл҃къ въмѣтаатъ сѣмѧ вь землѭ.
4:27
ꙇ съпитъ. ꙇ въстаатъ ношть и дьнь. ꙇ сѣмѧ прозѧбаатъ. ꙇ растетъ ѣкоже не вѣстъ онъ.
4:28
о себѣ бо землѣ плодитъ сѧ. прѣжде трѣвѫ по томь же класъ. по томъ же и пьшеницѫ въ класѣ.
4:29
егда же созърѣатъ плодъ. абие посълетъ сръпъ. ѣко настоитъ жѧтва ::
4:30
Ꙇ гл҃ше чесомоу оуподобимъ цс҃рствие бж҃ие. ли коеи притъчи. приложимъ е
4:31
ѣко горюшънѣ зрънѣ. еже егда въсѣно бѫдетъ въ землѭ. мьне вьсѣхъ сѣ{...ъ} менъ земънꙑхъ.
4:32
ꙇ егда вьсѣно бѫдетъ въздрастетъ. ꙇ бѫдетъ боле вьсѣхъ зелии. и творитъ вѣтви велиѩ. ѣко мошти подъ сѣниѭ его птица{ца}мъ нб҃скꙑимъ витати.
4:33
ꙇ тацѣми притъчами мъноѕѣми гл҃ше имъ слово. ѣкоже можаахѫ слꙑшати.
4:34
бес притъчѧ же не гл҃аше имъ. единъ же съказаше оученикомъ своꙇмъ вьсѣ ::
4:35
Ꙇ гл҃а имъ въ тъ день вечероу бꙑвъшоу. прѣидѣмъ на онъ полъ.
4:36
ꙇ отъпоуштьше народъ. поѩсѧ и ѣкоже бѣ въ ладии. ꙇ инꙑ же ладиѩ бѣахѫ съ нимь.
4:37
ꙇ бꙑстъ боурѣ вѣтръна велиѣ. влънꙑ же вьливахѫ сѧ въ ладиѭ. ѣко юже погрѧзнѫти хотѣаше.
4:38
ꙇ бѣ самъ на кръмѣ на възглавьници съпѧ. ꙇ възбоудишѧ и. ꙇ гл҃ашѧ емоу оучителю. не родиши ли ѣко погꙑблемь.
4:39
ꙇ въставъ запрѣти вѣтроу. ꙇ рече морю мльчи и оустани. и оулеже вѣтръ и бꙑстъ тишина велиѣ.
4:40
ꙇ҅ рече имъ чъто тако страшиви есте. како не имете вѣрꙑ.
4:41
ꙇ възбоѣшѧ сѧ страхомь велиемь. ꙇ гл҃ахѫ дроугъ къ дроугоу. къто оубо естъ сь. ѣко и вѣтри и море послоушаѭтъ его.
Претходна глава
Следећа глава