32.1
32.2
32.3
32.4
32.5
32.6
32.7
32.8
32.9
32.10
32.11
32.12
32.13
32.14
32.15
32.16
32.17
32.18
32.19
32.20
32.21
32.22
32.23
32.24
32.25
32.26
32.27
32.28
32.29
32.30
32.31
32.32
Црквенословенски (Јел.) Црквенословенски (Ост.) Црк-слв. (Парим. XII-XII в.) Српски (Атанацковић) Српски (Даничић 1865) Грчки (Ралфс) Латински (Tremellius) Латински (Vulgata Clem.) Латински (Nova Vulgata) Јеврејски (Мас.) Сирски (Пешита)
close
Иа́ковъ и҆де на сво́и пꙋть, възрѣвъ и҆ ви́дѣ полкы бж҃їѧ вополъчи́шасѧ, и҆ срѣто́ша а҆гг҃ли бж҃їи·
Рече же і҆а́ков̾ е҆гда и҆̀ видѣ плък̾ бж҃їи с҄и, и҆ прозва̀ и҆мѧ мѣстꙋ томꙋ по́лкы·
Посла́ же і҆а́ковъ послы̀ преⷣ собо́ю, къ і҆са́вꙋ бра́тꙋ свое̑мꙋ въ зе́млю си́ръ, въ село̀ е҆до́мъ,
и҆ заповѣ́да иⷨ гл҃ѧ· Тако рецѣте гдⷵнꙋ мое̑мꙋ і҆са́вꙋ, тако гл҃етъ ра́бъ твои і҆а́ковъ, оу҆ лава́на ѻ҆битахъ и҆ оу҆меⷣлѣхъ досе́лѣ.
быша м҄и воло́ве и҆ ѻ҆слы̀. і҆ ѻ҆вца рабы̀ и҆ рабы́нѧ, и҆ послаⷯ повѣ́дати гдⷵнꙋ мое̑мꙋ і҆савꙋ, даб҄ы ѻ҆брѣ́лъ рабъ твои блгⷣть предъ тобо́ю·
И҆ въз̾врати́шасѧ послы̀ къ і҆а́ковꙋ гл҃ще, ходихомъ къ братꙋ твое̑мꙋ і҆савꙋ. и҆ самъ и҆детъ противꙋ тебѣ, и҆ у҃ мꙋжъ с нимъ·
Ѹ҆боѧ́ же сѧ і҆а́ковъ ѕѣло, и҆ въ недоѹ҆мїи бысть, и҆ разлꙋчѝ че́лѧдь свою говѧ́да ѻ҆вцы, и҆ вельблю́ды на дв҄а плъка·
И҆ рече і҆а́ковъ а҆ще прїидетъ і҆са́въ на е҆ді́н̾ по́лкъ, і҆ и҆съсѣчетъ и҆̀. бꙋ́детъ вторыи по́лкъ въ спⷵнїи҆̀·
Рече же і҆а́ковъ б҃ъ ѿц҃а мое̑го а҆враа́ма, и҆ б҃ъ ѿц҃а мое̑го і҆саа́ка и҆ г҃и бж҃е е҆же гл҃авыи мн҄ѣ, и҆дѝ въ зе́млю рожде́нїѧ твое̑го и҆ бл҃га т҄ѧ сътворю,
довлѣе̑тъ ми ѿ всеѧ́ правды̀, и҆ ѿ всеѧ̀ и҆стины, ю҆́же сътворѝ рабꙋ свое̑мꙋ. Съ жезлоⷨ бо симъ преи̑дохъ і҆ѻ҆рданъ сїй, нн҃ѣ же бѣхъ въ дв҄а по́лка,
и҆зба́ви мѧ ѿ рꙋкꙋ брата мое̑го і҆са́ва ꙗ҆́ко бою́сѧ е҆го, е҆гда пришедъ оу҆бие̑тъ м҄ѧ, и҆ мт҃ри с чады·
А҆ т҄ы рече до́брѣ бл҃га тѧ сътворю̀, и҆ поставлю сѣмѧ твоѐ ꙗ҆ко пѣсо́къ морскїи и҆же сѧ не и҆зо́чтетъ ѿ мно́жества.
И҆ спа т҄ꙋ тоѝ нощи, и҆ вꙁ̑ѧ даръ ѿ него́же и҆мый в рꙋцѣ сво́и, и҆ посла і҆савꙋ братꙋ свое̑мꙋ,
ко́зъ, с҃, и҆ ко́зловъ, к҃, ѻ҆ве́цъ, с҃, и҆ ѻ҆венъ, к҃,
вельблю́довъ дойныхъ со жребѧты и҆хъ, л҃, воло́въ, м҃. бы́къ, і҃ и҆ ѻ҆слицъ, к҃, жребе́цъ и҆хъ, і҃,
и҆ и҆ дасть и҆̀ в рꙋцѣ рабо́мъ свои̑мъ кое̑ждо стадо кромѣ· И҆ рече рабо́мъ свои̑мъ и҆дѣте предо мно́ю и҆ межда сътвори́те междꙋ̀ ста́домъ, и҆ стадомъ·
И҆ запо́вѣда старѣ́ишемꙋ гл҃ѧ, а҆ще ли т҄ѧ братъ мо́и срѧ́щетъ, и҆ а҆ще въпрошаеⷮ т҄ѧ гл҃ѧ. чи́и е҆си, и҆л҄и камо и́деши, и҆ чїѐ с҄е и҆же предъ тобо́ю и҆детъ,
рцы е҆мꙋ раба̀ твое̑го і҆акова да́ръ, посла̀ гдⷵнꙋ свое̑мꙋ і҆са́вꙋ, и҆ с҄е самъ за нами и҆детъ·
И҆ заповѣ́да пр́ъвомꙋ второ́мꙋ и҆ тре́тїемꙋ и҆ всѣмъ пред̾и̑дꙋщимъ и҆ заднимъ. И҆ рече по семꙋ̀ словесѝ гл҃ете і҆савꙋ, е҆гда дости́жеⷮ в҄ы
гл҃ите, се̑ рабъ твои і҆а́ковъ и҆детъ за на́ми, вѣща оу҆бо оу҆крощꙋ̀ лице е҆го, да́ромъ мои̑мъ, преⷣидꙋщиⷨ ̑ е҆го и҆ по сеⷨ оу҆зрю лице е҆го и҆ да прїиметъ лице моѐ лице е҆го·
И҆ преⷣи̑дѧ́ше даръ преⷣ ни́мъ са́м же лежа тоѝ нощи въ полцѣ·
Въста́в же то́ѝ нощи поѧ̀ ѻ҆б҄ѣ женѣ своѝ. и҆ ѻ҆б҄ѣ рабы́ни. и҆ ѻ҆ а҃і, сн҃въ свои̑хъ, и҆ преи́де бро́дъ ѧ҆во́ѳъ,
и҆ пои́мъ ѧ҆̀ минꙋ̀ водоте́чь, и҆ преведѐ вс҄е своѐ·
ѻ҆ста же і҆а́ковъ е҆ді́нъ, и҆ борѧ́шесѧ с ниⷨ мꙋжъ до оу҆трїѧ·
Ви́дѣв же ꙗ҆́ко не мо́жетъ противꙋ е҆мꙋ, и҆ принѧ́сѧ въ стъгна е҆го. и҆ оу҆те́рпе пресѣча стъгна і҆а́ковлѧ̀, е҆гда̀ борѧ́шесѧ с нимъ·
Рече же е҆мꙋ пꙋстѝ м҄ѧ възы́де б҄о свѣтъ, се́й же рече не пꙋщꙋ̀ тебе, а҆́ще не блⷵви́ши мене.
и҆ рече е҆мꙋ ка́ко ти и҆́мѧ е҆сть, се́й же рече і҆аковъ·
Рече же е҆мꙋ николи́же не прозове́тсѧ и҆́мѧ твоѐ і҆а́ковъ, н҄о і҆ил҃ь бꙋ́детъ и҆́мѧ твоѐ, понеже оу҆крѣпи́сѧ съ бг҃омъ, и҆ съ чл҃кы же си́ленъ бꙋ́деши·
Въпроша́ше же і҆а́ковъ и҆ рече, повѣ́ждь ми и҆́мѧ твоѐ, и҆ реⷱ‍҇ въскꙋ́ю въпраша́еши и҆́мени мое̑го. чю́дно б҄о е҆сть· И҆ блⷵви е҆го т҄ꙋ,
и҆ прозва і҆а́ковъ и҆́мѧ мѣстꙋ томꙋ̀ ѻ҆бразъ бж҃їи· Ви́дѣхъ б҄о б҃а лицеⷨ къ лицꙋ̀, и҆ сп҃се́ ми сѧ дш҃а моа̀.
и҆ възы́иде сл҃нце е҆гда̀ ѿиде ѻ҆́браⷥ бж҃їи· Се́й же похрама стъгномъ свои̑мъ
сего̀ ради не и҆́мꙋть ꙗ҆сти сн҃ве і҆и҃левы жилы, ꙗ҆́коже оу҆тръпѣ въ пресѣченїи҆̀ стъгна е҆го и҆ до дн҃ешнего дн҃и, того̀ ради и҆же пресѣче́ны жилы стегна е҆го, и҆ оу҆терпѣ·
Црквенословенски (Јел.) Црквенословенски (Ост.) Црк-слв. (Парим. XII-XII в.) Српски (Атанацковић) Српски (Даничић 1865) Грчки (Ралфс) Латински (Tremellius) Латински (Vulgata Clem.) Латински (Nova Vulgata) Јеврејски (Мас.) Сирски (Пешита)
close
Laban vero de nocte consur gens osculatus est filios et fi lias suas et benedixit illis reversusque est in locum suum.
Iacob quoque abiit itinere, quo coeperat, fueruntque ei obviam angeli Dei.
Quos cum vidisset, ait: " Castra Dei sunt haec "; et appellavit nomen loci illius Mahanaim (id est Castra).
Misit autem nuntios ante se ad Esau fratrem suum in terram Seir, in regionem Edom.
Praecepitque eis dicens: " Sic loquimini domino meo Esau: Haec dicit servus tuus Iacob: Apud Laban peregrinatus sum et fui usque in praesentem diem.
Habeo boves et asinos, oves et servos atque ancillas; mittoque nunc legationem ad dominum meum, ut inveniam gratiam in conspectu tuo ".
Reversique sunt nuntii ad Iacob dicentes: " Venimus ad Esau fratrem tuum, et ecce properat in occursum tibi cum quadringentis viris ".
Timuit Iacob valde et perterritus divisit populum, qui secum erat, greges quoque et oves et boves et camelos in duas turmas
dicens: " Si venerit Esau ad unam turmam et percusserit eam, alia turma, quae reliqua est, salvabitur ".
Dixitque Iacob: " Deus patris mei Abraham et Deus patris mei Isaac, Domine, qui dixisti mihi: "Revertere in terram tuam et in locum nativitatis tuae, et benefaciam tibi",
minor sum cunctis miserationibus et cuncta veritate, quam explesti servo tuo. In baculo meo transivi Iordanem istum et nunc cum duabus turmis regredior.
Erue me de manu fratris mei, de manu Esau, quia valde eum timeo; ne forte veniens percutiat matrem cum filiis.
Tu locutus es quod bene mihi faceres et dilatares semen meum sicut arenam maris, quae prae multitudine numerari non potest ".
Mansit ibi nocte illa et sumpsit de his, quae habebat, munera Esau fratri suo:
capras ducentas, hircos viginti, oves ducentas et arietes viginti,
camelos fetas cum pullis suis triginta, vaccas quadraginta et tauros decem, asinas viginti et pullos earum decem.
Et misit per manus servorum suorum singulos seorsum greges dixitque pueris suis: " Antecedite me, et sit spatium inter gregem et gregem ".
Et praecepit priori dicens: " Si obvium habueris Esau fratrem meum, et interrogaverit te: "Cuius es?" et "Quo vadis?" et "Cuius sunt ista, quae sequeris?",
respondebis: Servi tui Iacob; munera misit domino meo Esau. Ipse quoque post nos venit ".
Similiter mandata dedit secundo ac tertio et cunctis, qui sequebantur greges, dicens: " Iisdem verbis loquimini ad Esau, cum inveneritis eum,
et addetis: Ipse quoque servus tuus Iacob iter nostrum insequitur. Dixit enim: Placabo illum muneribus, quae praecedunt, et postea videbo faciem eius: forsitan propitiabitur mihi ".
Praecesserunt itaque munera ante eum, ipse vero mansit nocte illa in castris.
Cumque nocte surrexisset, tulit duas uxores suas et totidem famulas cum undecim filiis et transivit vadum Iaboc;
sumptis ergo traductisque illis et omnibus, quae ad se pertinebant, per torrentem,
mansit solus.Et ecce vir luctabatur cum eo usque mane.
Qui cum videret quod eum superare non posset, tetigit acetabulum femoris eius, et statim luxatum est acetabulum femoris Iacob, cum luctaretur cum illo.
Dixitque: " Dimitte me, iam enim ascendit aurora ". Respondit: " Non dimittam te, nisi benedixeris mihi ".
Ait ad eum: " Quod nomen est tibi? ". Respondit: " Iacob ".
At ille: " Nequaquam, inquit, Iacob amplius appellabitur nomen tuum, sed Israel: quoniam certasti cum Deo et cum hominibus et praevaluisti! ".
Interrogavit eum Iacob: " Dic mihi, quo appellaris nomine? ". Respondit: " Cur quaeris nomen meum? ". Et benedixit ei in eodem loco.
Vocavitque Iacob nomen loci illius Phanuel dicens: " Vidi Deum facie ad faciem, et salva facta est anima mea ".
Ortusque est ei sol, cum transgrederetur Phanuel; ipse vero claudicabat propter femur.
Quam ob causam non comedunt filii Israel nervum, qui est in femore, usque in praesentem diem, eo quod tetigerit nervum femoris Iacob.
Црквенословенски (Јел.) Црквенословенски (Ост.) Црк-слв. (Парим. XII-XII в.) Српски (Атанацковић) Српски (Даничић 1865) Грчки (Ралфс) Латински (Tremellius) Латински (Vulgata Clem.) Латински (Nova Vulgata) Јеврејски (Мас.) Сирски (Пешита)
close
Идући Іаковъ споимъ путемъ, и погледавши види войску Божію ополчену; и срѣтну га Ангели Божіи.
Іаковъ, кад’ ихъ види, рече: ова войска є Божіа; па назове мѣсто то: Войске.
Предъ собомъ пошлѣ Іаковъ посланике къ Исаву брату своме у землю Сіиръ, у предѣлъ Єдомъ;
па имъ заповѣди говорећи: тако реците Господину моме Исаву: овако говори слуга твой Іаковъ: кодъ Лавана пребывахъ и задржахсе све досад’;
па прибавихъ волове, и магарадь, и овце, и слуге, и служкинѣ; пакъ послахъ казати Господину моме Исаву, да бы наклоность твою нашао слуга твой.
Посланицы се врате, и кажу іакову: идемо къ брату твоме Исаву, и ено га самъ иде теби насусрѣтъ и четыри стотине момака съ ньимъ.
А Іаковъ се врло уплаши, не знаюћи шта да ради, па раздѣли люде свое, и камиле, и овце на два полка.
И рече Іаковъ: ако удари Исавъ на єданъ полкъ, и изсѣче га; другій ће быти за избаву.
И рече Іаковъ: Богъ отца мога Авраама и Богъ отца мога Ісаака, Господе Боже! Ты си ми рекао: иди у землю рођеня твога, па ћу ти добро учинити;
доста ми є отъ све правде и отъ све истине, кою си учиніо слуги Твоме; єръ съ овомъ палицомъ прешао самь Іорданъ овай; а сад’ постадохъ у два полка.
Избави ме отъ руке брата мога‚ отъ руке Исава, єръ я га се боимъ, да ће кадгодъ доћи убити мене и матерь съ дѣцомъ.
А Ты си рекао: добро ћу ти учинити, и метнућу сѣме твое као песакъ морскй, кой се отъ множства изброяти неће.
И ту ноћ преспава тамо, и узме поклоне, кое имађаше, пакъ пошлѣ Исаву брату своме:
двѣста коза’, яраца двадесетъ, оваца двѣста, овнова двадесетъ,
камила’ доилица’ и ждребади ньихове тридесеть, волова четрдесетъ, юнаца десеть, магараца двадесетъ, и жребади десетъ.
И даде ихъ слугама своима, свакоме особито стадо, па рече слугама своима: идите предамномъ, и нека буде мѣста између стада и стада.
И заповѣди првоме говорећи: ако срѣтне Исавъ братъ мой, и упыта те говорећи: чій си, и куд’ идешь, и чія су та, коя иду предъ тобомъ?
рећићешь: слуге твога Іакова; поклоне посла Господину моме Исаву; а ено и самъ иде за нама.
И заповѣди првом’, и другом’, и трећем’, и свыма предидућима за стадама тыма, говорећи: по той рѣчи говорите Исаву, кад’ га нађете вы;
и рецыте: ето и слуга твой Іаковъ иде за нама; єрбо рече: ублажићу лице нѣгово поклоны, кои предъ ньимъ иду, па послѣ ћу я видити лице нѣгово; можда ће ме пустити предасе?
И идоше поклони предъ лицемъ нѣговымъ, а онъ преспава ту ноћь у полку.
И уставши те ноћи, узме обѣ жене свое, и обѣ служкинъ, и єданайсть сынова своихъ, па преброди Іаковъ.
И узме ихъ, пакъ пређе потокъ, и преведе сва своя.
А Іаковъ остане самъ; и рвасе съ ньимъ човѣкъ до самога ютра.
И видећи, да га не може надячати, додирнесе ширине стегна нѣговога, те утрне ширина стегна Іаковлѣва у рваню съ ньимъ;
па му рече: пусти ме, єръ зора є; а онъ рече: не пуштамъ те, докъ ме не благословишь.
И онъ му рече: како ти име? а онъ рече: Іаковъ.
И рече му: нећесе отсад’ звати име твое Іаковъ, но Ісраиль быће име твое; єрбо си се укрѣпіо съ Богомъ, па ћешь и съ людма силанъ быти.
А Іаковъ га упыта, и рече: кажи ми твое име; и рече: што то ты пыташь за име име, кое є чудно; и благослови га тамо.
И назове Іаковъ име мѣсту томе Видъ Божій: єръ видихъ Бога лицемъ къ лицу, и спасесе душа моя.
И засія му сунце, кад’ дође видъ Божій; а онъ рамляше стегномъ своимъ:
стога не єду сынови Ісраилѣви жилу, коя се осуши, коя є у ширини стегна, све до овога дана; єрбо се додирну стегна Іаковлѣве жиле, коя се осуши.
Претходна глава
←
Следећа глава
→