Коментари на Постање 43.8

arrow_back
» и҆ рече же і҆ѹ҆́да къ і҆и̑л҃ю ѿц҃ꙋ свое̑мꙋ, пꙋстѝ ѻ҆тро́чища съ мно́ю и҆ въста́вше да и́демъ и҆ да живи бꙋдемъ, а҆ не оу҆́мреⷨ и҆ мы̀ и҆ т҄ы, и҆ вс҄е и҆мѣ́нїе наше «
arrow_forward