Послѣ двѣ године дана’ види Фараонъ санъ и учини му се стояти при рѣки,
па гле! као да изъ рѣке излазише седамъ крава’ дебелыхъ, да ихъ є лѣпо было видити‚ и пасоше по брегу.
А за тыма изиђоше изъ рѣке другихъ седамъ крава гаднихъ видомъ и мршавыхъ тѣломъ, пакъ пасоше съ кравама по брегу рѣчноме.
И поєдоше седамъ крава’ гадныхъ видомъ и мршавыхъ тѣломъ оне дебеле и лѣпе тѣломъ, па ихъ неста, єръ уђоше у бокове ньихове. Фараонъ се пробуди,
заспи опетъ, и види другій санъ, па гле седамъ влатій излазише изъ єднога стабла особито лѣпыхъ;
а другихъ седамъ влатій танкихъ и омлаћенихъ вѣтромъ израстише за ньима,
пакъ то влаће танко и омлаћено вѣтромъ потроши седамъ влатій избраныхъ и пуныхъ.
Уютру устане Фараонъ, помысли на санъ, и смути му се душа; пакъ пошлѣ и сазове све Толкователѣ Египетске и све мудраце те, и приповѣди имъ Фараонъ санъ свой, али никога не бяше, кой бы Фараону истолковао тай.
А Старѣшина вінарскій рече Фараону говорећи: данасъ ми паде на паметь грѣхъ мой;
Фараонъ се разгнѣви на насъ слуге свое, и бацы насъ у тамницу у дому Архімагіра; мене и старѣшину житарскога.
И видисмо єдне ноћи санъ обоица я и онъ, свакій свой санъ видисмо,
Съ нама бяше тамо младићь Евреанинъ слуга Архімагіровъ; нѣму приповѣдисмо и истолкуе намъ,
и како каза, тако се и случи: я опетъ будемъ у свомъ Старѣшинству, а онай обѣшенъ.
И пошлѣ Фараонъ дозвати Іосифа; и изведу га изъ затвора, обрію га, и измѣну му хальине, па изиће предъ Фараона.
И Фараонъ рекне Іосифу: видіо самъ санъ, а нема тко да ми га истолкуе; за тебе самъ пакъ чуо да се говори, да, кад’ ти се кажу снови, толкуешь ихъ.
А Іосифъ отговоривши Фараону рекне: безъ Бога не казуесе спасеніе Фараону.
И рече Фараонъ Іосифу говорећи: у сну ми се момъ учини да стоимъ на брегу рѣчномъ;
и као изъ рѣке изиђоше’ седамъ крава’ лѣпыхъ видомъ и избраныхъ тѣломъ, те пасоше по брегу.
И гле! другихъ седамъ крава’ рђавыхъ и ружныхъ видомъ и мршавыхъ тѣломъ изиђу изъ рѣке, да ніе было видити у свой земльи Египетской горыхъ отъ ньихъ.
И тыхъ седамъ крава’ худыхъ и мршавыхъ изєдоше седамъ првыхъ крава’ добрыхъ и избраныхъ
те уђоше у утробе ньихове, а не появесе да су сыте‚ и погледати ихъ тако зло бяше као и испрва. Пробудимсе, па опетъ заспимъ,
и видимъ опеть у сну момъ: као седамъ влатій излазише изъ єднога стабла, пуни лѣпи;
а другихъ седамъ влатій изницаху за ньима, танки и вѣтромъ омлаћени;
пакъ тыхъ седамъ влатій танкихъ и вѣтромъ омлаћеныхъ поєдоше оныхъ седамъ влатій лѣпьхъ и пуныхъ. Говоріо самь Толковательма; али не бяше ни єднога да ми истолкуе то.
И рече Іосифъ Фараону: санъ Фараоновъ єданъ є; шта Богъ чини, показао є Фараону.
Седамъ крава’ лѣпыхъ, єсу седамъ година’, и седамъ влатій добрыхъ єсу седамъ година’; єданъ є то санъ Фараоновъ.
И седамъ крава’ мршавыхъ, кое изиђоше послѣ, єсу седамъ година’, и седамъ влатій танкихъ и вѣтромъ омлаћенмхъ єсу седамъ година’, седамъ су година’ глади.
Као што рекохъ Фараону: шта Богъ чини, то показа Фараону.
Ево настою седамъ година’, обилность многа по свой земльи Египетской.
Но послѣ овыхъ наступиће седамъ година’ глади, заборавићесе будуће изобилѣ по цѣломе Египту, и гладь ће уништити землю,
нити ћесе знати за обилѣ на земльи отъ глади, коя ће быти послѣ врло велика.
А дваредъ се появіо Фараону санъ, єръ ће истинито быти слово отъ Бога, и ускориће Богъ учинити то.
Сад’ дакле постарайсе за човѣка мудра и смышлѣна, па га постави надъ земльомъ Египетскомъ,
и нека уреди Фараонъ и постави Мѣстоначелнике по земльи, па да собираю пету часть отъ свію плодова землѣ Египетске за седамъ обилныхъ година’,
и да саберу сваку раану овыхъ идућихъ седамъ добрыхъ година’, и да се сабере пшеница подъ руку Фараонову, раана да се у градовы чува,
пак ће бити сачувана раана земльи за седамъ гладныхъ година’, кое ће быти у земльи Египетской, да не пропадне земля отъ глади.
И угодна буде бесѣда Фараону и свыма служительма нѣговыма;
па рече Фараонъ свыма служительма своима: еда ли ћемо наћи оваквога човѣка, кой има Духа Божія у себи?
И рекне Фараонъ Іосифу: будући є теби показао Богъ та сва, то нема човѣка мудріега и смышлѣніега отъ тебе.
Ты ћешь быти у дому момъ, и уста твоя да слушаю сви люди мои; само престоломъ я ћу быти већій отъ тебе.
И рече Фараонъ Іосифу: ево те данасъ поставлямъ надъ свомъ земльомъ Египетскомъ.
И скине Фараонъ прстенъ съ руке свое, па га метне на руку Іосифову; обуче га у црвену хальину, и метне златну гривну на вратъ нѣговъ; пакъ га посади на своя друга кола, и проповѣда предъ ньимъ Проповѣдникь.
Поставивши га надъ свомъ земльомъ Егинпетскомъ
рече Фараонъ Іосифу: Я Фараонъ; безъ тебе неће руке дићи свое нитко у свой земльи Египетской.
И нарече Фараонъ име Іосифу: Псонтомфанихъ, и даде му Асенету кћерь Петефріа Жреца Иліопольскога за жену.
Іосифу бяше тридесетъ година’, кад’ изиђе предъ Фараона Цара Египетскога. Отишавши испредъ Фараона, прође сву’ землю Египетску.
И за седамъ година’ донесе земля обилну жетву;
а Іосифъ сабере сваку раану крозъ седамъ година’, у коима бяше обилность у земльи Египетской, и саспе раану у градовы, половину раане за градъ, а другу за околине тога саспе.
И сабере Іосифъ пшеницу врло многу као песакъ морскій, докъ не могоше већь брояти, єръ безъ броя бяше.
У Іосифа быше два сына пре нег’ што дођоше седамъ гладныхъ година’, кое му є родила Асенета, кћи Петефріе Жреца Иліопольскога.
Првенцу надѣне Іосифъ име Манассіа, говорећи: учини Богъ, те заборавихъ сва страданя моя и сва, коя су отца мога.
А другоме надѣне име Єфраимъ, говорећи: увелича ме Богъ у земльи пониженя мога.
И прође седамъ обилныхъ година’, кое быше у земльи Египетской;
па почну долазити седамъ година’ гладныхъ, као што каза Іосифъ, па поста гладь по свой земльи, а по у земльи Египетской бяше хлѣба.
Сва земля Египетска огладни, па повика народъ Фараону за хлѣбъ. А Фараонъ рече свыма Египтянма: идите къ Іосифу, па што вамъ онъ рекне, то радите.
Гладь буде на лицу све землѣ; а Іосифъ отвори све житнице, и продаваше свыма Египтянма;
а и са свію страна’ долазаху у Египетъ къ Іосифу куповати; єръ притисну гладь сву землю.
Post duos annos vidit Pharao somnium. Putabat se stare super fluvium,
de quo ascendebant septem boves, pulchræ et crassæ nimis: et pascebantur in locis palustribus.
Aliæ quoque septem emergebant de flumine, fœdæ confectæque macie: et pascebantur in ipsa amnis ripa in locis virentibus:
devoraveruntque eas, quarum mira species et habitudo corporum erat. Expergefactus Pharao,
rursum dormivit, et vidit alterum somnium: septem spicæ pullulabant in culmo uno plenæ atque formosæ:
aliæ quoque totidem spicæ tenues, et percussæ uredine oriebantur,
devorantes omnium priorum pulchritudinem. Evigilans Pharao post quietem,
et facto mane, pavore perterritus, misit ad omnes conjectores Ægypti, cunctosque sapientes, et accersitis narravit somnium, nec erat qui interpretaretur.
Tunc demum reminiscens pincernarum magister, ait: Confiteor peccatum meum:
iratus rex servis suis, me et magistrum pistorum retrudi jussit in carcerem principis militum:
ubi una nocte uterque vidimus somnium præsagum futurorum.
Erat ibi puer hebræus, ejusdem ducis militum famulus: cui narrantes somnia,
audivimus quidquid postea rei probavit eventus ; ego enim redditus sum officio meo, et ille suspensus est in cruce.
Protinus ad regis imperium eductum de carcere Joseph totonderunt: ac veste mutata obtulerunt ei.
Cui ille ait: Vidi somnia, nec est qui edisserat: quæ audivi te sapientissime conjicere.
Respondit Joseph: Absque me Deus respondebit prospera Pharaoni.
Narravit ergo Pharao quod viderat: Putabam me stare super ripam fluminis,
et septem boves de amne conscendere, pulchras nimis, et obesis carnibus: quæ in pastu paludis virecta carpebant.
Et ecce, has sequebantur aliæ septem boves, in tantum deformes et macilentæ, ut numquam tales in terra Ægypti viderim:
quæ, devoratis et consumptis prioribus,
nullum saturitatis dedere vestigium: sed simili macie et squalore torpebant. Evigilans, rursus sopore depressus,
vidi somnium. Septem spicæ pullulabant in culmo uno plenæ atque pulcherrimæ.
Aliæ quoque septem tenues et percussæ uredine, oriebantur e stipula:
quæ priorum pulchritudinem devoraverunt. Narravi conjectoribus somnium, et nemo est qui edisserat.
Respondit Joseph: Somnium regis unum est: quæ facturus est Deus, ostendit Pharaoni.
Septem boves pulchræ, et septem spicæ plenæ, septem ubertatis anni sunt: eamdemque vim somnii comprehendunt.
Septem quoque boves tenues atque macilentæ, quæ ascenderunt post eas, et septem spicæ tenues, et vento urente percussæ, septem anni venturæ sunt famis.
Qui hoc ordine complebuntur:
ecce septem anni venient fertilitatis magnæ in universa terra Ægypti,
quos sequentur septem anni alii tantæ sterilitatis, ut oblivioni tradatur cuncta retro abundantia: consumptura est enim fames omnem terram,
et ubertatis magnitudinem perditura est inopiæ magnitudo.
Quod autem vidisti secundo ad eamdem rem pertinens somnium: firmitatis indicium est, eo quod fiat sermo Dei, et velocius impleatur.
Nunc ergo provideat rex virum sapientem et industrium, et præficiat eum terræ Ægypti:
qui constituat præpositos per cunctas regiones: et quintam partem fructuum per septem annos fertilitatis,
qui jam nunc futuri sunt, congreget in horrea: et omne frumentum sub Pharaonis potestate condatur, serveturque in urbibus.
Et præparetur futuræ septem annorum fami, quæ oppressura est Ægyptum, et non consumetur terra inopia.
Placuit Pharaoni consilium et cunctis ministris ejus:
locutusque est ad eos: Num invenire poterimus talem virum, qui spiritu Dei plenus sit?
Dixit ergo ad Joseph: Quia ostendit tibi Deus omnia quæ locutus es, numquid sapientiorem et consimilem tui invenire potero?
Tu eris super domum meam, et ad tui oris imperium cunctus populus obediet: uno tantum regni solio te præcedam.
Dixitque rursus Pharao ad Joseph: Ecce, constitui te super universam terram Ægypti.
Tulitque annulum de manu sua, et dedit eum in manu ejus: vestivitque eum stola byssina, et collo torquem auream circumposuit.
Fecitque eum ascendere super currum suum secundum, clamante præcone, ut omnes coram eo genu flecterent, et præpositum esse scirent universæ terræ Ægypti.
Dixit quoque rex ad Joseph: Ego sum Pharao: absque tuo imperio non movebit quisquam manum aut pedem in omni terra Ægypti.
Vertitque nomen ejus, et vocavit eum, lingua ægyptiaca, Salvatorem mundi. Deditque illi uxorem Aseneth filiam Putiphare sacerdotis Heliopoleos. Egressus est itaque Joseph ad terram Ægypti
(triginta autem annorum erat quando stetit in conspectu regis Pharaonis), et circuivit omnes regiones Ægypti.
Venitque fertilitas septem annorum: et in manipulos redactæ segetes congregatæ sunt in horrea Ægypti.
Omnis etiam frugum abundantia in singulis urbibus condita est.
Tantaque fuit abundantia tritici, ut arenæ maris coæquaretur, et copia mensuram excederet.
Nati sunt autem Joseph filii duo antequam veniret fames: quos peperit ei Aseneth filia Putiphare sacerdotis Heliopoleos.
Vocavitque nomen primogeniti Manasses, dicens: Oblivisci me fecit Deus omnium laborum meorum, et domus patris mei.
Nomen quoque secundi appellavit Ephraim, dicens: Crescere me fecit Deus in terra paupertatis meæ.
Igitur transactis septem ubertatis annis, qui fuerant in Ægypto,
cœperunt venire septem anni inopiæ, quos prædixerat Joseph: et in universo orbe fames prævaluit, in cuncta autem terra Ægypti panis erat.
Qua esuriente, clamavit populus ad Pharaonem, alimenta petens. Quibus ille respondit: Ite ad Joseph: et quidquid ipse vobis dixerit, facite.
Crescebat autem quotidie fames in omni terra: aperuitque Joseph universa horrea, et vendebat Ægyptiis: nam et illos oppresserat fames.
Omnesque provinciæ veniebant in Ægyptum, ut emerent escas, et malum inopiæ temperarent.