и҆ видѣ со́нъ· И҆ с҄е лѣ́ствица оу҆твръждена на землѝ, е҆ѧⷤⷷ конеⷰ҇ досѧза́ше до нб҃си, и҆ агг҃ли бж҃їи въсхожда́хꙋ, и҆ нисхожда́хꙋ, по не́и,
г҃ь же оу҆твръжда́шесѧ на не́й, и҆ рече а҆́зъ б҃ъ а҆враа́мов̾ ѿц҃а твое̑го, и҆ б҃ъ і҆саа́ковъ, не бо́исѧ землѧ̀ и҆дѣже т҄ы спиши на не́и, тебѣ да́мъ ю҆̀ и҆ сѣ́мени твое̑мꙋ,
и҆ бꙋдетъ сѣмѧ твое ꙗ҆́ко пѣсоⷦ҇ зеⷨныи, и распространи́тсѧ до́ морѧ, и҆ до въсто́къ, и҆ запаⷣ, и҆ до сѣ́вера· И҆ блаⷢ҇словѧ́тсѧ ѻ҆ тебѣ вс҄и ꙗ҆́зы́ци зем̾нїи въ сѣ́мени твое̑мъ·
Се же а҆зъ с тобою, съхраню́ т҄ѧ, на всемъ пꙋтѝ а҆́може и́деши, и҆ възвращꙋ̀ т҄ѧ на землю̀ сїю́, ꙗ҆ко не ѻ҆ста́влю т҄ѧ до́ндеже сътворю̀ вс҄е е҆же гл҃аⷯ тебѣ·
И҆ въста́въ і҆аковъ ѿ сна̀ свое̑го, и҆ рече ꙗ҆ко е҆сть г҃ь въ мѣ́стѣ се́мъ, а҆́з же не вѣ́дѧхъ.