Ꙇ бꙑстъ егда вьниде ис҃ъ въ домъ единого кънѧѕа фарисѣиска въ соботѫ хлѣба ѣстъ. и ти бѣахѫ назираѭште и.

ꙇ се члв҃къ единъ имꙑ водънꙑи трѫдъ. бѣ прѣдъ нимь.

и отъвѣштавъ рече ис҃ъ рече къ законьникомъ и фарисѣемъ гл҃ѧ. аште достоитъ въ соботꙑ цѣлити. они же оумлъчашѧ.

и приемъ и исцѣли и и отъпоусти и.

и отъвѣштавъ къ нимъ рече. которааго васъ осълъ ли волъ въ стоуденецъ въпадетъ. ꙇ не абие истръгнетъ его. вь день соботънꙑ.

ꙇ не възмогѫ отъвѣштати емоу къ семоу ::

!Глааше же къ зъванъиимъ притъчѫ одръжѧ. како прѣдъсѣданиѣ избираахѫ. гл҃ѧ къ нимь.

егда зъванъ бѫдеши цѣмъ на бракъ. не сѧди на прѣдьнимь мѣстѣ. еда къто чьстьнѣи тебе бѫдетъ зъванꙑхъ.

ꙇ пришедъ зъвавꙑ тѧ и оного речетъ ти. даждъ семоу мѣсто. и тогда начьнеши съ стоудомъ послѣдьнее мѣсто дръжати.

нъ егда зъванъ бѫдеши. шъдъ сѧди на послѣдьниимь мѣстѣ. да егда придетъ зъвавꙑи тѧ. речетъ ти дроуже посѧди вꙑше. тъгда бѫдетъ ти слава прѣдъ сѣдѧштиими съ тобоѭ.

ѣко вьсѣкъ възносѧи сѧ съмѣритъ сѧ. и съмѣрѣѩи сѧ вьзнесетъ сѧ :: к!ц ::

!Глааше же къ зъвавъшюмоу и. егда твориши обѣдъ ли вечерѭ. не зови дроугъ твоихъ. ни братриѩ твоеѩ ни рождениѣ твоего. ни сѫсѣдъ богатъ. еда коли и ти тѧ такожде възовѫтъ. и бѫдетъ ти въздаание.

нъ егда твориши пиръ. зови ништѧѩ маломошти. хромꙑ слѣпꙑ.

ꙇ блаженъ бѫдеши. ѣко не имѫтъ ти чесо въздати ти. въздастъ бо ти сѧ во вьскрѣшение праведънꙑхъ.

Слꙑшавъ же единъ отъ възлежѧштиихъ съ нимъ си рече емоу. блаженъ иже сънѣстъ обѣдъ въ цс҃рствии бж҃ии.

онъ же рече емоу :: !Члвкъ единъ сътвори вечерѭ велиѭ. и зъва мъногꙑ.

и посъла рабъ свои въ годъ вецерѧ. решти зъванꙑмъ грѧдѣте. ѣко о҅уже готова сѫтъ вьсѣ.

ꙇ начѧсѧ въкоупъ отърицати сѧ вьси. пръвꙑ рече емоу. село коупихъ и имамъ нѫждѫ изити и видѣти е. молѭ тѧ имѣи мѧ отърочъна.

и дроугꙑ рече сѫпрѫгъ воловънꙑихъ коупихъ пѧть. и грѧдѫ искоуситъ ихъ. молѭ тѧ имѣи мѧ отърочъна.

и дроугꙑ рече жено поѩсъ и сего ради не могѫ прити.

и пришъдъ рабъ тъ повѣдѣ се !гспдиноу своемоу. тогда разгнѣвавъ сѧ господинъ домоу. рече рабоу своемоу. изиди ѩдро на распѫтиѣ и стъгнꙑ града. ꙇ ништѧѩ и бѣдънꙑѩ и хромꙑѩ и слѣпꙑѩ въведи сѣмо.

ꙇ рече рабъ. г҃и бꙑстъ ѣкоже повелѣ. и еште мѣсто естъ.

и рече г҃ъ рабоу. изиди на пѫти и халѫгꙑ. и оубѣди вьнити. да наплъ{наплъ}нитъ сѧ домъ мои.

гл҃ѭ бо вамъ. ѣко ни единъ же мѫжь тѣхъ зъванꙑхъ. не въкоуситъ моеѩ вечерѧ. мъноѕи бо сѫтъ зъвании мало же избъранꙑхъ :: к!ц ::

Ꙇдѣахѫ же съ нимь народи мъноѕи. и обраштъ сѧ рече къ нимъ.

аште кто грѧдетъ къ мьнѣ. и не възненавидитъ от҃ца своего и матере. и женъи и чѧдъ и братриѩ и сест!ръ. еште же и дш҃ѧ своеѩ. не можетъ мои оученикъ бꙑти.

ꙇ иже не носитъ !крста своего и въ слѣдъ мене грѧдетъ. не можетъ бꙑти мои оученикъ. ::

Къто бо отъ васъ хотѧи стлънъ созъдати. не прѣжде ли сѣдъ раштьтетъ доволъ. аште иматъ иже естъ на съвръшение.

да не егда положитъ основаниѣ. и не можетъ съвръшити. вьси видѧштеи начънѫтъ рѫгати сѧ емоу

гл҃ѭште. ѣко сь члв҃къ начѧтъ зъдати. и не може съвръшити.

ли кꙑи цс҃ръ идꙑ къ иномоу цс҃рю. сънити сѧ на брань. не сѣдъ ли прѣжде. съвѣштаваатъ аште силънъ естъ. съ десѧтиѭ тꙑсѫштъ сърѣсти грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма {тъ}тꙑсѫштама на нь.

аште ли же ни. еште далече емоу сѫштю. молитвѫ посълавъ молитъ сѧ о мирѣ.

Тако оубо вьсѣкъ отъ васъ. иже не отъречетъ сѧ вьсего своего имѣниѣ. не можетъ мои бꙑти оученикъ.

добро естъ солъ. аште же соль обоуѣатъ о чемъ осолитъ сѧ.

Ни вь земи ни въ гнои трѣбѣ естъ. вонъ исꙑплѭтъ ѭ. ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ. :: ::