Іаковъ погледи очима своима, и види, па гле! Исавъ братъ нѣговъ иде, и четыри стотине людій съ ньимъ. И раздѣли Іаковъ дѣцу Ліи и Рахильи и двѣма служкиняма;
пакъ обѣ служкинѣ и сынове ньихове напредъ, а Лію и дѣцу нѣну острагъ, и Рахилю и Іосифа найпослѣ.
Самъ пакъ изиђе найпре предъ ньима, и поклонисе до землѣ седамъ путій, докъ се приближи къ брату своме.
А Исавъ му притрчи на сусрѣтъ, загрли га, падне му око’ врата, полюби га, па се заплачу обоица.
Исавъ погледи, види жене и дѣцу, и рече: тко су ти ови? а онъ рече: дѣца, коима є помиловао Богъ слугу твога.
И приступише служкинѣ и дѣца ньихова, и поклонишесе;
приступи и Ліа съ дѣцомъ своіомъ, и поклонишесе; а послѣ тога приступе Рахиля и Іосифъ, па се поклонише.
И рече: шта су ти ова, те све чете, кое срѣтохъ, а онъ рече: да придобые слуга твой наклоность предъ тобомъ, Господине!
А Исавъ рече: има у мене много, брате! задржи ты теби твоя.
И рече Іаковъ: ако самь придобіо наклоность предъ тобомъ, прими поклоне изъ моихъ руку’; тога ради видихъ лице твое, као кад’ бы тко видіо лице Божіе; и буди ми благонаклонѣнъ.
Прими благословъ мой, кой самь ти донео; єрбо ме помилова Богъ, те имамъ свега; и принуди га узети.
И рече: устаймо да идемо управо.
А онъ му рече: Господинъ мой зна, да су ми дѣца млађана, овцы пакъ и говеда теретна су у мене; ако дакле потерамъ ихъ єданъ данъ хитно, угинуће ми сва марва.
Нека иде Господинъ мой предамномъ, я ћу пакъ снажитисе на путу полаганымъ ходомъ моимъ, кой ми предстои, и како узмогу дѣца, докъ дођемъ къ Господину моме у Сіиръ.
И рече Исавъ: оставићу съ тобомъ отъ людій кои су са мномъ; а онъ рече: зашто то? доста є, да самь нашао благоволѣнѣ предъ тобомъ, Господине!
И повратисе Исавъ тай данъ путемъ своимъ у Сіиръ.
А Іаковъ отиде у колебе, начини ту себи собе, и марви своіой склопи наслоне, па зато надѣне име мѣсту томе: Колебе.
И дође Іаковъ у Салімъ градъ Сікімскій, кой є у земльи Ханаанской, дошавши изъ Месопотаміе Сирске; па стане предъ градомъ,
па купи часть селишта, и начини ту себи кућу, отъ Еммора отца Сихемова, за сто яганяца;
подигне тамо жертвеникъ, и призове Бога Ісраилѣва.
Elevans autem Jacob oculos suos, vidit venientem Esau, et cum eo quadringentos viros: divisitque filios Liæ et Rachel, ambarumque famularum:
et posuit utramque ancillam, et liberos earum, in principio: Liam vero, et filios ejus, in secundo loco: Rachel autem et Joseph novissimos.
Et ipse progrediens adoravit pronus in terram septies, donec appropinquaret frater ejus.
Currens itaque Esau obviam fratri suo, amplexatus est eum: stringensque collum ejus, et osculans flevit.
Levatisque oculis, vidit mulieres et parvulos earum, et ait: Quid sibi volunt isti? et si ad te pertinent? Respondit: Parvuli sunt quos donavit mihi Deus servo tuo.
Et appropinquantes ancillæ et filii earum, incurvati sunt.
Accessit quoque Lia cum pueris suis: et cum similiter adorassent, extremi Joseph et Rachel adoraverunt.
Dixitque Esau: Quænam sunt istæ turmæ quas obviam habui? Respondit: Ut invenirem gratiam coram domino meo.
At ille ait: Habeo plurima, frater mi, sint tua tibi.
Dixitque Jacob: Noli ita, obsecro: sed si inveni gratiam in oculis tuis, accipe munusculum de manibus meis. Sic enim vidi faciem tuam, quasi viderim vultum Dei: esto mihi propitius,
et suscipe benedictionem quam attuli tibi, et quam donavit mihi Deus tribuens omnia. Vix fratre compellente, suscipiens,
ait: Gradiamur simul, eroque socius itineris tui.
Dixitque Jacob: Nosti, domine mi, quod parvulos habeam teneros, et oves, et boves fœtas mecum: quas si plus in ambulando fecero laborare, morientur una die cuncti greges.
Præcedat dominus meus ante servum suum: et ego sequar paulatim vestigia ejus, sicut videro parvulos meos posse, donec veniam ad dominum meum in Seir.
Respondit Esau: Oro te, ut de populo qui mecum est, saltem socri remaneant viæ tuæ. Non est, inquit, necesse: hoc uno tantum indigeo, ut inveniam gratiam in conspectu tuo, domine mi.
Reversus est itaque illo die Esau itinere quo venerat in Seir.
Et Jacob venit in Socoth: ubi ædificata domo et fixis tentoriis appellavit nomen loci illius Socoth, id est, Tabernacula.
Transivitque in Salem urbem Sichimorum, quæ est in terra Chanaan, postquam reversus est de Mesopotamia Syriæ: et habitavit juxta oppidum.
Emitque partem agri, in qua fixerat tabernacula, a filiis Hemor patris Sichem centum agnis.
Et erecto ibi altari, invocavit super illud fortissimum Deum Israël.