Коментари на Постање 42.28

arrow_back
» И҆ рече братїи свое́й, възвраще́но ми еⷵ сребро̀, и҆ с҄е е҆сть въ вре́тищи мое̑мъ· И҆ оу҆жасе́сѧ срⷣце и҆хъ и҆ възмѧто́шасѧ гл҃юще, чт҄о сѐ сътворѝ б҃ъ намъ· «
arrow_forward