ꙇ отъ тѫдоу въставъ приде въ прѣдѣлꙑ июдеискꙑ. по ономоу полоу иоръдана. и придѫ пакꙑ народи къ немоу. ꙇ ѣко имѣ обꙑчаи пакꙑ оучааше ѩ ::

Ꙇ пристѫпьше фарисѣи въпрашаахѫ и. аще достоитъ мѫжю женѫ поуштати. окоушаѭште и.

онъ же отъвѣштавъ рече имъ. что вамъ заповѣдѣ моси.

повелѣ моси кънигꙑ распоустънꙑѩ написати и поустити.

ꙇ отъвѣщавъ ис҃ъ рече имь. по жестосръдию вашемоу написа вамъ заповѣдь сиѭ.

а҅ отъ начѧла съзъданию. мѫжа и женѫ сътворилъ ѣ естъ б҃ъ.

сего ради оставитъ чл҃къ от҃ца своего и матерь. ꙇ прилѣпитъ сѧ къ женѣ своеи.

ꙇ бѫдете оба въ плъть единѫ. тѣмь же юже нѣсте дъва нъ плъть едина.

еже оубо б҃ъ съчеталъ естъ. !чкъ да не разлѫчаатъ ::

ꙇ въ домоу пакꙑ оученици его о семъ въпрашаахѫ и.

ꙇ гл҃а имъ. иже аште поуститъ женѫ своѭ. ꙇ оженитъ сѧ иноѭ прѣлюбꙑ творитъ на нѭ.

ꙇ аште жена поуштъши мѫжа посагнетъ за инъ прѣлюбꙑ творитъ.

ꙇ приношаахѫ къ немоу дѣти. да ѩ коснетъ. оученици же прѣштаахѫ приносѧщиимъ.

видѣвъ же ис҃ъ негодова. ꙇ гл҃а имъ. не дѣите дѣтии приходити къ мьнѣ. ꙇ не браните имъ. тацѣхъ бо естъ цс҃рствие бж҃ие.

амин гл҃ѭ вамъ. ꙇже аште не прииметъ цс҃ртвиѣ бж҃иѣ. ѣко отрочѧ. не иматъ вънити вь не.

ꙇ обемъ ѩ благословлѣаше. възлагаѩ рѫцѣ на нѧ ::

Ꙇ исходѧштю емоу на пѫть приде единъ ꙇ поклонь сѧ емоу на колѣноу въпрашааше и. оучителю благꙑ. что сътворѭ да животъ вѣчънꙑ наслѣдъствоуѭ.

ꙇс҃ же [ре]че емоу что мѧ гл҃ши блага. никтоже благъ тъкъмо единъ б҃ъ.

заповѣди вѣси не прѣлюбъ дѣи. не оуби не оукради. не лъжѧ съвѣдѣтельствоуи. не обиди. чти от҃ца твоего и !мтрь.

онъ же отъвѣщавъ рече емоу. оучителю вьсѣ си съхранихъ отъ юности моеѩ.

ꙇс҃ же възьрѣвъ на нь възлюби и. и рече емоу. единого еси не доконьчалъ. аште хоштеши съвръшенъ бꙑти. ꙇди елико имаши продаждъ и даждъ ништиимъ. ꙇ имѣти имаши съкровиште нб҃се. ꙇ приди ходи въ слѣдъ мене въземъ !крстъ.

онъ же дрѧхлъ бꙑвъ о словеси. отиде скръбѧ. бѣ бо имѣѩ сътѧжаниѣ мънога.

ꙇ възьрѣвъ ис҃ъ гл҃а оученикомъ своимъ. како не оудобь имѫщеи богатъство. въ !црствие бж҃ие вънидѫтъ.

оученици же оужасаахѫ сѧ о словесехъ его. ꙇс҃ же пакꙑ отъвѣштавъ гл҃а имъ чѧда. како не оудобь естъ оупъваѭштимъ на бгатъство. въ !цѣсрствие бж҃ие вьнити.

оудобѣе естъ вельбѫдоу сквозѣ игълинѣ оуши проити. неже богатоу въ цс҃рствие бж҃ие вънити.

они же излиха дивлѣахѫ сѧ гл҃ѭште къ се[б]ѣ. кто можетъ сп҃снъ бꙑти.

и възърѣвъ на нѧ ис҃ъ гл҃а. отъ члв҃къ не възможъно нъ отъ б҃а. вьсѣ бо възможъна отъ б҃а сѫтъ ::

Начѧтъ же петръ гл҃ати емоу. се мꙑ оставихомъ вьсѣ и въ слѣдъ тебе идомъ.

отъвѣштавъ же ꙇс҃ъ рече. аминь гл҃ѭ вамъ. никтоже естъ иже оставитъ домъ. ли братриѭ ли сестрꙑ. ли от҃ца или матерь. ли женѫ ли чѧда ли села ..... мене ради и еванђ҃лиѣ.

аште не иматъ приѩти съторицеѭ въ врѣмѧ се нꙑнѣ домовъ и братриѩ и сестръ. ꙇ от҃ца и матеръ и чѧдъ и селъ. по изгънании. ꙇ вь вѣкъ грѧдѫштии животъ вѣчьнꙑи.

мъноѕи же бѫдѫтъ пръвии послѣдьнии. ꙇ послѣдьнии пръвии.

бѣахѫ же на пѫти въсходѧще !влмъ. ꙇ бѣ варѣѩ ис҃ъ. ꙇ оужасаахѫ сѧ. ꙇ послѣдь грѧдѫште боѣахѫ сѧ ::. Ꙇ поемъ ис҃ъ пакꙑ оба на десѧте. начѧтъ и҅мъ гл҃ти. еже хотѣаше бꙑти емоу.

ѣко се въсходимъ !влмъ. ꙇ сн҃ъ !чкскꙑ прѣданъ бѫдетъ архиереомъ и кънижъникомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съм[р]ъть. ꙇ прѣдадѧтъ і !ѩзкмъ.

ꙇ порѫгаѭтъ сѧ емоу и оубиѭтъ і. и третии день вьскръснетъ ::

ꙇ҅ прѣдъ нимъ идете иѣковъ и [и]оанъ. сꙑна зеведеова гл҃ѭшта емоу. оучителю хоштевѣ да егоже аще просивѣ сътвориши нама.

ꙇс҃ же рече има что хоштета да сътворѭ вама.

она же рѣсте емоу. даждъ нама да единъ о деснѫѭ тебе. и единъ о шюѭ тебе сѧдевѣ въ славѣ твоеи

ис҃ же рече има. не вѣста сѧ чесо просѧшта. можета ли пити чашѫ ѭже азъ пиѭ. ли кръщениемъ имъже азъ кръштаѭ сѧ кръстити сѧ.

она же рѣсте емоу можевѣ. ꙇс҃ же рече има. чашѫ оубо ѭже азъ пиѭ испиета. и кръштениемь имъже азъ кръштаѭ сѧ кръстита сѧ.

а еже сѣсти о деснѫѭ мене и о шюѭѫ. нѣстъ мьнѣ дати. нъ имъже естъ оуготовано.

Ꙇ слꙑшавъше десѧть начѧсѧ негодовати. о иѣковѣ. ꙇ иоанѣ.

ꙇс҃ же призъвавъ ѩ гл҃а имъ. вѣсте ѣко мьнѧштеи сѧ власти !ѩзкꙑ оустоѩтъ имъ. и велици ихъ обладаѭтъ ими.

не такожде же бѫди въ васъ.

нъ иже аште хоштетъ вѧшт и҅ бꙑти въ васъ. да бѫдетъ вамъ слоуга. ꙇ иже аште хощетъ въ васъ бꙑти старѣи. да бѫдетъ вьсѣмъ рабъ.

ꙇбо сн҃ъ члв҃ѣчьскꙑ не приде да послоу[жѧ]тъ емоу нъ послоужитъ. ꙇ дати дш҃ѫ своѭ избавление за мъногꙑ :: к!ц ::

и придѫ въ ерихѫ. ꙇсходѧштю емоу отъ иерихона. ꙇ оученикомъ его. ꙇ народоу мъногоу. сꙑнъ тимеовъ вартимеи. слѣпъ сѣдѣаше при пѫти хлѫб ѩ҅.

ꙇ слꙑшавъ ѣко ис҃ъ назарѣнинъ естъ. начѧтъ зъвати и гл҃ати. сн҃е !двдвъ ис҃ помилоуи мѧ.

ꙇ прѣщаахѫ емоу мъноѕи да оумлъчитъ. онъ же излиха въпиѣше. сн҃е давꙑдовъ помилоуи мѧ.

ꙇ ставъ ис҃ъ рече възг[л]асити и. ꙇ зъваахѫ слѣпъца гл҃ѭште емоу дръзаи. въстани зоветъ тѧ.

онъ же отъвръгъ ризꙑ своѩ въставъ приде къ ис҃ви.

ꙇ отъвѣштавъ гл҃а емоу ис҃ъ. чесомоу хощеши да сътворѭ тебѣ. слѣпецъ же гл҃а емоу. раввоуни да прозьрѭ.

ꙇс҃ же рече емоу. ꙇди вѣра твоѣ сп҃стѧ. и абие прозьрѣ. ꙇ по ис҃ѣ иде въ пѫтъ.