Коментари на Постање 22.2

arrow_back
» и҆ рече, поимѝ сн҃а свое̑го възлю́бленнаго, е҆гоⷤ‍ⷷ възлюбѝ и҆саака, і҆ и҆дѝ на землю высо́кꙋ, и҆ възведѝ и҆̀ тамо въ тре́бꙋ, на е҆ди́нꙋ ѿ го́ръ ю́же ти покажꙋ̀· «
arrow_forward