Али є змія была наймудрія отъ свію звѣрова, кой су на земльи, кое створи Господъ Богъ; и рече змія жени: зашто вамъ. рече Богъ, да не єдете отъ свакога дрвета райскога?
и рече жена зміи: отъ свакога ћемо дрвета райскога єсти;
но отъ плода съ дрвета‚ кое є сред’ Рая, рече Богъ, да не єдете отъ нѣга, нити да га се додирнете, да не умрете.
И рече змія жени: нећете смрћу умрети;
єръ Богъ є знао, да ће у кой ако данъ узєдете отъ нѣга, очи вамъ се отворити, па ћете быти као Богови познаваюћи добро и зло.
И види жена дрво добро за єло, и да є угодно очима видити, а красно є разумѣти; пакъ узевши отъ плода нѣгова, єде, и даде мужу своме са собомъ, те єдоше.
И отворишеимсе очи обадвома, и разумѣше, да су были наги, па сашише лисће смоковно, и начинише себи поясове.
И чуше гласъ Господа Бога ходећега у Раю по полдне, па се сакрыю и Адамъ и жена му отъ лица Господа Бога сред’ дрва’ райскихъ.
И призове Господъ Богъ Адама, па му рекне: Адаме! гдѣ си?
И рече му: гласъ Твой чухъ, кад’ си ходао по Раю, па се побояхъ, єръ самь нагъ, те се сакрыхъ.
И речему Богъ: тко ти каза, да си нагъ, кад’ не бы отъ дрвета, отъ кога єднога заповѣдихъ ти не єcти, съ нѣга єо быо?
И рече Адамъ: жена кою си ми дао уза ме, та ми даде съ дрвета, и єдохъ.
И рече Господъ Богъ жени: зашто си то учинила? а жена рече: превара ме змія; те єдохъ.
И рече Господъ Богъ зміи: кад’ си то учинила, проклета да си међ’ свы’ скотовы и меу свы’ звѣровы’ земны’: на прсима твоима и на трбуху ћешь ићи, и землю ћешь єсти у све дане живота твога.
И злобу ћу метнути међу тобомъ и међу женомъ‚ и међу сѣменомъ твоимъ и међу сѣменомъ те; тай ће твою сатрти главу, и ты ћешь нѣгову сатрти пету.
А жени рече: умножаваюћи умножићу туге твое, и уздысаня твоя; у боловы рађаћешь дѣцу; и подъ власћу мужа твога быћешъ, и тай ће владати тобомъ.
И Адаму рече: што си послушао гласъ жене твое, па си єо отъ дрвета, съ кога єднога заповѣдихъ ти не єсти, и ты єо си отъ нѣга, проклета нека є земля у дѣлы твои’, у мукама ћешь єсти ту крозъ све дане живота твога:
трнѣмъ и коровомъ растиће ти, и єстићешь траву польску;
у зною лица твога єстићешь хлѣбъ твой, докъ се не вратишь у землю, отъ кое си узетъ; єръ земля си, и у землю ћешь отићи.
И надѣне Адамъ жени своіои име Животъ, єръ она є мати свію живећихъ.
И начини Богъ Адаму и жени му хальине кожне‚ па ихъ обуче.
И рече Богъ: гле! Адамъ постаде као єданъ отъ Насъ, разумѣти добро и зло, пакъ сад’ нека не простире руку свою кадгодъ, узети отъ дрвета живота єсти, па да живъ буде увѣкъ.
И истера га Господъ Богъ изъ Рая сладости‚ да обдѣлава землю, изъ кое узетъ бяше.
И избацы Адама, и усели га спрамъ Рая сладости, па пристави Херувіма, съ ватренымъ окретнымъ оружіемъ, да чува путъ къ дрвету живота.
Sed et serpens erat callidior cunctis animantibus terræ quæ fecerat Dominus Deus. Qui dixit ad mulierem: Cur præcepit vobis Deus ut non comederetis de omni ligno paradisi?
Cui respondit mulier: De fructu lignorum, quæ sunt in paradiso, vescimur:
de fructu vero ligni quod est in medio paradisi, præcepit nobis Deus ne comederemus, et ne tangeremus illud, ne forte moriamur.
Dixit autem serpens ad mulierem: Nequaquam morte moriemini.
Scit enim Deus quod in quocumque die comederitis ex eo, aperientur oculi vestri, et eritis sicut dii, scientes bonum et malum.
Vidit igitur mulier quod bonum esset lignum ad vescendum, et pulchrum oculis, aspectuque delectabile: et tulit de fructu illius, et comedit: deditque viro suo, qui comedit.
Et aperti sunt oculi amborum ; cumque cognovissent se esse nudos, consuerunt folia ficus, et fecerunt sibi perizomata.
Et cum audissent vocem Domini Dei deambulantis in paradiso ad auram post meridiem, abscondit se Adam et uxor ejus a facie Domini Dei in medio ligni paradisi.
Vocavitque Dominus Deus Adam, et dixit ei: Ubi es?
Qui ait: Vocem tuam audivi in paradiso, et timui, eo quod nudus essem, et abscondi me.
Cui dixit: Quis enim indicavit tibi quod nudus esses, nisi quod ex ligno de quo præceperam tibi ne comederes, comedisti?
Dixitque Adam: Mulier, quam dedisti mihi sociam, dedit mihi de ligno, et comedi.
Et dixit Dominus Deus ad mulierem: Quare hoc fecisti? Quæ respondit: Serpens decepit me, et comedi.
Et ait Dominus Deus ad serpentem: Quia fecisti hoc, maledictus es inter omnia animantia, et bestias terræ: super pectus tuum gradieris, et terram comedes cunctis diebus vitæ tuæ.
Inimicitias ponam inter te et mulierem, et semen tuum et semen illius: ipsa conteret caput tuum, et tu insidiaberis calcaneo ejus.
Mulieri quoque dixit: Multiplicabo ærumnas tuas, et conceptus tuos: in dolore paries filios, et sub viri potestate eris, et ipse dominabitur tui.
Adæ vero dixit: Quia audisti vocem uxoris tuæ, et comedisti de ligno, ex quo præceperam tibi ne comederes, maledicta terra in opere tuo: in laboribus comedes ex ea cunctis diebus vitæ tuæ.
Spinas et tribulos germinabit tibi, et comedes herbam terræ.
In sudore vultus tui vesceris pane, donec revertaris in terram de qua sumptus es: quia pulvis es et in pulverem reverteris.
Et vocavit Adam nomen uxoris suæ, Heva: eo quod mater esset cunctorum viventium.
Fecit quoque Dominus Deus Adæ et uxori ejus tunicas pelliceas, et induit eos:
et ait: Ecce Adam quasi unus ex nobis factus est, sciens bonum et malum: nunc ergo ne forte mittat manum suam, et sumat etiam de ligno vitæ, et comedat, et vivat in æternum.
Et emisit eum Dominus Deus de paradiso voluptatis, ut operaretur terram de qua sumptus est.
Ejecitque Adam: et collocavit ante paradisum voluptatis cherubim, et flammeum gladium, atque versatilem, ad custodiendam viam ligni vitæ.