ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ЛОУКꙐ
17:1
Рече же къ оученикомъ не възможъно естъ да не придѫтъ сканъдали. Горе же томоу имьже придѫтъ.
17:2
оунѣе емоу би бꙑло. аште би камень жръновънꙑ възложенъ на вꙑѭ его. ꙇ въвръженъ въ море. неже да сканъдалисаатъ малꙑихъ [сихь] единого ::
17:3
Вьнемлѣте себѣ. аште же съгрѣшитъ {бра} тебѣ братръ твои запрѣти емоу. и аште покаатъ сѧ отъпоусти емоу.
17:4
и аште седморицеѭ дьнемъ съгрѣшитъ въ тѧ. и седморицеѭ дьнемь обратитъ сѧ гл҃ѧ каѭ сѧ. отъпоусти емоу.
17:5
ꙇ рѣшѧ !апли !гви. приложи намъ вѣрѫ.
17:6
рече же г҃ъ. аште бисте имѣли вѣрѫ ѣко зръно горюшьно. гл҃али бисте оубо сѵкаминѣ сеи. вьздери сѧ и въсади сѧ въ море. и послоушала би васъ. ::
17:7
Которꙑи же отъ васъ. рабъ имѣѩ опѭштъ ли пасѫщъ ꙇже пришьдъшю съ села. речетъ абие минѫвъ възлѧѕи.
17:8
нь не речетъ ли емоу. оу[го]товаи чъто вечерѣѭ. ꙇ прѣпоѣсавъ сѧ слоужи ми. доньдеже ѣмь и пиѭ. ꙇ по томь ѣси и пьеши тꙑ.
17:9
е҅да иматъ хвалѫ рабоу томоу. ѣко сътвори повелѣнаа. не мьнѭ
17:10
тако. и вꙑ егда сътворите вьсѣ повелѣнаа вамъ. гл҃ите ѣко раби недостоини есмъ. ѣко еже длъжъни бѣхомъ сътворити сътворихомъ. :: к!ц ::
17:11
Ꙇ бꙑстъ идѫштю емоу въ !имъ. ꙇ тъ прохождааше междю самариеѭ галилѣеѭ ::
17:12
Ꙇ въходѧштю емоу вь единѫ весь. сърѣте и десѧть прокаженъ мѫжъ. ꙇже сташѧ из далече.
17:13
ꙇ ти вьзнѣсѧ гласъ гл҃ѭште. ꙇс҃е наставъниче помилоуи нꙑ.
17:14
ꙇ видѣвъ ѩ рече имъ. шьдьше покажите сѧ иерѣомъ. и бꙑстъ идѫштемъ имь. иштистишѧ сѧ.
17:15
единъ же отъ нихъ видѣвъ ѣко ицѣлѣ. възврати сѧ съ гласомь велиемь славѧ б҃а.
17:16
и паде ницъ на ногоу его. хвалѭ емоу въздаѩ. и тъ бѣ самарѣнинъ.
17:17
отъвѣштавъ же ис҃ъ рече. не десѧть ли ищистишѧ сѧ. да девѧть
17:18
како не обрѣтѫ сѧ. възвраштъше сѧ {сѧ} дати славꙑ б҃оу. тъкъмо иноплеменьникъ сь.
17:19
ꙇ рече емоу въставъ иди вѣра твоѣ сп҃се тѧ :: к!ц ::
17:20
въпрошенъ же бꙑвъ отъ фарисѣи. когда придетъ цс҃рствие бж҃ие. отъвѣшта имъ и рече. не придетъ цс҃рствие бж҃ие съ сѫмьнѣниемь.
17:21
ни рекѫтъ се сьде ли овьде. се бо !ц{ср}срствие бж҃ие вънѫтрьѫдѫ въ васъ естъ.
17:22
рече же къ оученикомъ. придотъ дьние егда въжделѣате единого дьнии сн҃а члв҃скааго видѣти. ꙇ не оузьрите.
17:23
и рекѫтъ вамъ се сьде овъде !хъ. не изидѣте ни поженѣте.
17:24
ѣко бо млънии блисцаѭщи сѧ отъ !подънебескꙑѩ. на подънебескѫѭ свьтитъ сѧ. тако бѫдетъ сн҃ъ !члскꙑ въ день свои.
17:25
прѣжде же подобаатъ емоу мъного пострадати. ꙇ искоушеноу бꙑти отъ рода сего.
17:26
ꙇ ѣкоже бꙑстъ въ дьни ноевꙑ. тако бѫдетъ и въ дьни сн҃а члв҃скааго.
17:27
ѣдѣахѫ пиѣхѫ женѣахѫ сѧ посагахѫ. до негоже дьне вьниде ное въ ковьчегъ. и приде потопъ и погоуби вьсѧ.
17:28
такожде и ѣкоже бꙑстъ вь дьни лотовꙑ. ѣдѣахѫ и пиѣхѫ. коуповаахѫ и продаѣахѫ. саждаахѫ зъдаахѫ.
17:29
вь ньже день изиде лотъ. отъ содомлѣнь. одъжди жюпелъ и огнь съ неб҃се. ꙇ погоуби вьсѧ.
17:30
по томоужде бѫдетъ и день. вь ньже сн҃ъ члв҃чскꙑ ѣвитъ сѧ.
17:31
въ тъ день иже бѫдетъ на кровѣ. ꙇ съсѫди его въ домоу. да не сълазитъ вьзѧтъ ихъ. и иже на селѣ такожде да не възвратитъ сѧ въспѧть.
17:32
Поминаите женѫ лотовѫ.
17:33
и иже аще възиштетъ дш҃ѧ своеѩ. ѭ сп҃сти погоубитъ ѭ. ꙇ иже погоубитъ ѭ живитъ ѭ.
17:34
гл҃ѭ вамъ. въ то ношть бѫдете дъва на ложи единомь. единъ поемлѭтъ а дроугꙑ оставлѣѭтъ.
17:35
бѫдете дьвѣ вькоупѣ мелѭшти. единѫ поемлѭтъ а дроугоуѭ оставлѣѭтъ. дъва бодете на селѣ. единъ поемлѭтъ а дроугꙑ оставлѣѭтъ.
17:36
ꙇ отъвѣштавъше гл҃ашѧ емоу. къде г҃и. онъ же рече имъ. ꙇдеже тѣло тоу орьли сънемлѭтъ сѧ.
Претходна глава
Следећа глава