ЕВАНГЕЛИЕ ЕЖЕ Ѿ ІОАННА
9:1
Ꙇ мимо идꙑ ис҃ видѣ члв҃а слѣпа. отъ рождъства.
9:2
и въпросишѧ и оученици его гл҃ѭще. оучителю къто съгрѣши. сь ли или родителѣ его. да слѣпъ роди сѧ.
9:3
отъвѣшта ис҃. ни сь съгрѣши ни родителѣ его нъ да авѧтъ сѧ дѣла бж҃иѣ на немъ.
9:4
мьнѣ подобаатъ дѣлати дѣла посълавъшааго мѧ. доньдеже день естъ придетъ ноштъ. егда никтоже не можетъ дѣлати.
9:5
егда въ мирѣ есмъ свѣтъ есмь мироу.
9:6
си рекъ плинѫ на землѭ. ꙇ сътвори {п}брение отъ плиновениѣ. ꙇ помаза емоу очи бръньемь.
9:7
ꙇ рече емоу иди оумꙑи сѧ въ коупѣли силоуамьсцѣ. еже съказаатъ сѧ посъланъ. ꙇдеже и оумꙑ сѧ и приде видѧ.
9:8
сѫсѣди же и иже и бѣахѫ видѣли прѣжде ѣко слѣпъ бѣ. гл҃аахѫ. не сь ли естъ сѣдѧи и просѧ.
9:9
ови гл҃аахѫ ѣко сь естъ. онъ же гл҃ааше ѣко азъ есмъ.
9:10
гл҃аахѫ же емоу. како ти сѧ отврѣсте очи.
9:11
отъвѣшта онъ и рече. члв҃къ нарицаемꙑ ис҃. брьнье сътвори. и помаза очи мои и рече ми. иди въ кѫпѣль силоуамлѭ и оумꙑи сѧ. шедъ же и оумꙑвъ сѧ прозьрѣхъ.
9:12
рѣшѧ же емоу къде тъ естъ. гл҃а не вѣмъ.
9:13
вѣсѧ и къ фарисѣемъ. иже бѣ иногда слѣпъ.
9:14
бѣ же собота егда сътвори брьнье ис҃. и отвръзе емоу очи.
9:15
пакꙑ же въпрашаахѫ и фарисѣи како прозьрѣ. онъ же рече имъ. брьнье положи мьнѣ на очию. и оумꙑхъ сѧ и виждѫ.
9:16
гл҃ахѫ же отъ фарисѣи едини. нѣстъ сь отъ б҃а чл҃къ. ѣко соботꙑ не хранитъ. ови гл҃аахѫ како можетъ чл҃къ грѣшенъ. сица знамениѣ творити. ꙇ распьрѣ бѣ вь нихъ.
9:17
гл҃ашѧ слѣпьцю пакꙑ. тꙑ чъто гл҃еши о немь. ѣко отвръзе очи твои. онъ же рече. ѣко !пркъ естъ.
9:18
не ѩсѧ же вѣрꙑ июдеи о немь. ѣко бѣ слѣпъ и прозьрѣ. доньдеже призъвашѧ родителѣ того прозьрѣвъшааго.
9:19
и въпросишѧ ѣ гл҃ѭште. сь ли естъ сн҃ъ ваю. егоже вꙑ гл҃ете ѣко слѣпъ сѧ роди. како оубо нꙑнѣ видитъ.
9:20
отъвѣштасте же имъ родителѣ его и рѣсте. вѣвѣ ѣко сь естъ сн҃ъ наю. ꙇ ѣко слѣпъ сѧ роди.
9:21
како же нꙑнѣ видитъ не вѣвѣ. ли кто емоу отвръзе очи вѣ не вѣвѣ. самого въпросите. въздрастъ иматъ. самъ о себѣ да гл҃етъ.
9:22
сице рѣсте родителѣ его. ѣко боѣашете сѧ июдеи. юже бо сѧ бѣахѫ съложили июдѣи. да ѣще кто исповѣстъ !ха. о҅тълѫ[ченъ] соньмишта бѫдетъ.
9:23
сего ради родителѣ его рѣсте. ѣко въздрастъ иматъ самого въпросите.
9:24
призъвашѧ же въторицеѭ !чка иже бѣ слѣпъ. ꙇ рѣшѧ емоу даждь славѫ б҃оу. мꙑ вѣмь ѣко чл҃къ сь грѣшенъ естъ.
9:25
отъвѣща же онъ и рече. аште грѣшъникъ естъ не вѣмъ. едино вѣмь ѣко слѣпъ бѣхъ нꙑнѣ же виждѫ.
9:26
Рѣшѧ же емоу пакꙑ. что сътвори тебѣ. како отвръзе очи твои.
9:27
рѣхъ вамъ юже и не слꙑшасте. что хоштете пакꙑ слꙑшати. еда и вꙑ хоштете оученици его бꙑти.
9:28
они же оукоришѧ и и рѣшѧ. тꙑ оученикъ еси того. мꙑ же мосеови есмъ оученици.
9:29
мꙑ вѣмъ ѣко мосѣови гл҃а б҃ъ. сего же не вѣмъ отъ кѫдоу естъ.
9:30
отъвѣшта чл҃къ и рече имъ. о семь бо дивъно естъ. ѣко вꙑ не вѣсте отъ кѫдоу естъ. ꙇ отвръзе очи мои.
9:31
вѣмъ же ѣко грѣ[шь]никъ б҃ъ не послоушаатъ. нъ аште кто !бгочтецъ естъ. и волѭ его сътворитъ того послоушаатъ.
9:32
отъ вѣка нѣстъ слꙑшано. ѣко кто отвръзе очи слѣпоу рожденоу.
9:33
аште не би отъ б҃а бꙑлъ съ. не моглъ би творити ничесоже.
9:34
отъвѣшташѧ и рѣшѧ емоу. въ грѣсѣхъ тꙑ родилъ сѧ еси весь. ꙇ҅ тꙑ ли нꙑ оучиши. ꙇ изгънашѧ и вънъ.
9:35
слꙑша ис҃ ѣко изгънашѧ и вонъ. ꙇ обрѣтъ і рече емоу. тꙑ вѣроуеши ли въ сн҃а бж҃иѣ.
9:36
отъвѣшта онъ и рече. кто естъ г҃и. да вѣрѫ имѫ въ него.
9:37
рече же емоу ис҃. видѣлꙑ и еси. ꙇ гл҃ѧи съ тобоѭ тъ естъ.
9:38
онъ же рече вѣроуѭ г҃и и поклони сѧ емоу :: к!ц ::
9:39
Ꙇ рече ис҃ъ на сѫдъ азъ въ миръ сь придъ. да не видѧштеи видѧтъ. ꙇ видѧштеи слѣпи бѫдѫтъ.
9:40
ꙇ слꙑшашѧ се отъ фа[ри]сѣи сѫщеи съ нимъ. ꙇ рѣшѧ емоу. еда и мꙑ слѣпи есмъ.
9:41
рече же имъ ис҃. аще бисте слѣпи бꙑли. не бисте имѣли грѣха. нꙑнѣ же гл҃ете. ѣко видимъ. и грѣхъ вашъ прѣбꙑваатъ ::