амин амнь гл҃ѭ вамъ. не въход и҅ двьрьми въ дворъ овьч и҅. нъ прѣлазѧ инѫдоу. тъ тать естъ и разбоиникъ.

а въходѧи двьрьми. пастꙑръ естъ овъцамъ.

семоу двьрьникъ отвръзаатъ. ꙇ овъцѧ гласъ его слꙑшатъ. ꙇ своѩ овъцѧ глашаатъ по имени. ꙇ изгонитъ ѩ.

ꙇ егда своѩ овъцѧ ижденетъ. прѣдъ ними ходитъ. ꙇ овъцѧ по немь идѫтъ. ѣко вѣдѧтъ гласъ его.

по тоуждемь же не идѫтъ. нъ бѣжѧтъ отъ него. ѣко не знаѭтъ тоуждиихъ гласа.

сиѭ притъчѫ рече имъ ис҃ они же не разоумѣшѧ чъто бѣшѧ. ѣже гл҃ааше имъ.

рече [же] имъ пакꙑ ис҃. аминь амин гл҃аголѭ вамъ. азъ есмъ двьри овъцамъ.

вьси еликоже ихъ приде прѣжде мене. татие сѫтъ и разбоиници. нъ не послоушашѧ ихъ овъцѧ ::

Азъ есмъ двьри. мъноѭ аште кто вьнидетъ !съпстъ сѧ. и вьнидетъ и изидетъ. ꙇ пажить обрѧщетъ.

тать не приходитъ. нъ да оукрадетъ и оубиетъ и погоубитъ. азъ придъ да живота имѫтъ и лише имѫтъ

азъ есмъ пастꙑрь добрꙑ. пастꙑрь добрꙑ дш҃ѫ своѭ полагаатъ за овьцѧ.

а наимьникъ иже нѣстъ пастꙑрь. емоуже не сѫтъ овъцѧ св ѩ҅ :: видитъ влъка грѧдѫща. ꙇ оставлѣатъ овъцѧ и бѣгаатъ. ꙇ влъкъ расхꙑтитъ ѩ. ꙇ распѫдитъ овъцѧ.

а наемьникъ бѣжитъ. ѣко наемьникъ естъ и не радитъ о овъцахъ.

азъ есмъ пастꙑрь добрꙑ. ꙇ знаѭ моѩ и знаѭтъ мѧ моѩ.

ѣкоже знаатъ мѧ отъцъ. ꙇ азъ знаѭ от҃ца. ꙇ дш҃ѫ моѭ полагаѭ за овъцѧ.

ꙇ инꙑ овъцѧ имамъ. ѩже не сѫтъ отъ двора сего. ꙇ тꙑ ми подобаатъ привести. ꙇ гласъ мои оуслꙑшатъ. ꙇ бѫдетъ едино стадо и единъ пастꙑрь.

Сего ради мѧ от҃цъ любитъ. ѣко азъ полагаѭ дш҃ѫ моѭ. да пакꙑ приимѫ ѭ.

никтоже вьзьметъ еѩ отъ мене. нъ азъ полагаѭ ѭ о҅ себѣ. область имамь положити ѭ. ꙇ҅ область имамъ пакꙑ приѩти ѭ. сиѭ заповѣдь приѩсъ отъ от҃ца моего.

Распьрѣ же бꙑстъ пакꙑ въ іюдеихъ. за словеса си.

гл҃аахѫ же мьноѕи отъ нихъ. бѣсъ иматъ. ꙇ неистовъ естъ. что его послоушаате.

ꙇни гл҃аахѫ. сии гл҃и не сѫтъ бѣсъноуѭштааго сѧ. еда бѣсъ можетъ слѣпомъ очи отврѣсти ::

Бꙑшѧ же тъгда енкениѣ въ !ерслмхь. ꙇ зима бѣ.

ꙇ хождааше ис҃ въ !цркве въ притворѣ соломони.

обидѫ же и июдеи и гл҃аахѫ емоу. доколѣ дш҃ѧ нашѧ вьземлеши аште тꙑ еси !хъ. ръци намъ не обинѫѩ сѧ.

отъвѣшта имъ ис҃. рѣхъ вамъ и не вѣроуоуте. дѣла ѣже азъ творѭ въ імѧ от҃ца моего. та съвѣдѣтельствоуѭтъ о мьнѣ.

нъ вꙑ не вѣроуоуте нѣсте бо отъ овецъ моихъ ѣкоже рѣхъ вамъ. ::

Овъцѧ моѩ гласа моего слоушаѭтъ. и азъ знаѭ ѩ и по мьнѣ грѧдѫтъ.

ꙇ азъ животъ вѣчънꙑи даѭ имъ. ꙇ не погꙑбнѫтъ въ вѣкъ. ꙇ не въсхꙑтитъ ихъ никтоже отъ рѫкꙑ моеѩ.

от҃цъ мои иже дастъ мънѣ. болии вьсѣхъ естъ. ꙇ никтоже не можетъ въсхꙑтити ихъ. отъ рѫкꙑ от҃ца моего.

Азъ и отецъ едино есвѣ.

вьзѧсѧ же пакꙑ камение июдеи да и побиѭтъ.

отъвѣшта имъ ис҃ мънога дѣла добра ѣвихъ [въ] васъ. отъ отъца моего. за кое ихъ дѣло камение на мѧ метете.

отъвѣшташѧ емоу июдеи гл҃ѭште. о добрѣ дѣлѣ не метемъ камениѣ на тѧ. нъ о власфимии. ꙇ ѣко тꙑ члв҃къ сꙑ твориши сѧ самъ б҃ъ.

отъвѣшта имъ ис҃ъ. нѣстъ ли написано въ законѣ вашемъ. ѣко азъ рѣхъ боѕи есте.

аште онꙑ рече богꙑ. къ нимъже бꙑстъ слово бж҃ие. ꙇ не могѫтъ сѧ кьнигꙑ разорити.

егоже от҃цъ ст҃и. и посъла въ миръ. вꙑ гл҃ете ѣко власфимлѣеши. зане рѣхъ ѣко сн҃ъ бж҃ии есмь.

аще не творѭ дѣлъ от҃ца моего. не емлѣте ми вѣрꙑ.

аште ли творѭ. аште и мьнѣ вѣрꙑ не емлете. дѣломъ моимъ вѣрѫ имѣте. да разоумѣате и вѣроуоуте. ѣко въ мънѣ оц҃ъ и азъ въ от҃ци.

ꙇ искаахѫ же его пакꙑ ѩти. ꙇ изиде отъ рѫкъ и҅хъ.

ꙇ иде пакꙑ на онъ полъ иоръдана. на мѣсто иждеже бѣ иоанъ прѣжде кръстѧ. ꙇ прѣбꙑстъ тоу.

ꙇ мъноѕи придѫ къ немоу и гл҃аахѫ. ѣко иоанъ оубо знамениѣ не сътвори. ни единого же. вьсѣ же елико рече иоанъ о семь истина бѣ.

ꙇ мъноѕи вѣровашѧ въ него тоу. ::