ꙇ по сихъ же ѣви г҃ъ и ꙇ҅нѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лицемь своимь. вь вьсѣкъ градъ и мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ ити.

гл҃ааше же къ нимъ. жѧтва оубо мънога а дѣлатель мало. молите сѧ оубо гн҃оу жѧтвѣ да изведетъ дѣлателѧ на жѧтвѫ своѭ.

ꙇдѣте се азъ посꙑлаѭ вꙑ. ѣко агньцѧ по срѣдѣ влъкъ.

не носите вълагалишта ни врѣтишта ни сапогъ. ꙇ никогоже на пѫти не цѣлоуите.

вь ньже домъ вънидете колижъдо. пръвѣе гл҃те миръ домоу семоу.

и аште бѫдетъ тоу сн҃ъ мира. почиетъ на немь миръ вашъ. аште ли ни къ вамъ възвратитъ сѧ.

въ томь же домоу прѣбꙑваите ѣдѫште и пиѭште ѣже сѫтъ оу нихъ. достоинъ бо естъ дѣлатель мьздꙑ своеѩ. не прѣходите из домоу въ домъ.

ꙇ въ ньже г[д]радъ колижъдо въходите и приемлѭтъ вꙑ. ѣдите прѣдълагаемаа вамъ.

ꙇ҅ цѣлите недѫжънꙑѩ иже сѫтъ въ немь. ꙇ гл҃ите имъ. приближи сѧ на вꙑ цс҃рствие бж҃ие.

Вь ньже колижъдо градъ въходите ꙇ не приемлѭтъ васъ. ꙇшъдъше на распѫтьѣ его рьцѣте.

ꙇ прахъ прилепъшеи насъ отъ града вашего отътрѧсаемъ вамъ. обаче се вѣдите ѣко приближи сѧ на вꙑ цс҃рствие бж҃ие.

гл҃ѭ же вамъ ѣко содомлѣнемъ отърадьнѣе бѫдетъ въ тъ день. неже градоу томоу.

Горе тебѣ хоразинъ. Горе тебѣ видьсаида. ѣко аште въ тѵрѣ и сидонѣ. бишѧ силꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ ваѭ. древле оубо въ врѣтишти и попелѣ сѣдѧште покаали сѧ бишѧ.

обаче тѵроу и сидоноу отърадьнѣе бѫдетъ на сѫдѣ. неже вама.

Ꙇ тꙑ каперънаоуме до неб҃се възнесꙑи сѧ. до ада низъведеши сѧ ::

Шлоушаѩи васъ мене слоушаатъ. ꙇ отъмѣтаѩи сѧ васъ мене сѧ отъмѣтаатъ. а отъмѣтаѩи сѧ мене отъмѣтаатъ сѧ посълавъшааго мѧ.

Възвратишѧ же сѧ седмь десѧтии. съ радостиѭ {ѭ} гл҃ѭще. г҃и и бѣси [по]виноуѭтъ сѧ намъ о имени твоемь.

рече же имъ видѣхъ сотонѫ ѣко млъниѭ съ небесе падъша ::

Се даѭ вамь власть настѫпати на змиѩ ꙇ скоръпиѩ. ꙇ на вьсѫ силѫ врага. ꙇ ничътоже васъ не врѣдитъ.

обаче о семь не радоуите сѧ ѣко доуси вамъ повиноуѭтъ сѧ. радоуите же сѧ ѣко имена ваша написана сѫтъ нб҃с!хъ ::

Въ тъ часъ възд[р]адова сѧ дх҃омъ ис҃ъ и рече. ꙇсповѣдаѭ ти сѧ !отче г҃и нб҃се и землѧ. ѣко оутаилъ еси се отъ прѣмѫдръ и разоуменъ. ꙇ отъкрꙑ си младеньцемъ. еи отьче ѣко тако бꙑстъ{стъ} благоволение прѣдъ тобоѭ :: к!ц ::

ꙇ обрашть сѧ къ оученикомь рече. вьсѣ мьнѣ прѣдана бꙑшѧ отъ оц҃а моего. ꙇ никтоже не вѣстъ кто естъ сн҃ъ тъкмо отецъ. ꙇ҅ кто естъ от҃цъ ткмо сн҃ъ. ꙇ емоуже аште хощетъ сн҃ъ авити.

и обрашть сѧ къ оученикомь единѣмъ рече. блаженѣ очи видѧштеи ѣже видите.

гл҃ѭ бо вамъ ѣко мъноѕи пророци и цс҃ре въсхотѣшѧ видѣти ѣже вꙑ видите. ꙇ не видѣшѧ. ꙇ слꙑшати ѣже слꙑшасте и не слъша{стѩ}шѧ ::

Ꙇ се законьникъ етеръ въста къ ис҃ви. искоушаѩ и и гл҃ѧ. оучителю что сътворь животъ вѣчънꙑи наслѣдъствоуѭ.

онъ же рече къ немоу. въ законѣ чъто писано естъ како чьтеши.

онъ же отъвѣштавъ рече .възлюбиши г҃а б҃а твоего. отъ вьсего срд҃ца твоего. и вьсеѭ дш҃еѭ твоеѭ. ꙇ вьсеѭ крѣпостиѭ твоеѭ :: ꙇ вьсѣмь помꙑшлениемь твоимь. и искрънѣаго твоего ѣко самъ сѧ.

Рече же емоу правѣ отъвѣшта се твори и живъ бѫдеши.

онъ же хотѧ оправьдити {ти} сѧ самъ. рече къ ис҃ви. ꙇ кто {е}естъ ꙇскрънии мои.

отъвѣштавъ же ис҃ъ рече. чл҃къ единъ съхождааше отъ и҅ема въ ерихѫ. ꙇ въ разбоинꙑкꙑ вьпаде. иже и съблъкъше и. и ѣзвꙑ възложъше отидѫ. оставльше елѣ живъ сѫштъ.

по приключаю же иереи единъ съхождааше потемь тѣмь. ꙇ видѣвъ і мимо иде.

такожде же и левъђиитъ. бꙑвъ{въ} на томь мѣстѣ. пришедъ и видѣвъ і мимо иде.

самарѣнинъ же единъ грѧдꙑ приде надь нь. ꙇ видѣвъ і милоср҃два.

ꙇ пристопь обѧза строупꙑ его възливаѩ олѣи и вино. въсаждъ же и на свои скотъ приведе и въ гостиницѫ. ꙇ прилежа емъ.

ꙇ на оутрьни ишедъ изьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостиньникоу. ꙇ рече емоу прилежи емь. ꙇ еже аште прииждивеши. азъ егда възврашто сѧ въздамь ти.

кто оубо тѣхъ трии искрънии мьнитъ сѧ бꙑти. въпадъшѭоумоу въ разбоиникꙑ.

онъ же рече сътвории милость сь нимь. Рече емоу ис҃ъ иди и тꙑ твори такожде :: кц ::

Бꙑстъ зе ходѧщемъ ꙇмъ ꙇ҅ тъ въниде ис҃ъ въ весь едино. жена едина именемь маръта. приѩтъ і въ домъ свои.

ꙇ сеи бѣ сестра именемъ мариѣ. ѣже и сѣдъши при ногоу ис҃воу слꙑшааше слово его.

ꙇ марта млъвлѣаше о мъноѕѣ слоужъбѣ. ставъши же рече. г҃и не радиши ли ѣко сест[р]а моѣ единѫ мѧ остави слоужити. рьци оубо еи да ми поможетъ.

отъвѣштавъ же рече еи ис҃ъ. марта маръта печеши сѧ и млъвиши о мьнозѣ.

едино же естъ на потрѣбо. мариѣ бо благѫѭ чѧсть избьра. ѣже не отъиметъ сѧ отъ неѩ. ::