И уставши Іаковъ на ноге иде у землю восточну къ Лавану сыну Ватуила Сирянина, а брату Ревекке матере Іаковлѣве и Исавове.
И гле! види на полю кладезъ, при комъ пландоваше три стада оваца; ербо су изъ тога кладеза напаяла се стада, а надъ усћемъ кладеза бяше великій каменъ.
И сабирашесе тамо сва стада; каменъ отвальиваху съ усћа кладеза и напаяху овце, пакъ опетъ полагаху каменъ на усће кладеза на свомъ мѣсту·
И рече имъ Іаковъ: браћо! откуда сте вы? а они рекоше: мы смо изъ Харрана.
И рече имъ: знате ли Лавана сына Нахорова? а они рекоше: знамо.
И рече имъ: є ли здравъ? а они рекоше: здравъ є; и гле! Рахиля кћи нѣгова иђаше съ овцама.
И рече Іаковъ: дана има іошт’ много, ніе іошт’ часъ сабирати марву; напойте овце, па идите, пасите ихъ.
А они рекоше: не можемо, докъ се не изскупе сви Пастыри, и не отвале каменъ съ усћа кладеза, па да напоимо овце.
Іошт’ имъ є онъ говоріо; и гле! Рахиля кћи Лаванова иђаше съ овдама отца свога, єръ она є пасла овце отца свога.
А кад’ види Іаковъ Рахилю кћеръ Лавана брата матере свое, и овце Лавава брата матере свое, приступи и отвали Іаковъ каменъ съ усћа кладеза,
па напои овце Лавана брата матере свое, и поздрави Іаковъ Рахилю, повиче гласомъ высокимъ, и заплачесе,
пакъ каже Рахильи, да є братъ отца нѣна, и да є сынъ Ревеккинъ; а она стрчи па каже отцу своме те рѣчи.
Кад’ пакъ чу Лаванъ име Іакова сына сестре свое, потрчи му на сусрѣтъ, загрли га и полюби; и отведе га у домъ свой; а онъ приповѣди Лавану те све рѣчи.
И рече му Лаванъ: отъ костію моихъ и отъ меса єси ты; и буде съ ньимъ мѣсецъ дана’.
И рече Лаванъ Іакову: будући си ми братъ, да ми не служишь бесплатно, кажи ми, шта є награда твоя?
А у Лавана быше двѣ кћери, старіой име Ліа, а млађой Рахиля.
Лія бяше болныхъ очію, а Рахиля лѣпа видомъ и врло красна погледомъ,
те се залюби Іаковъ у Рахилю, и рече: служићу ти седамъ година’ за Рахилю кћерь твою млађу.
А Лаванъ му рече: волемъ ю теби дати, неголи пустити ю за другога мужа; ты са мномъ живи.
И отслужи Іаковъ седамъ година’ за Рахилю, кое му се учини као мало дана’, єръ ю є любіо.
И рече Іаковъ Лавану: дай ми жену мою, єръ свршишесе дани, да уђемъ къ ньой.
А Лаванъ сакупи све люде мѣста тога, и учини сватбу.
Кад’ буде вече, узме Лаванъ Лію кћеръ свою, и уведе ю къ Іакову, те уђе къ ньой Іаковъ.
Дао є пакъ Лаванъ Ліи кћери своіой Зелфу, служкиню свою‚ за служкиню ньой.
И кад’ сване, а гле! то бяше Ліа; па рече Іаковъ Лавану: што си ми то учино? нисамь ли за Рахилю служіо кодъ тебе? зашто си ме обидіо?
Лаванъ отговори: не тако у нашемъ мѣсту, удати млађу пре старіе.
Наврши дакле іоште овыхъ слѣдећихъ седамъ година’, па ћу ти дати ову за службу, кою будешь чиніо кодъ мене іошт’ за овыхъ другихъ седамъ година’.
И учини Іаковъ тако, испуни и тыхъ седамъ година’,
па му Лаванъ даде кћерь свою Рахилю за жену: а Рахильи кћери своіой даде Лаванъ Валлу служкиню свою, ньой за служкиню.
И уђе іаковъ къ Рахильи, и залюбисе у Рахилю већма него у Лію, па му отслужи другихъ седамъ година’.
Но Господъ Богъ, видивши да є ненавиђена Лія отвори іой утробу; а Рахиля буде неродкиня.
И зачне Ліа, па роди Іакову сына, и надѣне му име Рувимъ, говорећи: погледа Богъ на смѣрность мою, и даде ми сына; сад’ ће ме дакле любити мужъ мой.
И зачне Ліа опетъ, и роди Іакову другога сына, па рече: услыша Богъ, да самь ненавиђена, па ми додаде и овога; и надѣне му име Симеонъ.
И іоште зачне, и роди сына, па рече: у саданѣ време быће мужъ мой кодъ мене, єрбо му родихъ три сына, зато му надѣне име Левіа.
И іошт’ зачне, и роди сына, па рече; іошт ћу сад’ ово исповѣдити Господу, тога ради надѣне му име Іуда: пакъ престане рађати.
Et vidit puteum in agro, tres quoque greges ovium accubantes juxta eum: nam ex illo adaquabantur pecora, et os ejus grandi lapide claudebatur.
Morisque erat ut cunctis ovibus congregatis devolverent lapidem, et refectis gregibus rursum super os putei ponerent.
Dixitque ad pastores: Fratres, unde estis? Qui responderunt: De Haran.
Quos interrogans, Numquid, ait, nostis Laban filium Nachor? Dixerunt: Novimus.
Sanusne est? inquit. Valet, inquiunt: et ecce Rachel filia ejus venit cum grege suo.
Dixitque Jacob: Adhuc multum diei superest, nec est tempus ut reducantur ad caulas greges: date ante potum ovibus, et sic eas ad pastum reducite.
Qui responderunt: Non possumus, donec omnia pecora congregentur, et amoveamus lapidem de ore putei, ut adaquemus greges.
Adhuc loquebantur, et ecce Rachel veniebat cum ovibus patris sui: nam gregem ipsa pascebat.
Quam cum vidisset Jacob, et sciret consobrinam suam, ovesque Laban avunculi sui, amovit lapidem quo puteus claudebatur.
Et adaquato grege, osculatus est eam: et elevata voce flevit,
et indicavit ei quod frater esset patris sui, et filius Rebeccæ: at illa festinans nuntiavit patri suo.
Qui cum audisset venisse Jacob filium sororis suæ, cucurrit obviam ei: complexusque eum, et in oscula ruens, duxit in domum suam. Auditis autem causis itineris,
respondit: Os meum es, et caro mea. Et postquam impleti sunt dies mensis unius,
dixit ei: Num quia frater meus es, gratis servies mihi? dic quid mercedis accipias.
Habebat vero duas filias: nomen majoris Lia, minor vero appellabatur Rachel.
Sed Lia lippis erat oculis: Rachel decora facie, et venusto aspectu.
Quam diligens Jacob, ait: Serviam tibi pro Rachel filia tua minore, septem annis.
Respondit Laban: Melius est ut tibi eam dem quam alteri viro: mane apud me.
Servivit ergo Jacob pro Rachel septem annis: et videbantur illi pauci dies præ amoris magnitudine.
Dixitque ad Laban: Da mihi uxorem meam: quia jam tempus impletum est, ut ingrediar ad illam.
Qui vocatis multis amicorum turbis ad convivium, fecit nuptias.
Et vespere Liam filiam suam introduxit ad eum,
dans ancillam filiæ, Zelpham nomine. Ad quam cum ex more Jacob fuisset ingressus, facto mane vidit Liam:
et dixit ad socerum suum: Quid est quod facere voluisti? nonne pro Rachel servivi tibi? quare imposuisti mihi?
Respondit Laban: Non est in loco nostro consuetudinis, ut minores ante tradamus ad nuptias.
Imple hebdomadam dierum hujus copulæ: et hanc quoque dabo tibi pro opere quo serviturus es mihi septem annis aliis.
Acquievit placito: et hebdomada transacta, Rachel duxit uxorem:
cui pater servam Balam tradiderat.
Tandemque potitus optatis nuptiis, amorem sequentis priori prætulit, serviens apud eum septem annis aliis.
Videns autem Dominus quod despiceret Liam, aperuit vulvam ejus, sorore sterili permanente.
Quæ conceptum genuit filium, vocavitque nomen ejus Ruben, dicens: Vidit Dominus humilitatem meam: nunc amabit me vir meus.
Rursumque concepit et peperit filium, et ait: Quoniam audivit me Dominus haberi contemptui, dedit etiam istum mihi ; vocavitque nomen ejus Simeon.
Concepitque tertio, et genuit alium filium: dixitque: Nunc quoque copulabitur mihi maritus meus: eo quod pepererim ei tres filios: et idcirco appellavit nomen ejus Levi.
Quarto concepit, et peperit filium, et ait: Modo confitebor Domino, et ob hoc vocavit eum Judam: cessavitque parere.